Определение № 2931 от 03.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2931 гр. София, 03.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002101301 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ш. от гр. София, ж.к.

„Овча купел“, бл. 410. вх. Б, ет.6, ап.28, ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. А. Д., против Решение №6990 от 18.11.2025г. по в. гр. д.

№5611/2025г. по описа на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение № 5103 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 45517/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 60-и състав, с което са били отхвърлени предявените от Н. Г. Ш. срещу Висш съдебен съвет кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „стенограф“ в звено „Стенографи“ в администрацията на Прокурорската колегия на ВСС; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4704,88 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода от 03.06.2024 г. до 03.07.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 1

10041,71 лева, представляваща обезщетение за времето от 04.07.2024г. до 30.11.2024г., през което е работила на по-нископлатена работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, пр.2 и 3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Висш съдебен съвет, чрез пълномощника му по делото юрк.

Йоана Антова, с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че със Заповед № ВПС-8009/03.06.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от Нина Илковска- директор на дирекция „Правна“, упълномощена със Заповед № ПК-7321/30.04.2024г., ответникът Висш съдебен съвет е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата Н. Г. Ш., стенограф в звено „Стенографи“, за това, че на 05.04.2024 г., около 10.00 часа, в стая 305 в сградата на Висшия съдебен съвет в гр. София, ***, е създала конфликтна ситуация, като с поведението си е нарушила работния процес и е осъществила състава на следните нарушения на Кодекса на труда:

1/ нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 188, ал. 1, т. 10 КТ, изразяващо се в проявено неуважително отношение, чрез използването на груб и висок тон към член на СК на ВСС и служители от администрацията на СК на ВСС, което е несъвместимо с професионалната етика на съдебните 2 служители и представлява грубо нарушение на чл. 16, чл. 35, чл. 42 и чл. 44 от Етичния кодекс на съдебните служители; 2/ нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ, явявайки се на работа в състояние, което не й позволява да изпълнява служебните си задължения, изразяващо се в превъзбудено и некоординирано поведение, съпроводено с мирис на алкохол. Заповедта е била връчена на ищцата на 03.06.2024г.

Съдът е приел, че възражението на ищцата, че заповедта за уволнението й е издадена от некомпетентен орган, е преклудирано и не следва да се разглежда, тъй като не е било направено с исковата молба, а с допълнителна молба по повод дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, отнасящи се до посочване на надлежен ответник и по предявения иск с правно основание чл. 225 КТ. Счел е за неоснователен доводът на ищцата, че доколкото съответните доказателства са били представени едва с отговора на исковата молба, то тя не е могла да узнае в по- ранен момент дали лицето, издало заповедта, има правомощия за това. В тази връзка съдът е изложил съображения, че в процесната уволнителна заповед е посочено, че издалото я лице е действало на основание заповед № ПК-7321/30.05.2024г., с която ищцата е имала възможност да се запознае. Независимо от това съдът е посочил, че даже и да беше направено своевременно, то това възражение би било неоснователно, тъй като с посочената заповед, отчитайки, че със заповед №ПК-5992/15.04.2024г. е открито дисциплинарно производство по отношение на служител в администрацията на Прокурорската колегия, по което и.д. главен секретар П. Т. се явява свидетел, последната е определила директора на дирекция „Правна“ в администрацията на Прокурорската колегия да изпълнява правомощията на дисциплинарнонаказващ орган по чл. 192, ал. 1 КТ по посоченото дисциплинарно производство.

Съдът е приел, че процесната заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в нея е посочено конкретното нарушение, кога е извършено, наказанието, както и законният текст, въз основа на който е наложено. Във връзка с наведените от ищцата оплаквания, е посочил, че обстоятелството дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е ирелевантно за законността на уволнението, а от значение е извършено ли е дисциплинарното 3 нарушение съобразно фактическите основания, изложени в уволнителната заповед. Позовал се е на практиката на ВКС, съгласно която в случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не опорочава заповедта за уволнение, като задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя и да извърши проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма. При противоречие между правната квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе във основа на тези обстоятелства. В конкретния случай в мотивната част на уволнителната заповед въз основа на изложените фактически обстоятелства работодателят е посочил правилната правна квалификация, а именно чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ и чл. 359 ЗСВ.

Обстоятелството, че в разпоредителната част на заповедта е посочено чл. 188, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ не води до незаконосъобразност на уволнителната заповед.

Доколкото разпоредбата на чл. 188 КТ не съдържа алинеи, както и т. 1 и т. 10, то следва да се приеме, че се касае за техническа грешка, която не води до незаконосъобразност на процесната заповед. Така формулирана, заповедта позволява на служителя да разбере за кои конкретни нарушения му се налага дисциплинарно наказание, респ. да организира своята защита във връзка с предприетата дисциплинарна процедура, поради което са спазени изискванията на чл. 195 КТ.

Съдът е приел, че тъй като ищцата е заемала длъжността „стенограф“ в звено „Стенографи“ в администрацията на ответника, то за нея е намирал приложение Етичният кодекс на съдебните служители. Съгласно чл.4.4 от същия, уреждащ принципа на отговорност, съдебният служител следва поведение, което не накърнява престижа на съдебната власт не само при изпълнение на служебните си задължение, но и в своя обществен и личен живот. В чл.4.7 е уреден принципът на колегиалност и учтивост, съгласно който при изпълнение на служебните си задължение съдебният служител се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността и не допуска каквито и да са прояви на дискриминация. По силата на чл. 16 от Етичните правила при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител следва поведение, което е съвместимо с добрите нрави и не уронва престижа на 4 съдебната власт. Съгласно чл. 35 от Етичните правила в отношенията с колегите си съдебният служител проявява уважение, коректност и колегиалност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност. По делото е представен сигнал с рег. индекс № ПК-5992/05.04.2024г. от Драгомир Кояджиков- член на Съдийската колегия на ВСС, с което уведомява П. Т. в качеството й на и.д. главен секретар на Прокурорската колегия, че същия ден около 10.00 часа при разговор с ищцата му направило впечатление, че дъхът й мирише на алкохол. По време на този разговор Н. Ш. на висок тон му поискала обяснение защо не била включена в заповедта на главния секретар на администрацията на Съдийската колегия, с която били определени служителите, които на 06.06.2024г. ще подпомагат и обезпечават изпита за младши съдии. В сигнала той изразил становище, че това поведение на ищцата било в противоречие с чл. 126, т. 2 КТ и нормите за етично поведение. Видно от писмо с рег. индекс № ВСС-5992/13.05.2024г. на и.д. главен секретар на Прокурорската колегия- П. Т., е била поискана информация за случилото се на 05.04.2024г. от служителите на Съдийската колегия, които да дадат писмени сведения, в които да посочат факти и обстоятелства за конкретната дата и разговор. В своите писмени обяснения Виолета Г. от отдел „ЧРАОКИ“, дирекция „ЧРАТОКИ“ в администрацията на Съдийската колегия на ВСС, обяснява, че в сутрешните часове в стаята й влязла ищцата и я попитала къде е г-жа Пеловска, на което Г. отговорила, че не знае и й предложила да изчака в стаята или да я потърси по-късно. Съгласно обясненията, дадени от Михаела Стефанова- началник отдел „Регистри и съдебни кадри“, дирекция „Атестиране, конкурси и кадрова дейност“, на 05.04.2024 г. рано сутринта в стаята дошла Н. Ш. и попитала къде е г-жа Попова. Михаела Стефанова отговорила, че не знае и че ще предаде, че я е търсила. Ищцата с недоволство поискала обяснение защо не е включена в заповедта на главния секретар, касаеща служителите от администрацията, които са определени за обезпечаване писмения изпит на младшите съдии, насрочен за 06.04.2024г. След като Михаела Стефанова излязла от стаята, за да потърси Попова, Н. Ш. тръгнала след нея, като настоявала на висок тон да бъде включена във въпросната заповед. Във фоайето срещнала г-жа Попова, на която предала искането на г-жа Ш. и се отправили към четвъртия етаж, където срещнали г-н Кояджиков, който се поинтересувал къде отиват. Попова обяснила за искането на Ш. и Кояджиков помолил да бъде извикана в неговия 5 кабинет. В писмената информация, предоставена от Антонина Поповадиректор дирекция „Атестиране, конкурси и кадрова дейност“, последната обяснява, че на 05.04.2024 г. сутринта колегата й Михаела Стефанова я уведомила, че Н. Ш. я е търсила, за да получи информация и обяснения защо не била включена в заповедта на главния секретар относно конкурса за младши съдии. Междувременно разбрала за въпросите на г-жа Ш. и заедно със Стефанова тръгнали към четвъртия етаж с намерение да разговаря с Н. Ш..

Във фоайето срещнали г-н Кояджиков, който се поинтересувал къде отиват и след като обяснили, последният помолил да извикат Ш. при него. Антонина Попова придружила Ш. до кабинета на г-н Кояджиков и се върнала в стаята си. В писмени сведени Даниела Петровска- началник отдел „ЧРАОКИ“ уведомила, че на посочената в писмото дата била уведомена от Виолета Г., че Н. Ш. я е потърсила и че се интересувала от това кой е определил служителите за участие като квестори при провеждане на писмения изпит за младши съдии.

Разпечатката съдържа 25 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e161f359-453c-4a47-9acc-8f19a9b1e5d6