Решение № 498 от 21.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Плевен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500663 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1066/ 31. 07. 2024 год., постановено по гр. дело № 2709/ 2024 год., Плевенският районен съд е изменил- на основание чл. 150 във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК- определената с определение от 27. 03. 2023 год. по гр. дело № 479/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд издръжка, дължима от ответника Д. П. Т. от гр. Койнаре на малолетното му дете Б. Д. Т., чрез неговата майка и законен представител Г. Б. Т., като е увеличил същата от 200 лв. на 400 лв. месечно, платима до 10- то число на месеца, за който се отнася, считано от 20. 05. 2024 год. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното й изплащане. Със същото решение съдът е осъдил ответника Д. П. Т. да заплати на Плевенския районен съд държавна такса върху увеличението в размер на 288 лв., както и такса в размер на 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист. Със същото решение съдът е осъдил ответника Д. П. Т. да заплати на адв. М. Г. К. от АК гр. Плевен възнаграждение в размер на 500 лв. На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д. П.

Т. от гр. Койнаре. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като не е съобразено реалното финансово състояние на въззивника и обстоятелствата, свързани с неговата възможност да осигури средства за издръжка на малолетното си дете. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Плевенския районен съд и постанови ново решение по съществото на спора, с което дължимата се от въззивника издръжка бъде определена към минималния размер.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Г. Б. Т., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.

В открито съдебно заседание на 14. 11. 2024 год. въззивникът Д. П. Т. се явява лично и се представлява от адв. С. Н., който моли окръжния съд да уважи подадената въззивна жалба и отмени първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание на 14. 11. 2024 год. въззиваемата Г. Б. Т. се явява лично и се представлява от адв. М. К., която моли окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди първоинстанционното решение.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

150 от СК. По делото е безспорно, а това се установява и от приложеното 2 удостоверение за раждане с дата 20. 01. 2023 год., издадено от Община Плевен, че детето Б. Д. Т. е родено на *** год. от майка Г. Б. Т. и баща Д. П. Т..

Безспорно е, че по силата на постигната по гр. дело № 479/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд съдебна спогодба ответникът Д. П. Т. се е задължил да заплаща на малолетното си дете Б. Д. Т., чрез неговата майка и законен представител Г. Б. Т., ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини и условия за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Спорен остава въпросът относно това изменили ли са се условията, при които е определена посочената издръжка, и ако да, увеличили ли са се възможностите на ответника да дава по- висока издръжка на детето, както и каква част от необходимата издръжка следва да поеме всеки от един от родителите. Съгласно разпоредбата на чл.

150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. В конкретния случай така визираната предпоставка е налице: от момента на определянето на предходния размер на издръжката до настоящия момент е изминал период от повече от една година, през който е настъпила промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на дължимата издръжка и обуславящи нейното изменяване, а именно увеличили са се нуждите на детето от храна, облекло и учебни пособия. Настъпила е промяна и в размера на минималната за страната работна заплата, на основата на която се определя и минималният размер на дължимата се на непълнолетните деца издръжка /срв. чл. 142 ал. 2 от СК/.

Пред първоинстанционния съд е било установено, че ищцата Г. Б. Т. работи по основен и допълнителен трудов договор в УМБАЛ „Д- р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен при средномесечен брутен доход в размер на 1 548, 74 лв., като същата живее в жилище, собственост на нейните родители. В хода на съдебното дирене пред районния съд, а и пред въззивната инстанция, са представени многобройни писмени доказателства досежно имущественото състояние на ответника Д. П. Т., като обобщено данните за същото се свеждат до следното:

-за периода от 01. 01. 2023 год. до 31. 08. 2024 год. месечният осигурителен доход на ответника е бил в размер на минималната за страната работна заплата;

3

-отразената счетоводно печалба на дружеството „Диди Ем Инсомния“ ЕООД, чийто собственик и управител е ответникът, е в незначителен размер;

-единственото жилище на ответника му е прехвърлено от родителите по алеаторен договор от 10. 11. 2023 год., и

-притежаваните от ответника ППС се изчерпват с две ремаркета за лек автомобил с дати на регистрация 01. 06. 1993 год. и 13. 08. 2019 год. Тук е мястото да се отбележи, че през определен период от време ответникът е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изменена впоследствие в „Домашен арест“, което обективно е възпрепятствало ответника да полага труд и съответно да реализира доходи.

При тези обстоятелства въззивната инстанция приема, че необходимата обща издръжка на детето Б., което е на 6 години, следва да се определи на 650 лв. От тази сума бащата Д. П. Т. следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 350 лв., като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката Г. Б. Т., която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на дължимата се издръжка съдът съобрази от една страна възрастта на детето и неговите потребности, а от друга страна обстоятелството, че ответникът е трудоспособен и няма задължения за издръжка към други лица. Така определеният размер на издръжката се дължи от ответника от 20. 05. 2024 год., датата на подаване на исковата молба пред районния съд, като издръжката се дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата до претендираните 400 лв. месечна издръжка предявеният иск се явява неоснователен.

В заключение може да се обобщи, че решение № 10 66/ 31. 07. 2024 год., постановено по гр. дело № 2709/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд, е частично неправилно. Същото следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск по чл. 150 от СК е бил уважен за разликата над 350 лв. до претендираните 400 лв. и вместо това следва да се постанови ново решение, с което в този размер искът бъде отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и в частта му, в която на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса за разликата над 216 лв. В останалата му обжалвана част решението на 4 първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 75 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 108 лв. Въззивникът не е претендирал деловодни разноски в настоящото производство и такива не следва да се присъждат. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на въззиваемата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 375 лв. съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.

По изложените съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1066/ 31. 07. 2024 год., постановено по гр. дело № 2709/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд, в частта му, в която определената по гр. дело № 479/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд издръжка, дължима от ответника Д. П. Т. от гр. Койнаре на малолетното му дете Б. Д. Т., чрез неговата майка и законен представител Г. Б. Т., е увеличена за разликата над 350 лв. до претендираните 400 лв. месечно /или общо за 50 лв. месечно/, както и в частта му, в която ответникът Д. П. Т. е осъден да заплати на Плевенския районен съд държавна такса за разликата над 216 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Б. Т. от гр. Плевен, ЕГН **********, против Д. П. Т. от гр. Койнаре, ЕГН **********, иск по чл.

150 от СК за изменение на определената по гр. дело № 479/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд издръжка на малолетното дете Б. Д. Т. за разликата над 350 лв. месечно до претендираните 400 лв. месечно /или общо за 50 лв. месечно/.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1066/ 31. 07. 2024 год., постановено по гр. дело № 2709/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд, в останалата му обжалвана част.

5

ОСЪЖДА Г. Б. Т. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на Д. П. Т. от гр. Койнаре, ЕГН **********, сумата от 75 лв., представляваща направени деловодни разноски пред първата инстанция съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Д. П. Т. от гр. Койнаре, ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд сумата от 108 лв., представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Д. П. Т. от гр. Койнаре, ЕГН **********, да заплати на адв.

М. Г. К. от Адвокатска колегия гр. Плевен, личен № **********, сумата от 375 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6