Решение № 188 от 17.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. гр. Хасково, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200402 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. С. Ч. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 26 – 1253 – 000356/06.03.2026 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 204.52 евро. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на НП били допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с процедурата по чл. 40 и изискванията по чл. 43 от ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които опорочили цялото административно наказателно производство, доколкото накърнили правото на защита, като се излагат конкретни съображения в тази насока. Счита, че наказателното постановление било 1 издадено от некомпетентен орган, а деянието било неъставомерно по чл. 638, ал. 3 от КЗ, доколкото жалбоподателят не бил уведомен от собственика на преввозното средство и не е знаел, че не е сключен валиден и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него превозно средство и не бил действал виновно. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, а при условията на евентуалност излага доводи за наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН. Претендира се присъждането на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жсалбоподателят В.

С. Ч., редовно призован, не се явява. Заявява чрез упълномощения процесуален представител – адв. Т.Ч., АК - Хасково, че поддържа подадената жалба. В хода по същество доразвива доводите си за нейната основателност.

Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, след изпълнение на дадените указания, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 08.02.2026 г., свид. И. И. Ч., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково бил на работа заедно със своя колега К. М. М. и в около 14:27 часа спрели за проверка движещ се по бул. „Стефан Стамболов“ в град Хасково, в района на магазин „Виденов“ в посока към кръстовището с бул. „Съединение“ лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № *******. В хода на проверката било установено, че превозното средство, към датата на извършването й, било собственост на В.К.В. от с. Клокотница, обл. Хасково и било управлявано от жалбоподателя В. С. Ч. от град Хасково. При извършената проверка било установено, че към същия момент за автомобила липсвала сключена валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което 2 контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. В резултат, срещу жалбоподателя, като водач на превозното средство бил съставен на същата дата – 08.02.2026 г., в негово присъствие, от свид. И. И. Ч., Акт за установяване на административно нарушение, серия GA с бл. № 5029562, който жалбоподателят подписал, а в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа било вписано, че няма такива.

Възражения не са постъпили и допълнително в рамките на законовия срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН, станало на дата 08.02.2026 г., според отразеното в приложената преписка.

При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 204.52 евро /400.01/ лева, след като приел, че лекият автомобил, като МПС, във връзка с чието притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, но няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е бил управляван към момента на проверката от лице, което не е собственик.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля И. И. Ч. относно факта на управление на спряното превозно средство и относно личността на водача при спирането му за проверка, както и относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел и относно фактите, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се 3 наказва с глоба от 400 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която не се е възползвала. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най – вече в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин, правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Въз основа на изложеното, доводите на жалбоподателя в обратна насока следва да се приемат за неоснователни.

4

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, що се касае до обективната страна на описаното нарушение. Същите са потвърдени по несъмнен начин и то в момент, непосредствено преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение с извършване на съответна справка от актосъставителя и изпълнение на задължението си, лично да се убеди в наличието на деянието по чл. 638, ал. 3 КЗ. Въпросът в случая, обаче, е не толкова в установеността на обективните признаци от състава на нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, а в това дали жалбоподателят е можел, като водач на моторно превозно средство, без да е собственик на същото, с обикновената грижа, която дължи преди да поеме управлението, да формира знание, че поема управлението без наличие на валидна полица. Оттам дали е действал в хипотезата на грешка, респ. дали е бил в състояние да формира умисъл, каквато е единствено възможната форма на вина за нарушението чл. 638, ал. 3 от КЗ, съобразно предложената правна квалификация. Отговорът на първия въпрос е отрицателен, а на втория положителен, защото без да е необходимо да се предявяват допълнителни изисквания към водачите на моторни превозни средства, законодателят е предвидил достатъчно възможности, преди да поемат тяхното управление, да преценят не само дали е налице сключена застраховка ГО, но и валидността на полицата. Тези механизми са приложими и без необходимост от справка в Гаранционен фонд, която не всякога е възможна, ако потребителят не разполага с техническо средство и мобилна връзка. В случая не е налице нито грешка, нито такова незнание на факти от страна на жалбоподателя, които да изключат умисъла или отговорността му като водач на моторно превозно средство, затова обосновано и в съответствие с материалния закон ангажирана личната такава по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено, като обосновано, съответно правилно и законосъобразно. В рамките на осъществявания съдебен контрол не се установиха пропуски в дейността на наказващия орган по обосноваване на изводите му с наличните по делото доказателства. Включително и в аспекта на преценката по чл. 28 от ЗАНН, която е по същество и няма пречка да бъде 5 направена от настоящия съдебен състав в рамките на произнасянето по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. В конкретната хипотеза обаче, не се установиха обстоятелства, които да изключват отговорността, включително и поради оценката на случая като маловажен, а така достигнатият извод не се променя от представената застрахователна полица, сключена след извършване на проверката, при това на следващия ден.

На следващо място, след като се установи деяние и същевременно липса на обективни и и субективни фактори за изключване на отговорността на жалбоподателя, в процеса по определяне размера на наказанието АНО е наложил глоба съобразно предвидения в съответната наказваща разпоредба размер с прилагане на ЗВЕРБ, като изводът му в тази насока също не следва да бъде ревизиран, доколкото е изцяло съответен на доказателствата по делото и материалния закон.

По отношение на разноските следва да се отбележи, че с оглед изхода на спора, такива в полза на жалбоподателя не се следват, а липсва искане от другата страна. Същевременно с изричен диспозитив относно разноските, съдът се произнася в хипотезите, в които присъжда, каквато настоящата не е.

Мотивиран така, Хасковският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 – 1253 – 000356 от 06.03.2026 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.