Решение № 320 от 30.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Карлово, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320102231 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Н. Н. Ч., ЕГН: ********** от ***, чрез адв. К. К. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр.

София 1407, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, „САП Център София“, ет.

8, представлявано от изпълнителния директор С. А., чрез процесуалния представител адв. В. Б.-К., съдебен адрес: ***

Ищецът твърди, че за периода 21.10.2023 г. – 22.08.2024 г. заплатил на ответното дружество сумата от общо 5308.09 лева, чрез системата на „Изипей“ АД. Твърди, че към датата на извършване на плащането нямал каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това, се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо плащането било извършено без да има правно основание, което обуславяло правния интерес от предявяване на осъдителен иск.

Моли съдът да има предвид, че съгласно решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание можело 1 да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То било твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът можел да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават.

С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 50 лева, претендирана частично от общо дължими 5308.09 лева, получени при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез адв. В. Б.-К. оспорва предявения иск.

В исковата молба се претендирало връщане на суми, като не била предоставена информация относно конкретен договор или въобще правоотношение, въз основа на което е извършено плащането. Не били представени конкретни аргументи в подкрепа на твърденията за недействителност на такъв договор или правоотношение (водеща до изначална липса на основание за получаване на парични суми), като не се навеждали и твърдения в какво конкретно се изразява тази твърдяна недействителност. Подобна ситуация била в противоречие с фундаментални принципи на гражданския процес, включително с принципа за равенство на страните по чл. 9 от ГПК. При подобна неконкретизирана претенция, в случай че същата се счете за редовна, ответникът щял да бъде обективно възпрепятстван да се защитава с всички предоставени му по силата на закона правни средства и способи. Не следвало да бъде допускан до съдебно разглеждане иск с изцяло спекулативен и недобросъвестен характер.

В случай, че съдът приеме иска за допустим, ответникът оспорва твърденията на ищеца, че претендираната сума е заплатена без основание и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по основание и размер.

Претенциите на ищеца не били подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не били годни да породят релевираните и желани от Н. Н. Ч. правни последици. Исковата молба съдържала бланкетни и голословни твърдения и била лишена от конкретика по отношение на паричните суми, като ищецът не посочил какъв е размерът на тези плащания и 2 не представил никакви доказателства, че ги е заплатил в полза на дружеството.

В тази връзка ответникът оспорва твърдението на ищцовата страна за предаване, съответно получаване на парични суми без основание от ответното дружество.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределяла съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като всяка страна носела тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извличала благоприятни за себе си правни последици и на които основавала исканията и възраженията си. Отрицателните факти не подлежали на доказване, поради което за страната, която се позовавала на такъв факт, не съществувала доказателствена тежест за неговото доказване.

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца било да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдените суми в претендирания размер, че те са постъпили в патримониума на „Ай Ти Еф Груп“ АД, както и че това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника било без правно основание, т.е. без да е налице годен юридически факт.

Н. Н. Ч. не бил приложил към исковата молба нито един документ, в това число и нито едно платежно нареждане, удостоверяващо недължимо предадени от него към „Ай Ти Еф Груп“ АД суми, с които ответното дружество да се е обогатило неоснователно. Не се установявало и дали изобщо била платена сума за главница или за лихва, както и ако били платени такива – в какъв размер. Погасяването на задълженията представлявало родово понятие и не означавало непременно плащане на определена сума, като съгласно разпоредбите на ЗЗД погасяването можело да се извърши чрез различни способи – плащане, подновяване, опрощаване или прихващане.

Хипотезата на чл. 55 ЗЗД била налице, когато ищецът докажел даването, а ответникът не докажел основанието, на което се позовава. В случая фактическият състав не бил осъществен, тъй като нито били предадени твърдените суми, нито били получени от ответното дружество суми при начална липса на основание. Според възприетото в теорията и съдебната практика становище тежестта на доказване давала основание на съда да приеме, че правната последица, която се претендирала от определен факт, останал недоказан, не била настъпила, поради което съдът следвало да приеме недоказаното за неосъществил се юридически факт.

3

В този смисъл исковете следвало да бъдат отхвърлени дори само на това основание.

На следващо място, ответникът твърди, че в периода от 22.09.2023 г. до 22.08.2024 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на кредитодател, и Н. Н. Ч., в качеството на кредитополучател, били сключени множество договори за потребителски кредит и анекси към тях, а именно:

1. По Договор за потребителски кредит № 598147 от 02.09.2023 г., ищецът получил от „Ай Ти Еф Груп“ АД паричен заем в размер на 500 лева (255.65 евро), като се съгласил да погаси задължението с една 30-дневна вноска до 22.10.2023 г., при договорена годишна лихва 40.54 % и ГПР 49.00%.

2. По Договор за потребителски кредит № 627749 от 05.01.2024 г., ищецът получил от „Ай Ти Еф Груп“ АД паричен заем в размер на 400 лева (204.52 евро), като се съгласил да погаси задължението с една 30-дневна вноска в срок от 06.01.2024 г. до 04.02.2024 г., при договорена годишна лихва 40.54 % и ГПР 65.00%.

3. По Договор за потребителски кредит № 635093 от 28.01.2024 г., ищецът получил паричен заем в размер на 200 лева (102.26 евро), като се съгласил да погаси задължението с една 30-дневна вноска в срок от 29.01.2024 г. до 27.02.2024 г., при годишна лихва 40.52 % и ГПР 65.00%.

4. По Анекс № 636790 от 02.02.2024 г. към Договор за потребителски кредит № 635093, ищецът получил паричен заем в размер на 400 лева (204.52 евро), като се съгласил да погаси задължението с една 30-дневна вноска в срок от 03.02.2024 г. до 03.03.2024 г., при годишна лихва 40.54 % и ГПР 65.00%.

5. По Анекс № 638291 от 08.02.2024 г. към Договор за потребителски кредит № 635093, ищецът получил паричен заем в размер на 700 лева (357.90 евро), като се съгласил да погаси задължението с три 30-дневни вноски в срок от 09.02.2024 г. до 08.05.2024 г., при годишна лихва 12.40 % и ГПР 65.00%.

6. По Анекс № 649825 от 17.03.2024 г. към Договор за потребителски кредит № 635093, ищецът получил паричен заем в размер на 700 лева (357.90 евро), като се съгласил да погаси задължението с пет 30-дневни вноски в срок от 18.03.2024 г. до 17.08.2024 г., при годишна лихва 12.49 % и ГПР 65.00%.

7.

По Анекс № 657042 от 09.04.2024 г. към Договор за потребителски кредит № 635093, ищецът получил паричен заем в размер на 1200 лева (613.55 евро), като се съгласил да погаси задължението с шест 30дневни вноски в срок от 10.04.2024 г. до 09.10.2024 г., при годишна лихва 18.40 % и ГПР 65.00%.

4

8. По Анекс № 675134 от 30.05.2024 г. към Договор за потребителски кредит № 635093, ищецът получил паричен заем в размер на 1550.21 лева (792.61 евро), като се съгласил да погаси задължението с шест 30-дневни вноски в срок от 31.05.2024 г. до 30.11.2024 г., при годишна лихва 19.47 % и ГПР 65.00%.

9. По Договор за потребителски кредит № 693787 от 23.07.2024 г., ищецът получил паричен заем в размер на 925.46 лева (473.18 евро), като се съгласил да погаси задължението с пет 30-дневни вноски в срок от 24.07.2024 г. до 23.12.2024 г., при годишна лихва 13.55 % и ГПР 65.00%.

10. По Анекс № 700183 от 08.08.2024 г. към Договор за потребителски кредит № 693787, ищецът получил паричен заем в размер на 1500 лева (766.94 евро), като се съгласил да погаси задължението със седем 30-дневни вноски в срок от 09.08.2024 г. до 08.03.2025 г., при годишна лихва 22.84 % и ГПР 65.00%.

По всеки от горепосочените договори и анекси кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит при различни параметри, с отделен погасителен план и приложения към него, с различни и индивидуално уговорени клаузи. В Общите условия на „Ай Ти Еф Груп“ АД било посочено, че нов кредит не се предоставя, докато кредитополучателят не погаси изцяло предходния си кредит.

Сключването на договорите и анексите станало по инициатива на кредитополучателя, като договарянето се осъществило чрез средства за комуникация от разстояние – електронна поща, уебсайт и телефон.

Договорите били сключени във формата на електронен документ при спазване на приложимото законодателство.

Сочи се, че преди кандидатстване за кредит ищецът регистрирал профил в системата на дружеството, преминал процедури по верификация на самоличността, включително чрез ПИН код, електронна поща, снимка на лична карта и телефонен разговор, след което профилът му бил потвърден.

След подаване на заявки за кредит, дружеството извършило необходимите проверки и одобрило кредитите, като генерирало съответните договори, анекси, общи условия, стандартни формуляри и погасителни планове, които ищецът приел чрез активиране на съответен линк. Договорите отговаряли на изискването за писмена форма съгласно закона, тъй като били съставени като електронни документи, съдържащи необходимите реквизити и позволяващи възпроизвеждане. Ищецът стоял зад волеизявленията за сключване на договорите, а правоотношенията били възникнали в рамките на система за 5 предоставяне на финансови услуги от разстояние. По всички договори били ясно определени параметрите на кредитите – размер на заема, лихва, срокове и общо дължими суми.

От изложеното следвал извод, че между страните съществували валидно възникнали договорни правоотношения, въз основа на които ответното дружество получил съответните суми. Договорите и анексите били сключени по волята на ищеца, който бил предварително информиран за условията, имал възможност да ги приеме или откаже, както и да упражни правото си на отказ в 14-дневен срок.

В заключение, с отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла погасителна давност по претендираните вземания, Ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като му се присъдят разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: