Присъда № 80 от 16.10.2025, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 994/2023 г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия В. М. Н., роден на ... г. в гр. Е.П., живущ в с. Т.К., обл. В., ул. „Г.Д.“ № 39, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН: **********, за това, че на ... г. в гр. Б., Г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Н. А. Н. от с. Добровница, общ. П., че ще му отдаде под наем негов собствен апартамент в гр. Б. и с това на ... г. в гр. П. му е причинил имотна вреда в размер на ... лв. - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като дава подробни обяснения, в които заявява, че не се занимава с „такива неща“ и само работи в строителството. С оглед прочитане на обясненията му, дадени на ДП, на основание на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК в хода на съдебното следствие, в които е направил самопризнание в присъствието на защитник, заявява, че си признал, защото адвокатът така го посъветвал. Признал, защото трябвало да замине за чужбина и като питал адвоката си какво да прави, той му отвърнал, че ще получи присъда 3-4 месеца условно, ще мине бързо делото и ще може да ходи да работи в чужбина. Затова се признал за виновен на ДП, защото не искал да има разправии и да „тича“ по полиции.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода, което предвид справката за съдимост на подсъдимия нямало как да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК и следвало да бъде ефективно изтърпяно, като се приложи разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и бъде приведена в сила и предишната присъда за престъпление по чл.209 НК в размер на 8 месеца ЛС по описа на РС В..

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск. Няма конституирани граждански ищец или частен обвинител.

Защитата моли за признаване на подсъдимия за невиновен по така повдигнатото обвинение. Счита, че по делото не може да се направи категоричен извод, че така внесеното обвинение е доказано най-малкото по безспорен начин, каквото е изискването на закона и не може същото да почива на хипотетични изводи и предположения. Намира обвинението и за необосновано. Излага подробни доводи в тази насока.

1

В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да бъде оправдан, защото не бил виновен.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Към месец май ... г. пострадалият Н. А. Н. живеел и работил в гр. Б., Г. и се нуждаел от квартира. На ... г. той попаднал на обява във Ф.-група, наречена „Българи в Б.“ за самостоятелен апартамент под наем. Към обявата имало снимки на апартамента, телефон за връзка с лицето, което дава апартамента под наем, с името И. Н., както и снимка на това лице. Пострадалият харесал апартамента по снимките и изпратил съобщение по Вайбър, че желае да наеме тази квартира. Започнал да си комуникира с непознато за него лице на същия номер и да си пишат. Проверили впоследствие и два разговора. Пострадалият разговарял с лице от мъжки пол и знаел, че това е лицето И. Н. от снимката на обявата. В действителност пострадалият разговарял с подсъдимия В. М. Н..

Именно подсъдимият се представял с фалшив профил като „И. Н.“ с български мобилен телефонен номер ... за контакт, като обявата препращала към личния му профил във Ф., където можело да се види нагледен снимков материал, който той предварително бил копирал от действителни обяви за наем на апартаменти.

Двамата с пострадалия се договаряли, като първо наемът бил 950 евро, но пострадалият започнал да се пазари, като искал да се намали цената. Тогава подсъдимият му отвърнал, че ще говори с жена си, за да се разберат.

Подсъдимият сочил, че също е в Г., но в друг град и този апартамент го били стегнали и всичко било ново. Т. пъти заричал пострадалия да пази мебелите вътре. На другия ден – ... г. подсъдимият позвънил на пострадалия и му съобщил, че е разговарял с жена си и тя била съгласна 800 евро да е наема.

Подсъдимият също така заявил, че няма да иска предплата, като пострадалият само трябвало да му прати 800 евро наем за един месец. Пострадалият се съгласил, но тогава подсъдимият му казал, че парите трябва да се пратят бързо, като за целта бъде направен превод по „Изипей“ по сметка на дъщерята на неговата счетоводителка - свидетелката Д. С. Г. от гр. К.. Подсъдимият казал на пострадалия да поддържа връзка със секретарката му, като предоставил и телефонния й номер +.... Заявил, че парите следва да се преведат по посочената сметка, за да подготви неговата секретарка ключовете и да ги изпрати на адреса, на който се намирал пострадалият в Б., както и да изпрати самия договора за наем, след като пострадалият плати парите. Н. Н. се доверил на заявеното от подсъдимия и решил да заплати сумата от 1 560 лв., представляваща левовата равностойност на 800 евро. Той изпратил по „Вайбър“ на подсъдимия адреса на фирмата, в която работи в Б., пощенския код и адрес, на който да му изпратят ключовете и договора за апартамента.

Тъй като пострадалият на искал да превежда парите от Г. по сметка на „Изипей“ в България, той помолил сестра си – свидетелката Н. Н., която 2 живее в П., тя да извърши плащането по посочената от подсъдимия сметка, а на свой ред впоследствие пострадалият щял да й възстанови парите.

На ... г. свидетелката Н. отишла в офис „К. 2018“ в гр. П. и в ... ч. превела от там сумата от ... лв. на името на свидетелката Д. Г.. След това заснела платежното и го изпратила на брат си в Г.. Той, от своя страна го препратил на подсъдимия по „Вайбър“ като доказателство, че е бил заплатен един месечен наем. Пострадалият звъннал и на дадения му номер за връзка със „секретарката“, като тя му отвърнала, че е в болница в момента, но парите били получени и всичко ще е наред с договора. В следващите два дни пострадалият Н. Н. звънял на номера във „Вайбър“, като първоначално подсъдимият отговарял, че бил изпратил ключовете и договора, а накрая спрял да отговоря на повикванията. Тогава пострадалият разбрал, че е бил измамен.

Обявата също била свалена от Интернет. Тогава помолил сестра си да подаде жалба в полицията в П..

По същото време, докато течели уговорките му с пострадалия за плащането на парите, подсъдимият се свързал със свидетелката Д. Г., с която преди били гаджета, и я помолил да му свърши услуга – да изпратят на нейно име сума пари в „Изипей“, тя да ги получи, изтегли, да даде част от тях на свидетеля В. Т. и на свидетелката В. К., да си вземе 50 лв. за нея и да изпрати останалите на подсъдимия. Тя се съгласила. По същото време Д. Г. била интимна приятелка на В. Т., а В. К. – гадже на подсъдимия. Още на ... г. в ... ч. свидетелката Д. Г. изтеглила на каса на „Изипей“ в гр. К. сумата от ... лв., като с нея били свидетелят В. Т. и свидетелката В. К.. Т. взел от нея цялата сума, отделил си парите, които му дължал подсъдимия и върнал останалите на Г.. Тя взела 50 лв. за нея за услугата, дала и неустановена сума на К.. Останалата сума в размер на 1000 лв. следвало Г. да изпрати на подсъдимия. Същия ден в 13.24 ч. от офис на „Изипей“ в с. Б., общ. К., свидетелката Д. Г. превела на подсъдимия Н. 1000 лв. За целта тя помолила свидетеля Б. А. Т., с когото се познавали от училище и се видели в с. Б., за услуга, като му заявила, че няма лична карта, а иска да прати пари на майка си. Т. и дал личната си карта и я изчакал пред офиса на „Изипей“ в с. Б., общ. К., а тя влязла вътре с неговата лична карта и изпратила парите на подсъдимия. Последният изтеглил парите в ... ч. Според свидетелката Г. по това време подсъдимият се намирал в гр. В..

Към приключване на съдебното следствие подсъдимият не е възстановил сумата от ... лв. на пострадалия.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н. А. Н., Н. А. Н., Д.

С. Г., В. Ю. Т., Б. А. Т., В. Б. К., Б. Д. М. и М. Р. М., така и от събраните по делото писмени доказателства - справка за пътуване на подсъдимия за периода ... г., справка по реда на Наредба № 14/2009 г. относно лицето Г. В. М., разписка 3 бр., писмо от „Изи Пей“, приемо-предавател протокол, разпечатка, 3 писмо от „Йеттел България“ АД, писмо от „Виваком“ АД, писмо от „А1“ АД, справка съдимост, писмо от „Изи Пей“ с разписки 5 бр., справка за пътуване на лице, копие от кореспонденция по „Вайбър“, декларация за семейно материално положение и имотно състояние, справка съдимост, характеристична справка, криминалистична справка.

Всички доказателства са събрани по реда на НПК. Обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, на основание на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК са прочетени в хода на съдебното следствие. Както се посочи по-горе, при привличането му като обвиняем на ДП, в проведения разпит в присъствието на упълномощен защитник, подсъдимият е признал, че е извършил деянието.

Дали е сторил това поради очакването, че ще бъде осъден условно е второстепенен въпрос, важен е фактът на признанието за извършеното деяние.

В хода на съдебното следствие подсъдимият оТ.ча да е извършил престъплението, но дадените обяснения са противоречиви с останали събрани в хода на делото доказателства, а и нелогични. По-подробно съдът ще ги обсъди при обсъждане показанията на свидетелите.

На основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2 от НПК в хода на съдебното следствие са прочетени и дадените на ДП показания на свидетелите Н. А. Н., Д. С. Г. и В. Ю. Т.. На основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК са прочетени и дадени показания на ДП от свидетелката В. Б. К..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. А. Н., Н. А. Н., В. Ю. Т. и Б. А. Т., частично кредитира тези на свидетелката Д. С. Г. и В. Б. К..

Всеки един от посочените свидетели излага показания за обстоятелства, които са им станали лично известни.

Съдът не установи причина да не кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. А. Н., Н. А. Н., В. Ю. Т. и Б. А. Т.. Това е така, защото изложената от тях фактическа обстановка се подкрепя, както от показанията на други свидетели – например Д. Г. и В. К., така и от писмените доказателства, между които разписките от

„ИзиПей“, копие от кореспонденция по „Вайбър“ и частично от обясненията на самия подсъдим.

Реално последният не оТ.ча, а дори потвърждава, че е получил сумата от 1000 лв., изпратена му от свидетелката Д. Г. по „ИзиПей“, като обаче твърди, че тя решила да му помогне с тази сума да замине за чужбина да работи. Освен това, пак според него, тя решила и да помогне на подсъдимия, като даде пари за колата му на свидетеля Т.. Изложеното от самия подсъдим в дадените обяснения противоречи не само на показанията на Т. и Г., която директно оборва тези твърдения на подсъдимия, но и на елементарната житейска логика. Съдът не кредитира обясненията му в тази им част. В тази насока съдът кредитира показанията на Д. Г., която твърди, че е помолена от подсъдимия да получи парите и впоследствие да му ги препрати. Няма логика, а и не се установява обективно причина Г., която по същото време е имала интимна връзка с В. Т., а е нямала такава с подсъдимия, да реши да „подпомогне“ последния, като даде свои някакви пари заради подсъдимия на 4 настоящия си приятел. Още повече, че е следвало въпросните пари да се изтеглят от офис на „ИзиПей“ от самата Г., т.е. част от тази сума, която тя е теглила и която е изпратена според Т. от самия подсъдим, е била за продадения от него автомобил на подсъдимия. Свидетелят Т. ясно заяви в съдебно заседание, че е трябвало Г. да получи сума пари от подсъдимия и да му даде част от нея на него, защото именно на посочената дата е имал уговорка с подсъдимия и е следвало да си получи остатъка от парите за автомобила.

Свидетелката К. също заяви, че е смятала, че изпратената сума е от самия подсъдим, който според нея по това време работил в чужбина. На следващо място Т. заяви, че според него Г. е изтеглила сумата от офиса в гр. К. с нейната си лична карта, което поставя въпроса защо след това веднага тя не е изпратила сумата от същия офис на подсъдимия с личната си карта, а е изпратила остатъка от сумата по-късно същия ден посредством друго лице свидетеля Т. и от друг офис, при това и в друго съседно населено място - в село Б.. Според съда, по този начин подсъдимият е считал, че парите няма как да бъдат проследени до него. Но след като свидетелите Г. и Т. са установени като лицата, получили превода в К. и са разпитвани в полицията, те са съдействали за разкрИ.е на обективната истина и пътят на парите е бил проследен до подсъдимия. Прави впечатление и обстоятелството, че подсъдимият е изтеглил парите от офиса в гр. В. само две минути, след като те са изпратени от Д. Г. от офиса в село Б. посредством личната карта на Т., т.е. подсъдимият или е давал конкретни указания на Г. и е очаквал да получи парите или е налице изключителна случайност в стиковане на действията им и неговото присъствие в офиса на „ИзиПей“ в гр. В.. В тази връзка още понесериозно звучат обясненията на подсъдимия, че Г. му пращала тези пари, за да може последният да замине в чужбина да работи. Ето защо съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази насока. Всички доказателства, събрани в хода на делото, сочат точно обратното – че подсъдимият се е свързал със свидетелката Д. Г., с която са имали преди връзка, а понастоящем тя имала такава със свидетеля В. Т., помолил я да получи в превод сума пари на нейно име, част от парите да даде на Т. за автомобила, които му дължал, тя да вземе за себе си 50 лв. за услугата, да даде на неговата приятелка К. някаква сума и другите да му препрати впоследствие. Самата Г. заяви, че препращането е станало на следващ ден, когато тя и Т. отишли на събор в село Б., но писмените доказателства – разписки от „ИзиПей“ сочат, че това е било на самия ден ... г. Реално в един и същи ден свидетелката Н. – сестра на пострадалия - превела парите от офиса в гр. П. на името на Д. Г. в гр. К. в ... ч., Г. ги изтеглила в К. в ... ч., а по-късно в 13,24 ч. ги пратила на подсъдимия от офиса в село Б. и в ... ч. подсъдимият ги изтеглил в офиса на „ИзиПей“ в гр. В..