Решение № 34 от 09.06.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 304/2025
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 65, ал. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 65, ал. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. гр.Велинград, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20255210200304 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 41/29.09.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, е наложено на С. Г. И. административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Срещу НП е подадена жалба от С. И., чрез адв. Е. К., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че наведените факти не отговарят на действителното положение. Заявява, че в посочения животновъден обект жалбоподателят притежавал овце, но на 07.05.2025 г. не ги бил изкарвал на паша. Сочи, че възбраната, на която се позовал АНО, следва да се счита за вдигната, тъй като повече от 10 месеца нямало болни животни. Приема, че не са достатъчно индивидуализирани животните, а наказващият орган е направил предположение, че това са точно неговите животни. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
1
Въззиваемата страна не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от нейния процесуален представител юрк. Х.. Моли да се потвърди НП, като излага пространни доводи в тази насока. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.
На 21.11.2024 г. е издаден Акт за възбрана № 1 от главен инспектор при ОДБХ гр. Пазарджик д-р А. С., с който се забранява 579 бр. ОВ от животновъден обект № 4600-0535 да не напускат пределите на обекта до получаване на лабораторните изследвания. Актът за възбрана е подписан от собственика на обекта С. И..
На следващия ден 22.11.2024 г. в Национална лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“ са постъпили за изследване общо 40 кръвни проби от стопанството на И., като в двете писма за изпращане на взетите проби е направено отбелязване, че липсват клинични признаци. В приложения са направени описи на взетите кръвни проби, изпратени за изследване.
На 22.11.2024 г. е издаден протокол от изпитване № 257/ЧДП/22.11.2024 г. от посочената изпитателна лаборатория. Посочено е, че са изследвани кръвни проби и тампонни проби от дребни преживни животни (овце) - 40 броя. Направено е отбелязване, че е установен геномът на вируса на чума по дребни преживни животни. Върху протокола за изследване има отразено отбелязване, че същият е връчен на С. И., на Д. И., както и на адв. Я.
Методиева.
На 25.11.2024 г. е издадена Заповед № РД11-2951/25.11.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ д-р С. П., с която във връзка с констатирани положителни резултати за болестта чума по дребните преживни животни в животновъдни обекти и епидемиологично свързани с тях, сред 2 които е и обектът на жалбоподателя 4600-0535 в гр. Велинград, съгласно лабораторните резултати от изпитвателна лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“, Национална референтна лаборатория „Шап и чума по дребните преживни животни“ към НДНИВМИ, с протоколи за изпитване с изх. № ДДД-02-5103/25.11.2024 г.; ДДД -02-5104/25.11.2024 г. и ДДД 025105/25.11.2024 г. е обявено първично възникнало огнище на чума по дребните преживни животни в пет животновъдни обекта в гр. Велинград, сред които и този на жалбоподателя И.. В заповедта е направено отбелязване, че С.
И. е отказал да получи екземпляр от същата на 25.11.2024 г.
На 20.02.2025 г. е издадена Заповед № РД11-509/20.02.2025 г. на д-р П., с която е разрешено излизането на паша на дребни преживни животни, за които предварително е наложено ограничение, с изключение на пет животновъдни обекти, сред които и този на С. И.. Заповедта е връчена на последния на 25.02.2025 г.
На 28.03.2025 г. е издаден протокол за предупреждение, с който на основание чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР С. И. е предупреден да спазва Заповед № РД11-2951/25.11.2024 г. и Заповед № РД11-509/20.02.2025 г. на Изпълнителния директор на БАБХ.
С писма от 15.04.2025 г., 23.04.2025 г., 29.04.2025 г., 05.05.2025 г. и 28.05.2025 г. директорът на ОД на МВР Пазарджик уведомява АНО, че на определени дати овцете от горния и долния обор на фермата са били пуснати извън огражденията, като били прибрани в различно време.
На 07.05.2025 г. е получен сигнал по телефона от началник група ОП на РУ Велинград до ОДБХ гр. Пазарджик, че полицейски служители видели овцете да напускат огражденията в обора. В района отишли свидетелите д-р Х., д-р Й. и д-р Б., заедно с дежурни полицаи. Там установили, че овцете били напуснали обора, но не ги търсили в гората. Служителите от БАБХ не видели кой бил извел овцете, както и къде били заведени. Животните на жалбоподателя не се отглеждали самостоятелно, а заедно с тези на още четирима земеделски стопани от неговото семейство. Отглеждани били в няколко сгради с общо дворно заграждение. На място е съставен констативен протокол № 007941/07.05.2025 г. от свидетеля д-р Х..
На мястото, където се отглеждали животните, редовно, включително и през месец май, имало граждани, сред които и свидетелят В. М.. Последният 3 присъствал на 07.05.2025 г. в близост до животновъдните обекти, в качеството му на член на инициативния комитет във връзка с кошарите на бай Рибан и отговарящ за видео наблюдението през конкретния ден. Свидетелят посочва, че хората от инициативния комитет взели решение да пуснат животните на процесната дата и отворили вратите, като за да предпазят животновъдите последните не били на обекта.
На 12.05.2025 г. е връчена показа за съставяне на АУАН на С. И., чрез служител от РУ на МВР Велинград.
Съставен е АУАН № 470/13.05.2025 г. от д-р С. Х., за това, че на 07.05.2025 г. е извършена проверка на място от трима инспектори от ОБДХ Пазарджик, след подаден сигнал по телефона от началник група ОП на РУ Велинград. В АУАН е посочено, че „При извършена проверка на място на дата 07.05.2025 г. и приложен Констативен протокол № 0007941/07.05.2025 г., патрул от РУ Велинград, разположен в непосредствена близост до обекта бе проследил стадото на С. Г. И., което е напуснало границата на животновъдния обект и се е насочило посока близката гора.“ Изрежда всички писмени доказателства в подкрепа на отразените факти. Посочени са нарушените разпоредби, а именно чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Актът е връчен на жалбоподателя при отказ, извършен пред свидетеля - полицейския инспектор Пашов. За последното обстоятелство е изготвена разписка.
Издадено е обжалваното НП № 41/29.09.2025 г. от д-р Георги С.ов Чавдаров, против С. И., за това, че на 07.05.2025 г. не е изпълнил наложената мярка „възбрана“ с Акт за възбрана № 1 от 21.11.2024 г. на д-р А. С., за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразна болест по животните, като е пуснал дребни преживни животни – овце, на паша извън животновъдния обект. Описана е подробно фактическата обстановка. На основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗВМД на С. И. е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите д-р Х., д-р Й., д-р Б., които са логично и последователно изложени, дадени са от позицията на изпълнение на служебните им задължения, като за съда липсват основания за съмнение в тяхната обективност. Установената фактическа картина се подкрепя и от събраните 4 писмени доказателства по делото.
Показанията на тримата служители на БАБХ се подкрепят от тези на полицейските служители Б. Т. и М. Р., както и от тези на св. В. М.. Първите двама дават контекст на събитията, разиграли се в продължение на месеци във връзка с животновъдния обект на жалбоподателя и на членовете на неговото семейство. Свидетелят Мешков също пресъздава лично възприети от него факти в качеството му на очевидец. Показанията на тези свидетели съдът кредитира с доверие.
Всички свидетели недвусмислено сочат, че никой от тях не е видял лично жалбоподателят С. И. да извежда животните. Съдът даде вяра и на всички събрани по делото писмени доказателства, които са в съответствие със събраните гласни доказателствени средства.
АУАН е съставен от оправомощено лице, като в 6-месечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган. От представената по делото Заповед № ОСПП-Н001/17.01.2023 г. се установява, че лицето, издало НП, е назначен на длъжност директор на ОДБХ Пазарджик, считано от 18.01.2023 г.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.
В АУАН не е описана ясно и с достатъчна конкретика фактическата обстановка. От наличните факти не може да се установи с кои свои действия или бездействия жалбоподателят е извършил административно нарушение, както и в какво се изразява конкретно същото. При анализ на АУАН е видно, че нарушението се изразява в това, че на 07.05.2025 г. е извършена проверка на място. Установено е, че са регистрирани 579 бр. овце. Патрул от РУП Велинград е проследил стадото на С. И., което е напуснало границите на животновъдния обект.
Липсват каквито и да било отразени действия или бездействия на С. И., въз основа на които да се издаде НП. На основание чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН един от задължителните реквизити при съставяне на АУАН е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая има описание на действията на стадото, на актосъставителя и на полицейските служители, но не и на санкционираното лице. В АУАН липсва изпълнително 5 деяние. Съдът счита, че изброяването на писмени доказателства не е равнозначно на наведени факти, които следва да бъдат доказани с тях.
В НП са наведени факти, осъществяващи състав на административно нарушение – че С. И. не е изпълнил наложената мярка „възбрана“ с Акт за възбрана № 1 от 21.11.2024 г. на д-р А. С., като е пуснал дребни преживни животни – овце, на паша извън животновъдния обект. Тук са посочени конкретни действия - неизпълнение на възбрана, като е пуснал животните на паша. На практика обаче няма нито едно доказателство, което да подкрепя тези твърдения на АНО. Свидетелите не са възприели кой и кога е извел животните извън св. Мешков. Последният от своя страна ясно посочва, че отварянето на вратите на обора е извършено от други лица, като И. не се е намирал на мястото в този момент. Не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение фактите, изнесени от този свидетел. В писмените доказателства по делото също не се съдържат данни, че С. И. е лицето, което е извело животните извън животновъдния обект на 07.05.2025 г.
Изложеното представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
На основание чл. 63д от ЗАНН следва да се осъди ответникът по жалбата да плати направените разноски за един адвокат. Претендира се възнаграждение в размер на 350 евро, платени в брой. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Претендираният размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на това, че същото е приключило в три заседания, като са разпитани множество свидетели.