Решение № 1418 от 24.09.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 1418

Видин, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕЛИ ДОНЧЕВА

При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ ДОНЧЕВА административно дело № 20267070700379 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на П. М. Т., с [ЕГН] от [населено място], обл. Видин, чрез процесуален представител адв. Т.Х. от БАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0237-000131 от 20.07.2026 г., издадена от А. В. В. на длъжност „полицейски инспектор“ към ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, предл. „гг“ от ЗДвП, а именно – "временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца".

В жалбата се излагат подробни съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Жалбоподателят иска да се постанови решение, с което да се отмени обжалваната заповед и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в заплатена Д.Т. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - А. В. В. на длъжност „полицейски инспектор“ към ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос не е изразил становище по подадената жалба.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото ЗППАМ № 26-0237-000131 от 20.07.2026 г., издадена от А. В. В. на длъжност „полицейски инспектор“ към ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, се установява, че на 20.07.2026 г., около 06,40 ч., в [населено място], по [улица]до бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение към [населено място], П.Т. управлявал лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], лична собственост. След направена справка с РСОД е установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация от дата 24.03.2026 г. във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка "ГО" за автомобила и МПС не е регистрирано по надлежен ред. В заповедта е отразено, че с горното водачът е нарушил чл.140, ал.1, предл. „първо“ от ЗДвП - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС.

С тази ЗППАМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з“, предл.“гг“, а именно "временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". Със заповедта също са отнети документи, а именно СУМПС - *********. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.07.2026 г. За посоченото нарушение в заповедта е съставен и АУАН серия GA № 500852/20.07.2026 г., издаден от И. Д. С. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ - Айтос, ОДМВР -Бургас.

В приложената по делото административна преписка са представени доказателства за компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ, както и справка, в която е отразено, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена по служебен път на 24.03.2026 г. поради уведомление от ГФ за липса на валидна застраховка гражданска отговорност по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която регистрация на МПС е служебно възстановена на 20.07.2026 г., поради уведомление от ГФ за валидна застраховка гражданска отговорност по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

По делото е представената и застрахователна полица № BG/23/126002504145, от която е видно, че на 20.07.2026 г. по отношение на процесния лек автомобил е сключен договор за застраховка ГО.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество и при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК жалбата е основателна.

Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представените Заповед № 8121з-1632/20.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 251з-5684/ 07.10.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Бургас, като ръководител на служба за контрол, същият е оправомощил полицейските инспектори при ОДМВР - Бургас да прилагат ПАМ, вкл. такива по чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП, каквато е процесната, за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от ОД на МВР - Бургас, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган - полицейски инспектор към РУ - Айтос при ОДМВР - Бургас.

На следващо место, спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания за нейното издаване, респективно заповедта е надлежно мотивирана. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателя е управлявал автомобил, на посочените в оспорената заповед дата и място, който не е бил регистриран по надлежния ред в Република България, като МПС е със служебно прекратена регистрация на 24.03.2026 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а именно предвид липса на сключена валидна застраховка гражданска отговорност, въз основа на уведомление от ГФ.

Съдът не констатира и допуснати от страна на административния орган съществени процесуални нарушения при издаване на обжалвания административен акт.

Съдът намира обаче, че процесната заповед е издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 171, т.1, б.“з“ ( нова – ДВ, бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

Безспорно установено от процесната заповед, а и от приложения АУАН е, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл.140, ал.1, предл. „първо“ от ЗДвП - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по смисъла на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Установи се от събраните по делото доказателства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е със служебно прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е на 24.03.2026 г., т. е. преди датата, на която е извършена проверката.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната Заповед за ПАМ, изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Съобразно чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /наричана за краткост Наредба № І - 45 от 24.03.2000 г. /, служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г., при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 - относимата за случая, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г., при която хипотеза посочената наредба и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила, посочен в регистъра, да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията. Подзаконовият административен акт не противоречи на закона, а предвижда по-детайлна уредба на реда за прекратяване на регистрацията на автомобилите.

В този смисъл доказателства за надлежно уведомяване, респективно за узнаване на този факт от жалбоподателя, като собственик на процесното МПС, в случая не са представени. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и незаконосъобразно е било отнето с ПАМ свидетелството му за управление на МПС.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В случая не се установява жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и в контекста на цитираното Тълкувателно постановление, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. В случая процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което деянието е несъставомерно. Предвид липсата на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява наложената ПАМ.

Отделно от изложеното, следва да се посочи, че видно от представената към административната преписка справка за регистрация, регистрацията на процесното МПС е била възстановена служебно на 20.07.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след получено уведомление от ГФ за валидна застраховка "ГО", като застраховката ГО е сключена на 20.07.2026 г., непосредствено след извършената проверка, за което са били уведомени и контролните органи /застрахователната полица е налична в административната преписка/. При това положение съдът намира, че оспорената заповед е несъответна и на целта на закона.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т.1, б. „з“, предл. „гг“ от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е било отстранено непосредствено след извършената проверка и регистрацията на автомобила е възстановена служебно, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност". След като това е така, напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на жалбоподателя, за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са вече реално постигнати.

Разпечатката съдържа 32 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1623b11-1cc9-4b15-b56b-ccea49c46ce6