Решение № 200 от 16.12.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Свиленград, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200544 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2024/1000-925/ НП о т 17.06.2024 година на и.д. Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Н. А. А. с ЕГН ********** с адрес гр.****************** за нарушение на чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 7315,00 лв. , и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -Електронно наргиле „VAPORESSO SWAG PX80” -209броя, всички на стойност - 7315,00лева .

Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че били допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство без да сочи конкретни такива.Оспорва извършената оценка на процесните стоки. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява.За него се явява пълномощника му ,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган /АНО/ - и.д. Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.

1

Претендира присъждане на юр.възнаграждение.Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 17.03.2024г. в 17,00часа на МП „Капитан Андреево“ на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси „ пристигнал лек автомобил марка Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. № ****** ,който пътувал от България за Турция и бил управляван от българският гражданин Г.Р.А., като в автомобила пътували още пет лица в това число и жалбоподателя –Н. А. А. .

По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявала служебните си задължения митническия инспектор св. К. В. Б. и св.Т. М. Д..

Постъпило е искане за съвместна проверка от гранична полиция №16277/17.03.2024г.

Преди предприемане на митническа проверка, митническите служители приканили лицата да обявят и да декларират носените от тях стоки – в търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което пътуващите отрекли да носят подобни стоки и не декларирали нищо .

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка от свидетеля К. В. Б. в присъствието на св. Т. М. Д. на багажа и автомобила, при която открили в облегалката на задната седалка, укрити и недекларирани-Електронно наргиле „VAPORESSO SWAG PX80” -209броя, без пълнители.

След откриване на електронните наргилета,митническите служители установили,че същите са собствени на жалбоподателя, доколкото пред митническите служители жалбоподателя заявил,че са негови откритите вещи.

Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с № 24BG001015М014267 от дата 17.03.2024 година.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което вписала, че ги закупила ,но не знаела ,че са забранени,като искала да ги закара в Турция.

Описаните по–горе стоки са били иззети с Разписка № 24002929 от дата 17.03.2024 година,а с Разписка №24002930 от същата дата бил задържан и лекият автомобил,в който пътувал жалбоподателя.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя и свидетелят Т. М. Д., св. К. В. Б. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG17032024/1000/М-755 /17.03.2024 година,който акт бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.

2

По АНПр е постъпила служебна бележка от Началник отдел МРР, с която се иска разяснения от актосъставителя относно пълно описание на стоките-предмет на нарушението,в като в тази връзка е дадено такова,в което св. К. В. Б. е посочил,че укрити и недекларирани стоки са -Електронно наргиле „VAPORESSO SWAG PX80” -209броя, без пълнители, което било отразено в разписката за задържане,но не било отразено в АУАН.

Постъпили са и молби от адв.Д. З.,с приложено пълномощно за представителство на жалбоподателя, в която е поискано всички документи да бъдат връчвани на пълномощника, както и да се върне на собственика задържания лек автомобил.

По последната молба/за връщане на лекият автомобил / е дадено становище от Началник сектор АНДРО,за основателност на молба и същата е върната на собственика с приемо -предавателен протокол от 19.04.2024г.

Със становище от Комисия ,назначена със Заповед№ЗДТ-1000909/0512.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас,на основание параграф 1,т.38 от ДР на ЗМ ,стойността на стоките,предмет на нарушението е определена от комисия в състав-3лица,както следва: Електронно наргиле „VAPORESSO SWAG PX80” -209броя, без пълнители – за 1бр. -35,00лева или всички на обща стойност - 7315,00лева.

Така пресметната стойност на предмета на нарушението се оспорва от жалбоподателя в подадената от негова страна жалба в съда.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП.

В НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направил опит да превози стоки, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.

Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 7315,00лв., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Обжалваното НП е редовно връчено на пълномощника на жалбоподателя на 21.06.2024 година. Разписката, надлежно оформена датирана и подписана, се намира приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП от адв.Д. З. .

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 502 /-32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.

Налична е и Заповед №108/09.02.2024г. на Директора на Агенция „Митници”, видно от която Красимир Николов Фучеджиев е преместен на длъжността на И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от 12.02.2024г. до 11.08.2024г.вкл.

Във връзка с оспорване на така определената стойност на процесната стока,от страна на жалбоподателя по делото бе представена и приета като доказателство по делото Фактура №302/08.03.2024г. с издател-продавач 3

„БАЙДАР“ООД и получател турска фирма Джелал Таш за покупко – продажба на ел.цигари, количество -210бр. с единична цена 8лева на обща стойност от 2016лева с ДДС / ДДС в размер на 336лева включено в общата стойност на сделката/, ведно с Дневник на продажбите за периода от 01.03.2024г. до 31.03.2024г. на фирма „БАЙДАР“ООД.

По делото бе допусната и разпитана в качеството на свидетел управителя на фирмата продавач –М. В. М. установява,че управителя на турското дружество Д.Т.,с което била в търговски отношения от много време, през месец март пожелал да закупи процесните стоки /ел.цигари/,като обяснил на свидетелката ,че ще прати хора при нея за да получат стоката. Уговорили се,че ще закупи 210броя устройства и свидетелката при пристигане на лицата/момче и момиче/ предала стоката,която била в черни торби, като им издали и процесната фактура. В последствие разбрала,че имало някакъв проблем на границата,но при пътуване до гр.Истанбул ,получателя си заплатил стоката,тъй като свидетелката не отговаряла за транспорта й ,и била предала стоката на лицата посочени от него,за което в последствие и издала и касов бон за стойността посочена във фактурата.На същата бяха предявени веществените доказателства по делото,която потвърди,че именно това е предала на момчето и момичето,които били пратени от турската фирма купувач,като изрично уточнява,че в устройствата липсва течност,която се купува отделно и самите устройства няма водна лула/респективно не се касае за наргиле/.

В подкрепа на свидетелските показания на М.,че същата търгува с посоченото турско дружество,от страна на адв.З. бяха представени и приети като доказателства по делото-легализирано преведени на български език Фактура № А-000257 от 19.06.2019 година; Фактура № А-259 от 16.07.2019 година; Фактура от 20.04.2021 година и Фактура от 19.04.2021 година, всичките ведно с Фактури на чужд език.

По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д. П. Б., от Заключението на която става ясно, че стойността на стоките посочени във фактурата при износ съгласно параграф 1,т.38 от ДР на ЗМ на базата на наличната по делото Фактура е в размер на 1672,00 лв./без ДДС/.

В съдебно заседание вещото лице Д. П. Б. поддържа представеното Заключение и същото е прието без да се изложат относими възражения от страните.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.

Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – К. В. Б. и Т.

М. Д., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени 4 възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават излизането на жалбоподателя от страната ни към Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното количество устройства/ел.цигари/ укрити от същия в лекият автомобил,който е превозвал в процесното МПС, а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези носени стоки от страна на жалбоподателя, относими са показанията на К. В. Б. и Т. М. Д..

Що се отнася до представената в съдебно заседание фактура,съдът намира следното: В правната теория се приема, че фактурата представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато има официалния документ. Частният свидетелстващ документ има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството на документа и изявленията, които се съдържат в него.При положение, че фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно предмета и цената на договора. Освен това фактурата трябва да съдържа основните елементи на договор за продажба, което безспорно е налице в настоящият случай,още повече,че управителя на фирмата продавач потвърди,че е налице продажба на описаните във фактурата стоки, на турско дружество,като стоката е била взета от момиче и момче,които следвало да я предадат на купувача,но на границата ,стоката им била задържана.За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че доказателствената сила на представената по делото Фактура не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на АНО не бе проведено успешно,поради което съдът кредитира представената фактура.