Решение № 189 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. С. 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110129321 по описа за 2025 година

ЗПК.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 Ищецът твърди, че на 01.12.2022 г. сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит №..... при размер на главницата от 1 000 лева и годишен процент на разходите 48,35%. Съгласно чл. 5 от договора кредитът следвало да бъде обезпечен с поръчителство, учредено от „М. Б“. Ищецът посочва, че в съдържанието на договора за кредит не е конкретизиран размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на обезпечение по договора от свързано с кредитора дружество. След усвояване на заемната сума ищецът узнал, че по договора е начислена като дължима такса за обезпечение с поръчителство сумата от 870 лева, представляваща предоставяна услуга от партньор на ответника. Ищецът оспорва сключения договор да кредит като недействителен поради липса на посочване на дължимите суми по договор за поръчителство в съдържанието на договора за кредит, липса на изрично уговорена клауза в приложимите общи условия към договора относно сключването на договор за поръчителство като задължително условие за предоставяне на кредита, както и поради липса на изразено съгласие за сключване на договора от кредитополучателя. Ищецът заявява, че договорът е сключен при липса на предвидена законна форма съгласно чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, поради което е нищожен.

Оспорва действителността на договора поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т. к. не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота относно начина на формиране на ГПР. На следващо място ищецът счита, че при формиране размера на приложимия ГПР следвало да бъде включена и таксата за предоставяне на поръчителство като разход по кредита. От тук ищецът излага твърдения, че действителният размер на ГПР надхвърля максималния законов размер, като същевременно посредством клаузата на чл. 5 се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че уговореният в договора за кредит ГПР, несъответстващ на действително приложимия, съставлявал невярна информация и следвало да бъде възприет за нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

Ищецът оспорва клаузата на чл. 5 от договора като нищожна, неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и намираща се в противоречие с разпоредбите на ЗПК. Въз основа на така изложените твърдения ищецът претендира да бъде прогласен за нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит №..... от 01.12.2022г., сключен между страните по спора, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Ответникът оспорва, че сключването на договор за поръчителство 1 съставлявало задължително условие за сключване на договора за кредит, като излага доводи, че кредитополучателят разполагал с възможност да избере вида на обезпечението, както и да осигури свой поръчител. Оспорва допустимостта на предявения иск като посочва, че като надлежен ответник следва да бъде конституиран „М. Б“. Договорът за гаранция представлявал отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не участвал като страна. Ответникът посочва, че при сключване на договора за кредит ищецът бил надлежно информиран за наличието на изискване за предоставяне на поръчителство, получил договор за гаранция и потвърдил искането си за сключване на договор за кредит.

Оспорва твърденията за наличие на осъществена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 ЗЗП. Оспорва твърденията за допуснати нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл.

19, ал. 4 ЗЗП. Ответникът посочва, че „Ф.Б.“ ЕООД и „М. Б“ ЕАД оперират като отделни икономически субекти и имат отделни банкови сметки. Заявява, че при определяне на приложимия ГПР не са допуснати сочените от ищеца нарушения, като същият разполагал с необходимата информация и време, за да вземе решение дали за сключи договора за кредит.

Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за присъждане на направените съдебни разноски.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит №...../01.12.2022 г., съгласно който „Ф.Б.“ ЕООД е предоставил на Г. Г. М. паричен заем в размер на 1 000 лв., при следните условия: брой вноски - 10, начин на плащане – съгласно погасителен план, неразделна част от договора, първа падежна дата – 31.12.2022г.; обща сума, която следва да бъде върната от заемателя – 1 190 лева, лихва в размер на 190 лева, лихвен процент – 22,8 %, годишен процент на разходите – 48.35%. Съгласно т. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „ММ.Б“ в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е представен договор за гаранция (поръчителство), сключен между „ММ.Б“ – гарант, и Г. Г. М. - клиент, по силата на който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за заем, включително и от Общите условия. Уговорена е такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 870 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция.

По делото са представени и приети като писмени доказателства приложимите погасителни планове съответно към договора за кредит и договор за гаранция, както и приложимите общи условия на ответното дружество за предоставяне на потребителски кредити и общите условия към договора за гаранция.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №..... от 01.12.2022г поради противоречието му със закона.

Въведеното възражение от ответника за недопустимост на иска доколкото като надлежен ответник следва да бъде конституиран „М. Б“ е неоснователно. Предявената искова претенция е надлежно насочена срещу ответното дружество като страна по оспорения като недействителен договор за потребителски кредит, поради което изложените доводи за липса на процесуална легитимация за ответника не съответстват на заявеното основание на иска – наличието на пороци в съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, обуславящи прогласяване на неговата недействителност, откъдето произтича и предявеното право на иск срещу кредитора по заемната сделка, ответник в настоящото производство.

Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит от 01.12.2022 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по 2 настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора на посоченото правно основание – противоречие със закона.

Съдът намира за безспорно по делото, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №..... от 01.12.2022г г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1 000 лева, наличието на клауза в съдържанието на договора, предвиждаща задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство от трето лице срещу заплащане на възнаграждение в посочения размер, както и че предвиденото възнаграждение/такса за обезпечение на поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПК от 48,35 %.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тук настоящият състав намира, че правилното разрешаване на спора между страните се предпоставя от извършване на преценка относно наличието на свързаност между договора за кредит и договора за гаранция /поръчителство/, доколкото именно от възникването на задължение за заплащане на такса за предоставяне на обезпечение ищецът извежда основните си доводи за недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че договорът за кредит и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в два последователни дни, като отделни разпоредби от същите препращат един към друг. Дължимите в полза на търговците престации на практика са обединени, доколкото одобряването на обезпечението се извършва заедно с одобряването на предоставяне на процесния заем, съответно вземанията имат едни и същи падежи. Ето защо и съдът приема, че се касае за икономически и целево свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, на отделните правоотношения трябва да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.

Именно такъв е и настоящият случай. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция от кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице – гарант. Не може да се приеме, че чл. 5 от договор за кредит № ...../01.12.2022 касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, посредством поръчителство именно от „М.

Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e166bd3a-6697-4317-accf-1fc6a688592f