Решение № 9042 от 09.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1957/2022
- Вид
- Решение № 9042
- Подписан
- 09.08.2022
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.200, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 9042 гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110101957 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на КР. Г. КР. срещу ........., с която е предявен иск с правно основание чл.200 КТ.
С исковата молба ищецът твърди, че на 20.02.2021 г. е претърпял трудова злополука, както следва: на 20.02.2021 г. около 14:30 часа, в цех на ответното дружество „Преси“, преса „Нула“ аварира и пресьор-монтьорът .......... извиква монтьора К.К., който установява, че подвижният бункер е ударен. Преди да започнат действия по отстраняване на аварията, пресата е спряна и предпазната ръчка е вдигната. Монтьорът К.Г. се качва, разхлабва ремъка на подвижния бункер и се опитва да го избута към задните ограничители, но не успява и го избутва до предните ограничители, но така опира в решетъчното ограждение. Пресьор-монтьорът .............. отива до таблото на машината и я пуска. В този момент К.К. е стъпил върху плота на пресата, по който се движи количката, при което количката тръгва назад към бункера на пресата. Ищецът успява да стъпи върху предпазната мрежа на количката с десния си крак, но левият остава между количката и пресата, при което получава множество счупвания. След като ............ извиква от болка, пресьорът спира пресата, а ищецът е откаран в „МБАЛ-Шумен“ АД. Твърди, че инцидентът е признат за трудова злополука с разпореждане № 30371/13.04.2021 г. на НОИ, ТП – София. Твърди, че в причина връзка с трудовата злополука е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания и имуществени вреди – разходи за лечение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 1 014, 02 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука. Претендира законна лихва от датата на инцидента – 20.02.2021 г. до изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ........., с който оспорва исковете. Позовава се на груба небрежност от страна на работника, изразяваща се в това, че ищецът не е изключил главния прекъсвач, преди да започне работа по пресата, с което е нарушил правилата за експлоатацията й съгласно 1
Инструкция за безопасната й експлоатация и Ръководство с инструкции за експлоатацията й, както и че е позволил негов колега да задейства пресата, докато се намира върху съоръжението в противоречие с нормативните изисквания за безопасност. Оспорва настъпването на неимуществени вреди в причинна връзка с инцидента. Оспорва претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по размер.
Твърди, че ищецът е получил обезщетение по общественото осигуряване, както и застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, сключена с .........., с които следва да бъде намален размерът на обезщетението, в случай че съдът приеме, че такова се дължи. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от представения по делото трудов договор № 36 от 15.11.2010 г., че между ......... и КР. Г. КР. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „машинен монтьор – механици и монтьори на промишлени и селскостопански машини и оборудване – монтьор, ремонт на машини и оборудване“, код по НКПД: ......... с място на работа ........., гр. Шумен, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представена по делото.
По делото е представен протокол за разследване на трудова злополука от 26.02.2021 г., в който е посочено, че КР. Г. КР. се е опитвал да отстрани авария с участието и помощта на пресьор-монтьора ..........; че КР. Г. КР. се е качил върху подвижния бункер, който задвижва пресата с преспрах, за да обслужи и отремонтира; че към този момент пресата е била изключена; че по време на ремонта поради некоординиране на действията между двамата .............. е включил пресата, без да е проверил и видял, че пострадалият все още я обслужва. Като отклонения от нормалните действия е посочено, че .............. е пресьор-монтьор и във функционалните му задължения не влиза извършването на ремонти, но въпреки това той пуска пресата, без да е проверил и да се е уверил, че аварията е отстранена и машинният монтьор е на безопасно разстояние.
На 10.03.2021 г. е подадена декларация за трудова злополука от ответника, в която е посочено, че злополуката е станала на 20.02.2021 г. между 14:30 и 15:00 часа; че към момента на инцидента КР. Г. КР. е извършвал ремонт на аварирала преса и с него е бил и пресьор-монтьорът ..........; че по данни на пострадалия той се е опитвал да отстрани авария с участието и помощта на пресьор-монтьора .........., като КР. Г. КР. се е качил на подвижния бункер, който задвижва пресата с преспрах, за да обслужи и отремонтира; че към този момент пресата е била изключена; че по време на ремонта поради некоординиране на действията .............. е включил пресата, без да е проверил и видял, че пострадалият все още я обслужва.
С разпореждане № 30371/ 13.04.2021 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от ТП на НОИ-гр. София, по отношение на което страните не спорят, че е влязло в сила, злополуката е призната за трудова.
Установява се от представените медицински документи и заключението на СМЕ, че ищецът е ползвал болничен за временна неработоспособност, както следва: 43 дни от 20.02.2021 г. с болничен лист № Е20202867316; 30 дни от 04.04.2021 г. с болничен лист № Е20210146200; 30 дни от 04.05.2021 г. с болничен лист № Е20210981535; 30 дни от 03.06.2021 г. с болничен лист № Е20210981696.
2
Представено е решение на ТЕЛК № 0569/20.08.2021 г., видно от което лицето е било временно неработоспособно до 18.08.2021 г. вкл., като с посоченото решение му се признават 2 месеца временна неработоспособност, като лицето е ползвало и 30 дни болничен за временна неработоспособност от 17.11.2021 г. с болничен лист № Е20211802599 и следователно – до 16.11.2021 г.
От представените по делото медицински документи и заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р М.М. въз основа на тях и на извършен личен преглед, се установява, че КР. Г. КР. е получил по време на трудовата злополука следните увреждания: размачкване /конквасация/ на меките тъкани около лявата глезенна става; разместено счупване на вътрешния глезен вляво; развитие на оток и появата на мехури; парестезни прояви в зоната на н.суралис вляво и латентна перонеална и тибиална слабост, в причинна връзка с травмата по време на работа с притискане и завъртане на глезенната става. Счупването на вътрешния глезен настъпва след пронационно-абдукционна травма, по време на която талусът (скочната кост) се завърта по надлъжната си ос и предизвиква счупването на вътрешния глезен с разтягане и разкъсване на делтовидния лигамент от проксималната му част. В резултат на притискането на меките тъкани и разкъсването им бързо се развива оток и се появяват мехури, пълни със серозна и хеморагична течност. Счупването на вътрешния глезен е довело да нарушена функция на левия долен крайни за период по-дълъг от 30 дни.
На пострадалия е оказана спешна медицинска помощ. Под обща анестезия е проведено оперативно лечение – открито наместване на счупването и фиксация с 2 бр. канюлирани винтове с дебелина 3,5 мм и дължима 70 мм и 65 мм, като пострадалият е изписан на 04.03.2021 г. с препоръка за консултативни прегледи по график, сваляне на конците в срок и прием на антукоагулант. С амбулаторен лист № 023696/17.06.2021 г. е констатирана травма на тибиалния нерв на ниво подбедрица.
В проведеното на 16.06.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че първоначално, поради притискането на меките тъкани и развитието на оток с оформяне на булозни зони, т.е. поява на мехури по кожата от отока на тъканите, операцията не е направена веднага след приемането му в болница на 20.02.2021 г., а се е изчакало намаляване на отока и е опериран на 02.03.2021 г., което според вещото лице е обичайна практика при пациенти, които имат бързо развиващ се оток в тази зона - изчаква се да намалее отокът. През този период пациентът е имал силни болки – 8-10 дни заради постоянното нарастване на отока, а след операцията силните болки са около три, пет, седем дни, като се касае за силни болки, свързани с проникването през меките тъкани, разреза, нараняването на подкожни нервни клончета, които попадат в зоната на разреза. След това болковото усещане е свързано с ограничените движения, слабостта на мускулите, невъзможността да се движи и ставата в пълен обем. През периода на цялото възстановяване човек има болки, но най-интензивните болки са били от две седмици до двадесет дни.
Според вещото лице категорично първите дни до операцията и първите дни след операцията се е налагало лицето да е на легло с вдигнат крайник за намаляване на оттока. След операцията той е можел да движи глезена, което подобрява отока на течността около меките тъкани и постепенно отокът намалява, но продължителното време в изправено състояние отново води до нарастване на оттока и се получават циклични нараствания. Острият период 15 дни е бил предимно на легло до 20-тия ден и след това е можел да движи пръстите и глезена, което е предполагало смесен режим – 3 леглови плюс придвижване за около месец и половина до два.
Вещото лице е констатирало, че в конкретния случай временната неработоспособност на ищеца на база медицинските документи е продължила 10 месеца, от които 6 месеца първоначално са давани от ЛКК и след това има две решения на ТЕЛК, които дават по 2 месеца, както и че обичайният възстановителен период за такъв вид травма е около 5-6 месеца, но в случая той е удължен, защото е налице появата на неврологична симптоматика, описана в т.8 на медицинската документация по СМЕ в амбулаторен лист с № 001834/21.06.2021 г., налице е неврологично засягане на тъканите и всичко това – все в причинна връзка с получената увреда.
Според заключението на СМЕ счупването е било наместено и фиксирано добре, зарастването е настъпило в нормални срокове, оперативните рани са зараснали без усложнения и функцията на глезенната става се възстановява добре. При направените по време на извършения преглед рентгенографии се установява намаление на височината на ставната цепка и остеофитни разраствания около върха на вътрешния глезен, които са белези за развитие на начален дегенеративен артрит на лявата глезенна става.
Установено е леко нарушение в походката, свързано с констатирания дефицит във функцията на глезенната става от 10 градуса в дорзалната флексия и 5 градуса в плантарната, т.е. общо тази става, сравнена със здравата, има 15 градуса по-малък обем на движение и това променя походката. Дори при клякане двата глезена не могат максимално да се придвижат нагоре към подбедрицата. Това може да се възстанови, но е необходима сериозна рехабилитация. Това ограничение на движенията не прави ищеца абсолютно неработоспособен. Той може с тези ограничени движения да работи, но е по-добре да ходи периодично на балнеолечение, физиолечение, за да може тези движения максимално да се възстановят до нормата.
По отношение на дегенеративния артрит вещото лице е заявило, че се касае за последица от вътреставните фрактури, които засягат хрущялната зона на ставата; че вътрешният глезен е част от ставното лице на глезенната става, който от страна на ставата е покрит с един хиелинен много гладък хрущял; че когато се получи фрактура, хрущялът се възстановява, но не в старата му хиенинна форма, а във влакнестохрущялна форма, т.е. новият хрущял има малко повече съединителна тъкан, която е в основата на развитие на този дегенеративен артрит в ставата, т.е. получават се първоначално болки при претоварване, постепенно се получават и рентгенографски промени, каквито в случая са били установено при направените снимки; че обикновено това състояние протича с тласъци на болка и със светли периоди; че дегенеративният артрит е в причинна връзка с получената увреда, като няма медицински данни за наличието на такъв преди увредата, като в случая са били констатирани рентгенологично белезите, които характеризират неговото начало.