Определение № 1977 от 29.09.2026, Административен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1977

Търговище, 29.09.2026 г. по входящ номер № 3054 от 29.09.2026 г.

Административният съд - Търговище - I състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Красимира Тодорова административно дело № 391/2026 г. на Административен съд - Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на В. К. К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1993-000096/19.08.2026 г., издадена от И. М. Г. – мл. полицейски инспектор при ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

След насрочване на делото е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с която формално се иска „спиране на производството“, но в същата изрично е посочено правно основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, както и са изложени доводи за настъпване на вреди от невъзможността жалбоподателят да упражнява трудовата си дейност като шофьор на тежкотоварен автомобил. Към молбата е приложено допълнително споразумение към трудов договор.

При това съдът приема, че независимо от неточното словесно формулиране на петитума, по съдържанието си искането е за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, а не за спиране на съдебното производство.

Това е така, защото основанията за спиране на делото са изчерпателно уредени в чл. 154а, ал. 1 от АПК, а в молбата не се твърди нито една от предвидените там хипотези. За сметка на това е налице изрично позоваване на уредбата на спиране на предварителното изпълнение.

Искането е процесуално допустимо.

Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно предварителното изпълнение на заповедите за ПАМ по ЗДвП е допуснато по силата на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на АПК, а тъй като в специалния закон не са уредени самостоятелни основания за спиране на предварителното изпълнение, намира приложение общият ред по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК.

Искането е неоснователно.

Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, допуснатото по закон предварително изпълнение може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е върху молителя.

В трайната практика на ВАС се приема, че: при предварително изпълнение, допуснато по силата на закона, съдът не следва да изследва наново предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, защото те са законово презумирани; релевантен е единствено въпросът дали са доказани конкретни значителни или трудно поправими вреди за адресата на акта, които по интензитет да могат да бъдат противопоставени на защитения от закона обществен интерес; не са достатъчни общи твърдения за евентуални неблагоприятни последици, а е необходимо пълно и конкретно доказване на вида, характера и вероятността от настъпването им.

В случая жалбоподателят твърди, че работи като шофьор на тежкотоварен автомобил в търговско дружество и че поради сезонна кампания по гроздобер работодателят изпитва недостиг на водачи, което затруднявало превоза на продукцията. Тези обстоятелства сами по себе си не обосновават наличие на значителна или трудно поправима вреда за самия жалбоподател по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Твърдяната необходимост от участие на лицето в кампанията по прибиране на гроздето засяга преди всичко стопанската дейност на работодателя, а не непосредствено и пряко правната сфера на жалбоподателя. Вредите, които евентуално би понесло търговското дружество от организационни затруднения, не са предмет на защита в настоящото производство.

От представеното допълнително споразумение към трудовия договор може да се установи качеството на жалбоподателя на работник/служител, но не и настъпването или реалната вероятност от настъпване на значителни вреди за него лично и че е налице конкретна, непосредствена и трудно поправима имуществена вреда.

Посочените обстоятелства са типични за всеки случай, в който принудителната мярка „временно отнемане на СУМПС“ засяга лице, упражняващо дейност като водач. Само по себе си лишаването от възможност да се управлява МПС и свързаното с това затруднение в трудовата дейност не е достатъчно, тъй като това би обезсмислило допуснатото от закона предварително изпълнение.

В молбата не са въведени такива нови факти и обстоятелства, които да обосноват изключение от законовата презумпция за надделяващ обществен интерес. Съображенията са свързани с трудовата ангажираност на жалбоподателя и с производствения цикъл на работодателя, но не и с настъпването на особено интензивни, необратими или трудно поправими последици в личната му сфера.

Съдът отчита, че приложената мярка е наложена по повод твърдяно управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Законодателят е предвидил незабавно изпълнение именно с оглед защитата на особено важни обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, като тази законова преценка не е оборена с конкретни и убедителни доказателства за по-силен противостоящ частен интерес.

Отделно от това, наведените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на самата заповед не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на акта ще бъде преценена с крайния съдебен акт по съществото на спора. Производството по искане за спиране на предварителното изпълнение не е мястото за разрешаване на спора относно материалната и процесуалната законосъобразност на заповедта. И тази постановка е трайно проведена в практиката на ВАС.

Доколкото молбата изрично е озаглавена като искане за спиране на производството, следва изрично да се посочи, че такова искане също е неоснователно. Не е налице никое от основанията по чл. 154а, ал. 1 от АПК. Подаването на молба по чл. 166, ал. 4 от АПК не е основание за спиране на делото. Напротив, това е инцидентно искане в рамките на висящия процес, по което съдът следва да се произнесе самостоятелно, без да преустановява движението на делото.

Фактът, че делото вече е насрочено преди постъпване на молбата, не препятства произнасянето по искането, но и не обуславя спиране на съдебното производство.

По изложените съображения съдът намира, че не са доказани предпоставките на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за ПАМ № 26-1993-000096/19.08.2026 г., а искането за спиране на самото съдебно производство е лишено от законово основание по чл. 154а от АПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. К., подадено чрез пълномощник Й.Й., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1993-000096/19.08.2026 г., издадена от мл. полицейски инспектор при ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по адм. д. 391/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�