Решение № 2658 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2658 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100511331 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13928/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 45827/2023 г. по описа на СРС, 126 състав, ЗАД „Алианц България“ е осъдено да заплати на „П.А. БГ“ ЕООД на основание чл. 345 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4521,10 евро, представляваща регресно вземане за платено от ищеца на възложителя на превоза обезщетение за имуществени вреди на стоки, настъпили по време на транспортирането им от Кралство Испания до Австрия, причинени от застрахователно събитие, покрито от сключен с ответника застрахователен договор от 08.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2023 г. до изплащането, както и сумата от 935,78 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.02.2022 г. 02.03.2023 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“, в която се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, тъй като условията на сключения между страните застрахователен договор изрично изключвали отговорността на застрахователя при вреди, породени от некачествена, недостатъчна или неотговаряща на целите на превоза опаковка на превозвания товар, независимо от възраженията в тази насока при започване на превоза. По делото било установено, че именно липсата на опаковане и положен материал против приплъзване под транспортираната стока причинили щетите по нея. За такива обстоятелства клаузите на раздел II, т. 2, подточка 2.1.24 от общите условия към договора за застраховане, които съответствали и на разпоредбите на Конвенция СМР, предвиждали изключен риск. Надлежното опаковане на стоката било задължение на изпращача, а не на застрахования превозвач, чиято гражданска отговорност да се покрива от 1 застраховката. Наличието на изключен риск по застрахователния договор водело до недължимост на извършеното от ищеца възстановяване на нанесените на спедитора щети, съответно за неоснователност на претенцията за застрахователно обезщетение за платената сума. Посочва, че водачът на товарния автомобил също не е поставил достатъчно предпазни колани на превозвания товар, въпреки че могъл и е бил длъжен да го направи. Неоснователността на главната претенция водела до неоснователност и на акцесорната за обезщетение за забава, за която до застрахователя не била отправена покана. Евентуално поддържа, че съгласно условията на застрахователния договор, било уговорено самоучастие на застрахования в размер на 10% от дължимото застрахователно обезщетение, но не по-малко 500 евро от всяка една щета или застрахователно събитие. Така при извод за основателност на претенциите съдът е следвало да разгледа и уважи предявеното възражение за прихващане и да намали обезщетението със сумата от 500 евро, както и лихвата за забава върху него. Моли въззивния съд да отхвърли исковете и да му присъди разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „П.А. БГ“ ЕООД, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивникът сам поддържал, че първоинстанционният съд правилно посочил подлежащите на доказване факти. По делото било установено, че товародателят надлежно е извършил дейности по опаковане и подготовка на товара за превоз, а превозвачът е направил необходимото за укрепване на товара, при липса на специални предписания за извършването му, като съдът правилно възприел тези факти. Дори и вредите да са причинени от водача на превозното средство, покритието на застрахователния договор следвало да обхваща и действията на всички служители на превозвача, действали във връзка с изпълнението на конкретния превоз. Така събитието представлявало покрит риск, за който се дължало обезщетение. С отправената до застрахователя покана същият изпаднал и в забава за плащане на претендираното обезщетение. Моли съда да потвърди решението и да му присъди разноските.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение въззивният съд намира за валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с предявени от „П.А. БГ“ ЕООД срещу ЗАД „Алианц България“ осъдителни искове с правно основание чл. 345 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4521,10 евро, представляваща регресно вземане за платено от 2 ищеца на възложителя на превоза обезщетение за имуществени вреди на стоки, настъпили по време на транспортирането им от Кралство Испания до Австрия, причинени от застрахователно събитие, покрито от сключен с ответника застрахователен договор от 08.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2023 г. до изплащането, както и сумата от 935,78 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.02.2022 г. - 02.03.2023 г.

За да уважи исковете в мотивите към решението си съдът е приел от фактическа страна, че страните са били обвързани от договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, обективиран в застрахователна полица № 10100201500000001 от 08.04.2020 г., в рамките на действие на който е настъпило ПТП, при което водач на товарен автомобил на ищеца е извършил маневра рязко спиране, довело до увреждания на превозвания товар. За установяване на точната причина за настъпване на щетите е назначена експертиза, като в доклад от 09.02.2021 г., изготвен от вещо лице по опаковане, спедиция, транспорт и логистика, е посочено, че мерките по обезопасяване на товара не са извършени достатъчно прецизно, за да може същият да се предпази от нормално протичащите при транспортирането му въздействащи сили, включително посочената маневра. По транспортираната машина не са установени специални възможности за обезопасяване и за нея не е предвидено специално оборудване при транспортиране. В приетата по делото СТЕ са посочени същите причини за увреждането, като вещото лице е пояснило, че рязкото спиране на товарния автомобил е довело до изместване на товара под въздействие на протеклите инерционни сили и до скъсване на поставените обезопасителни колани. Липсвала конкретика за приложимите стандарти при опаковане на такъв вид машини, но преди извършване на превоза са могли да бъдат дадени предписания за вида на опаковката и системата за безопасност. По делото е разпитан водача на товарния автомобил, който е посочил, че превозваната машина за металообработка била натоварена с голям кран направо в товарния автомобил, като сам поставил общо 8 обезопасителни колана върху нея, които се скъсали при рязкото спиране. Последното се е наложило, за да бъде избегнат удар с друго ППС.

От правна страна районният съд е приел, че при превоз извън пределите на Република България страните били обвързани от разпоредбите на Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, определящи предпоставките и размера на дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение. По спорния въпрос относно наличието на предвиден в застрахователния договор изключен риск, съдът се е базирал на приетото в извънсъдебната и съдебната експертизи, че обезопасяването не е било извършено достатъчно добре, като поради значителното тегло на товара силовото му заключване по метода на ниското укрепване не било адекватна мярка.

Липсата на извод за некачествена, недостатъчна или неотговаряща на целите на превоза опаковка от товародателя водела до извод и за липса на основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, възлизащо на заплатената на увреденото лице сума, предмет на исковата претенция. Така предявеният иск се явявал изцяло основателен, като ответникът дължал и обезщетение за забава върху главницата от посочената от ищеца дата - 15.02.2022 г.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след обсъждане поотделно и в съвкупност на приетите по делото доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС по спора от фактическа страна, а от правна страна съдът намира следното.

3

Основателността на предявен иск с правно основание чл. 435 КЗ вр. чл 429, ал. 1 КЗ е обусловена от кумулативното установяване на следните предпоставки: наличие на валидно сключен договор за застраховка “Отговорност на превозвача при международен автомобилен транспорт“ между страните по делото; по време на действието на застрахователния договор да са причинени имуществени вреди на трето лице в резултат на виновни действия на превозвача по време на превоза и застрахованият ищец да е изплатил обезщетение за вредите, причинени на това трето лице.

Процесният застрахователен договор представлява подвид на договора за застраховка "гражданска отговорност". Това е така, защото в застрахователната полица изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се изразява в "отговорността на застрахования в качеството на превозвач". Това означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вредите от неизпълнение на негово задължение по договор за международен автомобилен превоз. Покриването на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки сочи, че предмет на застраховката е пасивът в имуществото на застрахования превозвач, за който съществува риск да се увеличи в резултат на възникнала за него отговорност да плати обезщетение за вредите, причинени от неизпълнение на задълженията му по договор за международен автомобилен превоз. За отношенията между страните по застрахователния договор следва да се прилагат правилата на чл. 429 – чл. 435 КЗ. За процесното застрахователно правоотношение не следва да се прилага нормата на чл.

419 КЗ, защото предмет на поета от ответника застрахователна закрила не е превозваният от ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството на превозвач за вреди от неизпълнение на задълженията му по договор за международен превоз.

Вземането на застрахования срещу застрахователя в тази хипотеза има регресен характер и произтича от предвиден в закона фактически състав, включващ извъндоговорен елемент - плащането от застрахования в полза на увредения – така чл.

378, ал. 5 КЗ. Според разпоредбата на чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователно обезщетение в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434 КЗ.

Съгласно глава IV, чл. 17 от CMR Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й – т. 1;

Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее – т. 2; Според чл. 17, т. 4, б. „в“, превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя.