Решение № 13226 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13226 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110103123 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против С. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответницата да заплати следните парични суми – 469,06 евро главница за топлинна енергия за периода м.07.2022 г. до м.04.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземавето,сумата от 81,50 евро мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 09.01.2026 г.,40,59 евро сума за дялово разпределение за периода м.12.2022 г. до м.04.2025 г.,9,56 евро мораторна лихва за периода 15.02.2023 г. до 19.01.2026 г.

В исковата молба се твърди,че ответницата Г. е клиент на топлинна енергия и като такава е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период ответницата е допуснала неизпълнение на свои договорни задължения и незаплатената главница възлиза на 469,06 евро. С оглед обстоятелството,че стойността на главницата не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 81,50 евро. С исковата молба са претендирани и сума за дялово разпределение в размер от 40,59 евро и 9,56 евро мораторна лихва.

Ищецът моли съда да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор такъв не е постъпил от ответника.

Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковата претенция за основателна.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено 1 следното :

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.03.1999 г. И В Й се легитимира като собственик на апартамент в гр.С.

Видно от удостоверение за наследници,Л С И Й е единствена наследница по закон на съпруга си И В Й и на дъщеря си М И Й.

Установява се от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 05.04.2006 г.,че за обезпечаване на свое задължение към банкова институция,Л С И Й е учредила ипотека върху имота си апартамент *****.

От договор,сключен между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост в ***** и „Т С“ЕООД се установява,че дружеството приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици приемат да поставят индивидуални разпределители.

Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.

Съгласно договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД се установява,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.

Между страните не е спорно,а и от доказателствата по делото се установява,че С. Г. Г. е наследник по закон на дъщеря си Л С И Й.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ е обусловено от провеждането на доказване,че съществува договорно правоотношение между страните,при което предвид липсата на доброволно изпълнение от една от страните по договора другата страна чрез иска за реално изпълнение цели да получи изпълнение на договорното правоотношение. Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,а ответницата е наследница по закон – възходяща от първа степен по права линия на Л И Й,която е била собственик на имота на основание наследствено правоприемство от съпруга си И Й. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота,а договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното право на собственост,без да се изисква нарочен писмен акт. За да счете,че е доказано,че е възникнало договорно правоотношение,съдът взе предвид и обстоятелството,че с писмена молба,представена преди първото по делото съдебно заседание,ищецът признава,че ответницата е заплатила сума в общ размер от 377,51 евро,тъй като фактът на изпълнение на част от претендираните задължения представлява извънсъдебно признание за наличието на предпоставки за ангажиране договорната отговорност на ответницата Г.. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик,което означава,че предвид липсата на доказване страните да са уговорили 2 индивидуални условия,приложими са именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е заплатена в срока по общите условия – в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката. Доказването факта на точното изпълнение е възложено на ответницата,а ответницата не е доказала,че е заплащала задълженията в срока,регламентиран според общите условия.

Същевременно обаче съдът при постановяване на съдебното решение е длъжен да отчете настъпилите в хода на производството факти и обстоятелства,които са от значение за спорното право – плащането на парични суми след завеждане на делото представлява такова обстоятелство,което съдът е длъжен да вземе предвид – с оглед това,че ищецът признава,че е получил сума от 377,51 евро,съдът намира,че се явяват погасени при спазване правилото на чл.76,ал.2 от ЗЗД лихвата за забава в размер на 91,06 евро,сумата за дялово разпределение в размер от 40,59 евро,както и част от главницата в размер от 245,86 евро,а искът следва да бъде уважен за сумата от 223,20 евро.

При този изход на делото и като съобрази,че единствената причина за частично отхвърляне на иска е поради реализирано плащане в хода на производството съдът приема,че ответната страна е дала повод за завеждане на делото,поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 153,37 евро съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 223,20 евро ( двеста двадесет и три евро и двадесет евроцента ) – неиздължен остатък от главница за топлинна енергия,начислена за периода м.07.2022 г. до м.04.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 05.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за разликата над 223,20 евро до пълния претендиран размер от 469,06 евро,за сумите от 81,50 евро мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 09.01.2026 г.,40,59 евро сума за дялово разпределение за периода м.12.2022 г. до м.04.2025 г.,9,56 евро мораторна лихва за периода 15.02.2023 г. до 19.01.2026 г. поради направено плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА С. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 153,37 евро ( сто петдесет и три евро тридесет и седем евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т С“ЕООД.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4