Решение № 4534 от 22.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4534 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330101210 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л. П. М. против „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т.11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от *** г. е недействителен и иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1- во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца поради липса на основание сумата от 100 лв., платена в периода от ****** г. до 15.01.2025 г.

Ищецът твърди, че на ****** г. е сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/****** г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 5 000 лв., при фиксиран лихвен процент – 35 % и ГПР- 49,66 %. Уговорен бил срок за погасяване на заема– 18 месеца. По силата на чл. 5 от договора, заемът се сочи, че се обезпечава с поръчителство, предоставено от Feratum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. На ****** г. посочва, че сключил с посредничеството на ответника договор за гаранция с ФЕРАТУМ БАНК ЕАД. В договора се сочи, че е уговорено възнаграждение за дружеството гарант в размер на 3924 лева, като таксата за възнаграждение се посочва, че се дължи разсрочено на 12 месечни вноски, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план.

Твърди се, че му е предоставен обединен погасителен план в който е посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя. Ищецът твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс и е изплатил всички свои задължения по договора за кредит и по договора за 1 поръчителство. В тази връзка се посочва, че платените суми извън погасената главница са платени без основание с оглед недействителността на договора, предвид разпоредбата на чл.

23 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Твърди се нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото уговореният процент от 35 % не съответства на записаната лихва от 1750 лв. Посочва, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, като липсва информация в договора относно компонентите, от които се състои ГПР. Твърди се, че съгласно императивните изисквания на цитираните норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Feratum Bank в полза на кредитодателя. В тази връзка счита, че отразеният в договора ГПР не отговаря на действителния.

Твърди се нарушение и на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ЗПК. На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се уважи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявените искови претенции.

Посочва се, че по силата на чл. 5 от договора за кредит, ищецът като кредитополучател е следвало да предостави обезпечение чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта).

Посочва се, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит и съответно ищецът сам е решил вместо да посочи свой поръчител да се възползва от услугата сключване на договор за гаранция с друго самостоятелно юридическо лице Мултитюд Банк (Малта). В тази връзка се посочва, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България ЕООД не е страна.

Посочва, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк (Малта) за поръчител, като е бил информиран за дължимите такси. Оспорват се твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП, като се сочи, че чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Твърди се, че в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които ищецът е избрал доброволно. Оспорва да е нарушена разпоредбата, касаеща взетите предвид допускания при определяне на ГПР, като не оспорва, че възнаграждението за гарант не е включено в ГПР, като се сочи, че същият не представлява разход. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявените искови претенции. Претендира разноски.

С протоколно определение от 07.10.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск по реда на чл. 55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД от 100 лв. на 833, 48 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото са отделени, като безспорни обстоятелствата, че между страните сключен договор за кредит, както и че е сключен договор за гаранция, който е 2 възмезден, както и че в ГПР по договора за кредит не се включва възнаграждението за поръчител.

От приетия по делото като писмено доказателство Договор № *** от *** г. се установява, че на ищеца е предоставена в заем сумата от 5000 лв. Уговорено е заемната сума да се плати чрез заплащане на 18 вноски, като първата падежна дата е 19.01.2022 г. Отразено е, че за целия период на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 6750 лв., представляваща сбор от следните суми: главница в размер на 5000 лв., лихва в размер на 1750 лв. при лихвен процент – 35 %.

В т. 4 от договора за кредит е отразено, че общият разход по кредита е 1750 лв., като ГПР – 49,66 %.

В т. 5 от договора за кредит е предвидено, че кредитът се обезпечава с Поръчителството предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Предвидено е, че със сключването на договора

Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Приет е като писмено доказателство договор за гаранция от ****** г., сключен между Фератум Банк и Л. П. М., с който се обезпечават задълженията по договора за кредит от ****** г. В т.6 е предвидена такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в общ размер от 4950 лв. Към договора за гаранция е представен погасителен план.

От приетата като писмено доказателство справка за извършени плащания по договор за кредит се установява, че по договора за кредит е платена сума в размер на 5000 лв., лихва в размер на 276,16 лв. и 5 лв.- такса за предсрочно погасяване. Установява се, че е платена и сума за допълнително избрана незадължителна услуга към Фератум Банк – 552,32 лв., като се сочи, че сумата не е задържана от „Фератум България“ ЕООД, като същата се дължи на лицето, предоставящо услугата.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Фератум България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

3

По доводите за недействителност на договора за кредит:

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1,, т.7, т.9, т.10, т,11 и т.20 от ЗПК.

След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби. Видно от договора за кредит в чл. 1 е посочена каква сума се предоставя като кредит, а именно 1000 лева, като е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК.

Уговореният между страните лихвен процент не надхвърля максималния предвиден размер, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, като единствен раход по кредита, който формира ГПР.

Наред с това при твърдението за нищожност на възнаградителната лихва се касае за твърдение за недействителнист на клауза от договора, която не влече след себе си недействителност на целия договор, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Обстоятелството дали предвиденото в договора за кредит възнаграждение за поръчител представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент или в ГПР не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за възнаграждението за поръчител.

Видно от договора са посочени всички реквизити, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 ГПК лихвен процент по кредита, а доколкото той е фиксиран за целия срок на договора и не се променя, не се посочват условията по прилагането му, доколкото такива условия няма.

Лихвения процент е посочен фиксирано към момента на сключване на договора и не се влия от настъпване на определени условия.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:

Видно от чл.4 от процесния договор в него е посочен годишния процент на разходите в размер на 49,66 %, а в чл.3 и общият размер на всички плащания по договора в размер на 1750 лева – включващ главница и възнаградителна лихва.

В договора за кредит не е предвидено възнаграждение за поръчител, което да формира размера на кредита и ГПР. В случая ответникът е използвал друг механизъм за задължаване на потребителя да заплати допълнителен разход, като включи това възнаграждение в друг договор с трето лице – Фератум Банк. Предвид, което и това възнаграждение не е част от договора за кредит и неформира дължимата по него сума. Друг е въпросът каква е била целта за сключване на допълнителен договор за гаранция и заплащане на ответника на възнаграждението за поръчител по този друг договор, свързан с договора за кредит. Това допълнително съглашение, сключено във връзка с договора за 4 кредит не рефлектива върху действителността на договора за кредит, а следва да се преценява самостоятелно, с оглед целта, с която е сключено.

В контекста на горното, според дефиницията в § 1, т. 2 ЗПК – „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита, които представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Налице е нарушение, т.к. посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като в общата дължима сума не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция – 4950 лева, което – освен че е задължително условие за предоставяне на кредита, е платимо именно в полза на ответника, като същият признава, че е получил плащане на това възнаграждение /вж. отделени за безспорни факти в доклада по насрещните искове/. Същевременно, уговореното възнаграждение е почти 100 % от отпуснатия кредит. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.