Определение № 4807 от 23.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4807 гр. София, 23.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110171462 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ......../13.12.2021 г., подадена от „......“ ЕООД против „.......“ ООД.

С разпореждане № 11227/04.02.2022 г. съдът е констатирал нередовност на депозираната искова молба е дал подробни указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна изрично да заяви дали предявява установителен или осъдителен иск, за кои суми и основанието, на което ги претендира като има предвид издадената заповед по чл. 410 ГПК. Изрично да посочи, интерес от предявяване на установителен иск за дължимост на сумата в размер на 3034 лева – лихва за забава като вземе предвид, че посочената сума не е предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а част от периода съвпада със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението; Да изложи обстоятелствата, на които се основава предявения иск/искове и да формулира надлежен петитум в тази насока.

С молба с вх. № ....../17.02.2022 г. ищецът е уточнил, че предявява установителен иск за сума в общ размер на 21 484 лева, която включва главница в размер на 18 450 лева и лихва за забава в размер на 3034 лева от деня на забавата- 28.04.2020 г.

Съдът счита производството за частично недопустимо досежно претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 3034 лева, представляваща лихва за забава считано от 28.04.2020 г. и съображенията за това са следните:

За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

В настоящия случай съответствие липсва по отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 3034 лева от деня на забавата- 28.04.2020 г. Такава претенция не е била заявена в хода на производството по ч.г.д. № 13588/2021 г.

При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти. Посочването на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК /Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на 1

ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по реда на чл. 290 ГПК/.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.

При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията – така, както са присъдени със заповедта/.

С оглед изложеното, производството е частично недопустимо и подадената искова молба следва да бъде върната. За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС;

Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др./.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № ......../13.12.2021 г., подадена от „......” ЕООД, ЕИК ..... в частта, в която е предявен срещу „.......“ ООД положителен установителен иск по реда на чл.

422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че „.......“ ООД дължи на „......” ЕООД лихва за забава в размер на 3034 лева от деня на забавата- 28.04.2020 г. като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по г.д. № 71462/2021 г. в тази част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2