Определение № 198 от 01.08.2022, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. гр. Добрич, 01.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Диана Г. Дякова

Калиптен Ибр. Алид като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно частно наказателно дело № 20223200600195 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК по жалба на И. Т. Т. срещу определение № 48 от 29.04.2022г. по ч.н.д.№ 78/2022г. на съдебен състав при Районен съд - град Балчик.

С поднадзорния съдебен акт на основание чл.243, ал.5 от НПК, приемайки, че е налице влязъл в сила краен съдебен акт за процесното деяние, първоинстанционният е потвърдил, постановление на Районна прокуратура - град Балчик от 17.01.2022г., с което по реда на чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 14/202017г. по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура Добрич,образувано за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

В жалбата си И. Т. Т. изтъква, че и двата визирани по-горе актове са незаконосъобразни поради неправилно приложение на процесуалния и на материалния закон. Претендира се за отмяна на поднадзорните актове и връщане на делото за извършване на допълнителни следствени действия.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, становищата и доводите на страните, съдът намери за установено следното:

В края на м.ноември ***г. свидетелят Н. И. се обърнал към свой познат - пострадалия И.Т. с молба за съдействие под формата на заем за негов приятел, *** гражданин, който се нуждае от парични средства за ремонт на хотел. Последният приел да помогне и двамата с И. посетили хотел „В.", находящ се във вилна зона „О. п." в град Б.. Там свидетелят Т. се запознал с обвиняемия В., който споделил, че са му необходими 160 000.00 лева, за да извърши ремонт на хотела, собственост на **** гражданин. Обвиняемият В. обяснил, че е упълномощен представител на собственика на хотела - Г.К., за което представил надлежно заверено пълномощно. След няколко дни В. и свидетелят И. се свързали по телефона със 1 свидетеля И.Т., за да разберат дали последният е съгласен да предостави финансова помощ.

Т. се съгласил, разчитайки, че В. евентуално няма да успее да му върне средствата и така ще може да придобие хотела.

В началото на м.декември ****г. обвиняемият В. и свидетелят Т. посетили кантората на свидетеля О.О., вписан като нотариус в Регистъра на Нотариалната камара на Р. Б. под № ***** но не успели да сключат сделка, тъй като първият от тях за изповядването й е следвало да представи и други документи, освен пълномощното от собственика на хотела.

Вече на 08.12.****г. бил изготвен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, съгласно който свидетелят Т. в качеството на кредитор предоставил на Л.В. като кредитополучател, в качеството му на пълномощник на „В." ЕООД - с.Я., упълномощен от управителя и представляващ Г. В.К. паричен заем в размер на 160 000.00 лева с годишна лихва в размер на 1% и срок на погасяване 30.04.****г. За обезпечаване на предоставения заем „В.“ ЕООД - с.Я., представлявано от пълномощника Л.В., учредило в полза на кредитодателя – свидетеля Т. ипотека върху 1/3 идеална част от поземлен имот урбанизирана територия, цялата с площ *** кв.м, находяща се във вилна зона „О.п.-**“ гр.Б., обл.Д., ведно с цялата построена в описаната урбанизирана територия двуетажна масивна нежилищна сграда /почивна станция/. Парите били предадени в брой на В.. За изповядване на сделката били представени изискуемите документи. Сред тях били и Протокол от 03.12.***г. от проведено Общо събрание на "В." ЕООД за взето решение даване на съгласие за ипотекиране на имота срещу заем от 160 000.00 лева за срок от четири календарни месеца чрез пълномощника В., както и декларация по чл.246, ал.1 от ДОПК.

В уговорения срок сумата от 160 000.00 лева не била върната на свидетеля Т., като за неизпълнението В. сочел различни причини. Свидетелят Т. не могъл да удовлетвори вземането си и чрез придобиване на ипотекирания имот, тъй като в хода на изпълнителното производство била установена неистинността на посочените по-горе два документа.

По повод некоректните действия от страна на В. били депозирани жалби в Районна прокуратура – Балчик от ощетените лица /от Г.К. като управляващ „В." ЕООД и от И.Т./.

В тази връзка срещу Л. В. е било водено досъдебно производство № 278/2012г. по описа на РПУ – град Балчик. Това наказателно производство е приключило с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 319/2013г. по описа на Pайонен съд – град Балчик, с което В. е бил признат за виновен в извършването на 08.12.*** г. в град Б. на две документни престъпления по чл.316, ал.1 от НК във вр. с чл.308 от НК и по чл.316, ал.1 от НК във вр. с чл.309 от НК, като му е било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Така постановеният акт е влязъл в сила на 09.09.***г.

С постановление на прокурор от Районна прокуратура – гpад Б. на 10.02.***г. било образувано и досъдебно производство № 26/2014г. по описа на РУ на МВР – град Б. за това, че на 08.12.**г. в град Б. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у И. Т. Т. от град Д. и с това му причинил имотна вреда в големи размери – в размер на 160 2

000.00 лева - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК. Впоследствие това досъдебно производство е било преобразувано в досъдебно производство № 14/2017г. по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура – град Д.

В хода на досъдебното производство № 14/2017г. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, на В. е било повдигнато обвинение за това, че на 08.12.***г. в гр.Б. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у И. Т. Т. от гр.Д. и с това му причинил имотна вреда в големи размери - в размер на 160 000.00 лева - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.

С постановление от 11.11.2020г. наблюдаващият делото прокурор е прекратил наказателното производство по ДП № 14/2017г. по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура – Д., тъй като осъждането по НОХД № 319/2013г. по описа на Районен съд – Б. за извършени документни престъпления от обвиняемия В. е било за идентични факти, предмет на разследване по горепосоченото дело за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

С определение № 26008/15.01.202г. Районен съд – град Б. по ЧНД № 304/2020г. е потвърдил постановлението на прокурора.

С определение № 27/02.04.2021г. по ВЧНД № 96/2021г. състав на Окръжен съд – Добрич е отменил двата горепосочени акта, като е върнал делото на прокурора за продължаване на разследването, приемайки, че „фактите, предмет на досъдебно производство № 14/2017г. по описа на ОСл.О - Д. не са тъждествени, различни са от фактите, които са били предмет на разглеждане по досъдебно производство № 278/2012г. по описа на РПУ-Б. /НОХД № 319/2013г. на РС – Б./“.

След връщане на делото за допълнително разследване, с постановление на прокурора от 17.01.2022г. по ДП № 14/2017г. по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура – Д., наказателното производство отново е прекратено на същото основание /поради наличието на влязъл в сила краен съдебен акт относно същото деяние/, но с единственото разграничение, че изначално е следвало делото да бъде образувано по чл.212 от НК вместо по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 НК.

С определение № 48 от 29.04.2022г. по ЧНД № 78/2022г. по описа на Районен съд – Б. е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НК.

При внимателния прочит на постъпилите материали, съдът намира, че поднадзорните актове се явяват незаконосъобразни поради неправилно приложение на закона по следните съображения:

Налице е влязъл в сила краен съдебен акт на въззивния съд, неподлежащ на преразглеждане. В него са изложени подробни съображения защо не е налице идентичност на фактите по ДП № № 278/2012г. по описа на РПУ – град Б., респ.

НОХД № 319/2013г. по описа на Районен съд – Б. и тези, предмет на разследване по ДП № 14/2017г. по описа на ОСл.О при ДОП, както и защо не е налице 3 обективираното прекратително основание, респ. не е приложен правилно процесуалният закон. Настоящият състав счита, че не следва да преповтаря всички доводи, изложени от предходния, а само да подчертае, че следва да се прави разграничение между понятията връзка и тъждественост на фактите.

В допълнение следва да се отбележи, че дори и самият прокурор в постановлението си от 17.01.2022г. е визирал следното: „ В рамките на д.п. № 278/2012г. по описа на РУ МВР-Б. и НОХД № 319/2013г. по описа на РС-Б. деянието на В. е разгледано от гледна точка на настъпилите вредни последици на Г. К. – собственик на ипотекирания имот, а в д.п. 14/2017г. по описа на ОСл.О при ОП – град Д.от гледна точка на възникналите вредни последици за И.Т., резултат от неизпълнено задължение по договор за ипотечен заем“.

Това идва да покаже, че представителят на обвинението е разграничил фактическите състави, които са били осъществени в реална съвкупност от обвиняемия В., съответно: от една страна, злоупотреба с доверие и ползване на неистински документи по отношение на пострадалия К. по ДП № 278/2012г. по описа на РПУ – град Б., НОХД № 319/2013г. по описа на Районен съд – Б. и от друга страна, измамливи действия спрямо Т. по ДП № 14/2017г. по описа на ОСл.О - Д. ( Последният само въз основа на представеното му пълномощно е бил мотивиран да се разпореди с имуществото си, а инкриминираните документи допълнително са били изискани от нотариуса, като пострадалият е нямал никакво касателство към тези действия), но без да е съобразил, че идентичността на фактите е налице само в първия от горепосочените казуси, за който има влязъл в сила краен съдебен акт. Ето защо, в конкретния случай, е недопустимо да се повдига обвинение и по чл.217, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

Само за пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че липсата на логични и обосновани обяснения защо В. е променял твърденията си, сами по себе си указват, че защитната му позиция варира в зависимост от доказателствата, които са събрани по делото, а не почива върху обективна база ( Прави впечатление, че не е проверено какво изобщо е станало със сделките по представените три предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти от името на "В." ЕООД, без да е имало съгласие за това от страна на управителя на дружеството, каквото изискване е бил поставил той при първоначалните договорки с обвиняемия – вж. показанията на свидетеля на л.12-18, том VI).

Явно е, че в хода на разследването има злоупотреба с права от страна на обвиняемия и укриване от органите на реда, вкл. и в Р. Г., където има висящо производство срещу него също за измамливи действия, но е непонятно защо в тази връзка не се ползва пълния арсенал от действия за правна помощ по линия на международното сътрудничество в ЕС, вкл. и чрез издаване на Европейска заповед за арест на лицето, след като вече има повдигнато обвинение, макар и задочно.

Предвид горното, съдът на основание чл.243, ал.8 във вр. с ал.6, т.3 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 48/29.04.2022г. на Районен съд – Балчик по ч.н.д.№ 78/2022г., с което е потвърдено постановление от 17.01.2022г. на Районна прокуратура – 4

Балчик за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 5/2014г. по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура - Добрич, образувано за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5