Определение № 2642 от 20.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2642 гр. София, 20.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002103202 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община срещу въззивно решение № 487 от 17.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2728/2024 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 291 от 11.06.2024 г. по гр. д.

№ 1131/2023 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на Й. Е. Й., И. К. М. и К. К. М. по 200 000 лв. - обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на К. А. М. - фактически съжител на първата и баща на останалите ищци, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, с която жалбоподателят е осъден на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на Й.

Е. Й. сумата 2280 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2023 г., до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е приел за установено, че на 23.12.2019 г. К. А. М. е паднал от ръба на стена, разположена от дясната страна на рампа, водеща към подземния гараж на офис-сграда, находяща се на [улица] [населено място]. При падането, което е станало от приблизителна височина от 3 м, той е ударил тялото си в бетонната настилка пред входа на гаража, а получените травми, част от които се усложнили по време на болничния му престой в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, са довели до смъртта му на 05.01.2020 г., като конкретната причина за същата е получената при падането тежка черепно-мозъчна травма. От 1 представените по делото удостоверение за наследници, както и удостоверения за раждане, е установена роднинската връзка между починалия К. М., от една страна, и ищците И. К. М.

(дъщеря) и К. К. М. (син), от друга страна, а също и с Й. Е. Й. (майка на децата). Съгласно фактура № 1000132988/27.12.2019 г., издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД, ведно с прилежащ към същата фискален бон, на 27.12.2019 г. е заплатена сума в размер на 2280 лв. с ДДС за медицинско изделие по повод на престоя и лечението на К. М. в УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД. В заключението на приетата по делото видеотехническа експертиза е посочено, че събитията около инцидента на 23.12.2019 г. се установяват от записи, заснети от няколко охранителни камери, монтирани на близките до мястото на инцидента сгради. Най-пълна представа за случилото се дават две камери, разположени на фасадата на сградата на банка „Алианц“. Въпреки неособено доброто качество на единия запис, от него се вижда как лицето К. А. М. навлиза в пространството между сградата на въпросната банка и отсрещната постройка, като се движи с нормален ход. Внезапно обаче, видимо той проявява признаци на силен уплах, като прескача парапета, затичва се и се изгубва зад сградата в посока към рампата, водеща към подземния гараж, където впоследствие пада и получава тежките травми, довели до смъртта му. Няколко секунди по-късно в кадър се появява куче, което се движи по същия маршрут. То също прескача парапета и тръгва след лицето К. А. М., като изчезва зад сградата по същия начин. Малко след това, животното се появява отново – вече заснето от друга камера с по-добро качество. От този конкретен запис ясно се вижда, че кучето няма нито нашийник, нито каишка, нито ушна марка. Макар и от извършените анализи на видеозаписите да не може да се определи скоростта на движението на двата обекта, е видно, че пострадалият при движението си в междублоковото пространство, в посока към [улица], е бил последван от куче. С оглед на това съдът е приел, че падането на М. е провокирано от факта, че той действително е преследван от куче. Същото е от неопределена порода и без стопанин на улицата, няма маркировка или каишка и е следвало пешеходеца К. М. през интервал от 2-3 секунди, по една и съща траектория и направление на движение, прескачайки парапета след него. Въззивният съд е посочил, че отговорността на ответната община следва пряко от разпоредбите на ЗЗЖ, където са установени задълженията на органите на местната власт в общините общинските съвети и кметовете за овладяването на популацията на безстопанствените кучета по чл. 40 ЗЗЖ, за изграждане на приюти за безстопанствени животни и за настаняването на безстопанствените кучета в тях по чл. 41 ЗЗЖ, за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и други. Макар по делото да е установено, че с договор за услуги № 98-00-260/12.08.2019 г., сключен между Община Благоевград и „Бали Ко“ ЕООД, ответникът е възложил определени функции и задачи съгласно ЗЗЖ и ЗВМД, то в случая залавянето, кастрирането, маркирането и ваксинирането на кучетата не е достатъчно, за да се приеме, че той е изпълнил нормативните си задължения, въведени с глава V на ЗЗЖ. Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. По отношение на неизпълнението на задълженията по ЗЗЖ съдът е кредитирал и 2 показанията на свидетелката И. Б., от които е установено, че безстопанствените кучета не се приютяват в приюта или ако се приютят, то това е само за агресивни кучета и за ограничено време. С оглед гореизложеното и предвид задълженията на ответника по чл. 40, ал. 1, чл. 47, ал. 3, чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ, въззивният съд е обосновал извода, че в случая е налице противоправно поведение на ответната община, изразено в лошо изпълнение на задължението за полагане на грижи и ограничаване на популацията на безстопанствените кучета, с оглед елиминирането на евентуални вредни последици от естествените особености на тези животни, и доколкото се касае за юридическо лице, поради което са налице условията за ангажиране на отговорността й при условията на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Бездействието на Община Благоевград да вземе мерки за безстопанствените кучета е в пряка причинно-следствена връзка е вредоносния резултат, а именно смъртта на К. М..

Макар ответникът да е създал някаква система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на негова територия, то те не са приложени адекватно, като по улиците на [населено място] са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на общината да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, води до възникването на обезпечително-гаранционната й отговорност за противоправното бездействие на нейни служители по реда на чл. 49 ЗЗД. Общината носи отговорност, тъй като установената проява на агресивно поведение на куче, което би трябвало да е под неин надзор, сама по себе си свидетелства за бездействието й по отношение на задължението по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на назначените съдебномедицинска, комплексната съдебномедицинска и психологична, и съдебно-психологична експертизи, е установено, че вследствие на инцидента от 23.12.2019 г., респ. трагичната и внезапна смърт на К. М. на 05.01.2020 г., ищците са претърпели сериозни и продължаващи във времето неимуществени вреди с изключително силен психоемоционален и социален ефект, които следва да бъдат обезщетени при прилагането на критерия „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД. Ищцата Й. Й. е живяла в ангажирана, стабилна и дългогодишна съвместна връзка с починалия К. М.. Двамата са създали общо домакинство още през 2011 г., отглеждали са децата си заедно, споделяли са семейния живот и са се ползвали като семейство пред обществото. Между ищцата и К. М. е съществувала дълбока емоционална връзка, взаимна подкрепа и силна привързаност, надхвърляща типичната житейска обвързаност. Поради смъртта на дългогодишния й партньор тя е преживяла шок, срив и тежка скръб, които са дали отражение върху нейното физическо и психическо здраве.

Веднага след инцидента ищцата е изпаднала в остро стресово състояние, съпроводено с нервни кризи, нужда от медикаменти, затваряне в себе си и пълна социална дезадаптация.

Налице са и регистрирани високо кръвно налягане, диабет тип 2, болест на Рейно, желязодефицитна анемия, и в крайна сметка, преживян мозъчно-съдов инцидент през м. март 2024 г., с доказана чрез образна диагностика тежка исхемична мозъчна увреда. Според заключението на съдебномедицинската експертиза именно психоемоционалният стрес, 3 свързан със загубата и участието в съдебното производство, е действал като отключващ фактор за случването на този мозъчен инсулт. Установено е остатъчно увреждане - пареза на дясна телесна половина, нарушена сетивност и координация. Всички тези обстоятелства доказват пряка причинно-следствена връзка между инцидента и понесените страдания.

Свидетелските показания на близките й потвърждават, че тя не е в състояние да се справя с ежедневието без подкрепа, изпада в плач, отчуждена е и е силно травмирана. Относно ищците И. М. и К. М. съдът е съобразил на първо място обстоятелството, че към момента на инцидента са били съответно на 3 и 5 годишна възраст, в която децата формират трайни емоционални връзки с родителите си и са изключително уязвими към внезапни загуби.

Справянето с понятието „смърт“ в тази крехка възраст е трудно постижимо, а последствията от загубата на близък родител са не само психологически, но и дълбоко въздействащи – особено когато загубата е съпроводена с липса на подготовка, внезапност и дълбок шок. В тази връзка, от заключенията по съдебно-психологичната експертиза и свидетелските показания е установено, че и двете деца са преживели смъртта на баща си като емоционална катастрофа, която дълбоко е нарушила техния вътрешен свят и усещане за сигурност. При детето И. се наблюдават соматизирани симптоми на дистрес, емоционална лабилност, панически страх да не загуби и майка си, силна зависимост от нея и ясна симптоматика на усложнено посттравматично стресово разстройство. Чрез рисунките, с които общува със света, детето показва, че не е в състояние да възприеме загубата като факт, а преживява постоянен, протрахиран скръбен процес, с чувство за непълноценност и тревожност. Детето К. се е затворил в себе си, не говори за баща си, отказва да кара колело – дейност, която е свързвал именно с баща си, и демонстрира трайна емоционална амбивалентност, дължаща се на вътрешен конфликт между реалността и желанието „тати да се върне“. Той избягва темата за смъртта, проявява повишена тревожност и раздразнителност, но не притежава достатъчно развит емоционален инструментариум, за да изрази скръбта си адекватно.

Наблюдава се психологична регресия и задържане в травмата, което възпрепятства нормалното му социално функциониране и взаимоотношения с връстниците. Въззивният съд е посочил, че и двете деца изпитват не само психологическа, но и социална и екзистенциална празнота, вследствие от загубата на бащата – фигура, която е била изключително ангажирана и активна в отглеждането им. Починалият е водил децата на училище, играл е с тях, прекарвал е всяка свободна минута с тях, грижейки се не само за нуждите им, но и за изграждането на стабилна семейна среда, каквато е била разрушена в един миг. От показанията на свидетелите става ясно, че години след инцидента, децата продължават да носят снимки на баща си, празнуват „Деня на бащата“ с картички и сувенири, които оставят на гроба му – като израз на нестихваща нужда от свързаност и липса, която не може да бъде запълнена. Търпените от децата болки, страдания и разстройства в психоемоционалното им състояние не само не са преходни, но с голяма вероятност ще окажат влияние върху формирането на личността им в дългосрочен план – изграждането на привързаност, доверие, сигурност и социална адаптация. Тези морални вреди са трайни, дълбоки и в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 23.12.2019 г., като с оглед на горепосочените обстоятелства, както и икономическата обстановка в 4 страната към момента на настъпване на инцидента, въззивният съд е приел за справедливо обезщетение за всеки от ищците сумата в размер на 200 000 лв., която би репарирала претърпените от тях неимуществени вреди, която сума е достатъчна по размер и същевременно не води до неоснователно обогатяване. За неоснователно е прието въведеното от ответната община възражение за съпричинияване, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, от които същото да се установява.