Протокол № 356 от 02.11.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 356 гр. Сливен, 01.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Пенка Сп. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100298 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:35 часа се явиха:

Ищци поредни №№ 1 и 2, редовно призовани, не се явяват, представляват се двамата от адв. М. Д., надлежно упълномощен с пълномощно по делото от 01.03.2022 г.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Р. Ц., надлежно упълномощена по делото.

Вещите лица Х. В. У. и Й. И. С., редовно призовани, не се явяват.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ :

ДАВА ХОД на делото.

Пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна.

Адв. Д.: Поддържам исковата молба, ведно с доказателствените искания.

Адв. Ц.: Поддържам отговора на исковата молба и доказателствените искания, както и всички възражения.

На основание чл. 146 от ГПК, съдът ПРИСТЪПВА към устен доклад делото.

В исковата молба се твърди, че на АМ „Тракия“ км. 237, преди гр. к., в посока Б., Р.А.К. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № 1

СН1722КА, когато вследствие на несъобразена скорост и неспазена дистанция бил застигнат и ударен в задната част на автомобила от движещият се след него л.а. „Фолксваген Туаран“ с рег. № NGV-872, управляван от унгарския гражданин Ласло Фехер. Вследствие на ПТП настъпила смъртта на Р.А.К., който е брат на първата ищца и вуйчо на втория ищец.

По случая било образувано ДП № 260/2017 г. на РУ МВР – к.. Твърди се, че настъпилата смърт на брат и вуйчо причинила на ищците страдание и мъка за цял живот. Той бил здрав в разцвета на силите си и им оказвал неоценима помощ. Грижел се не само за майка си, но и за своята сестра и племенник. Завинаги загубили неговата обич и грижи, а след смъртта му за тях настъпил емоционален стрес. Той замествал изцяло липсващия баща на втория ищец, тъй като майка му се развела още докато бил малък. Издържал и двамата ищци, водил ги на морета, на почивки, празнували всички празници заедно като едно сплотено семейство.

Твърди се, че поел издръжката на втория ищец като студент, после му намерил работа и поел разходите по заминаването му в Англия. Никога не ги оставял без подкрепа, нямал собствени деца и те били най-близките му хора.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден за заплати на всеки ищец сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от настъпилата при ПТП на 29.07.2017г смърт на Р.А.К., който е брат на първия ищец и вуйчо на втория, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че връзката на ищците със загиналия в ПТП Р.К. не се е отличава с изключителност, нито излиза извън рамките на обичайните и нормални отношения между брат и сестра, вуйчо и племенник, съответно страданията им не се отличават с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните такива.

Твърди, че ищците не са живели в едно домакинство заедно с Р.К..

Оспорва се твърдението, че нямал собствено семейство, тъй като имал майка и жена, с която живял на 12 години на съпружески начала.

2

Оспорва вината на Л.Ф., като водач на лек автомобил“ „ Фолксваген Туаран“ с рег. № NGV-872, механизма на ПТП и твърдените в ИМ причини за настъпването му. Нямало постановена и влязла в сила присъда, с която по безспорен начин да е установен механизма на ПТП и вината на унгарския гражданин. Нещо поведе, имало Постановление на ОП-Б. за прекратяване на образуваното по случая наказателно производство поради смъртта на виновния водач Р.К., поради което нямало основание за ангажиране отговорността на ответника за изплащане на претендираните обезщетения.

В условията на евентуалност, е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р.К., който съпричинил в изключително висока степен ПТП и претърпените в резултат на него увреждания ,довели до смъртта му, тъй като неправилно боравил с волана и /или спирачния педал, управлявал автомобила с технически неизправен предпазен колан, негоден да изпълни предназначението си, тъй като бил с нарушена цялост и неработещ блокиран механизъм, в резултат на което и прекалено отпуснат, могъл е да избегне ПТП, ако не навлезе в лявата лента за движение и пропусне движение се по нея автомобил „Фолскваген Туаран“, управлявал неизправно МПС.

Оспорва размера на исковете като прекомерно завишени, несъответстващи на принципа за справедливост, съдебната практика.

Оспорва началния момент, от който се претендира законна лихва, който не е от датата на увреждането, а съгласно чл. 497 ал.1 т.2 вр. с чл. 496 КЗ.

Твърди, че са завели застрахователната претенция на ищците на 01.04.2022г, а отказа за бъде платено обезщетение бил от 27.04.2022г, като законоустановения срок за произнасяне изтичал на 30.06.2022г. Началният момент, от който се дължала лихва бил не по-рано от деня, следващ произнасянето на ответника.

Правна квалификация на предявения иск:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), в качеството му на процесуално легитимирано лице, за заплащане на обезщетение в размер на сумата 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 29.07.2017г., на територията на Република 3

България пътно-транспортно произшествие, причинено от Ласло Фехер, като водача на лек автомобил „Фолкваген Туаран“, рег. № NGV-872, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица №Н/07/44058343, издадена от ЗК “К§Н Вiztosit0 Zrt „със седалище в Унгария и цена на всеки иск – 30 000лв.

Обстоятелства, които се признават: че е налице валиден към датата на ПТП застрахователен договор, по риска гражданска отговорност на автомобилистите, сключен със Застрахователно дружество“ К§Н Вiztosit0 Zrt” - Унгария, оформен с полица №Н/07/44058343, с период на покритие 07.06.2017г-05.08.2018г и че това застрахователно дружество няма кореспондент на територията на Република България.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: признатите от ответника.

Разпределение на доказателствена тежест:

В тежест на ищците е да докажат, че са увредени от пътно-транспортно произшествие лица, реализирано на територията на Република България, от МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата "Зелена карта", че застрахователя на виновния водач по риска гражданска отговорност“ на автомобилистите няма кореспондент за територията на Република България, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - да е причинена виновно вреда, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда, вид и размер на вредата, че са роднини на загиналия в ПТП Р.А.К. в посочената в исковата молба родствена връзка, че приживе са имали с него трайна, дълбока и особено близка емоционална връзка и че в резултат на неговата смърт, за тях са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.

УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за наличие на особено близка, трайна е дълбока емоционална връзка със загиналия при ПТП техен брат и вуйчо, както и че в резултат на смъртта му, за тях са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.

Ответникът следва да докаже направените с отговора на исковата молба възражения, в т.ч. възражението за съпричиняване на вредоносния 4 резултат от страна на загиналия в ПТП водач.

Съдът указва на страните, че няма други факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Адв. Д.: Нямам възражения по доклада.

Адв. Ц.: Нямам възражения по доклада. Поддържам становището ми от отговора на исковата молба за изключване от доказателствения материал на решение по другото гражданско дело, доколкото същото не е обвързващо съда и не е влязло в сила. По отношение на разноските за експертизата – дотолкова, доколкото не сте освободили ищеца Ж. от разноски, а само от държавна такса, все пак допускате експертиза и по въпроси, поставени от ищците, считам, че тежестта разноските трябва да бъде разпределена в някакъв съответен размер за ищеца Ж.. Поддържам искането за разпит по делегация на двама свидетели относно механизма на ПТП, предвид обстоятелството, че са очевидци на ПТП. Единият от тях е водачът на другото участвало в ПТП моторно превозно средство, с оглед на което считам, че делото следва да се попълни от обективна страна с данни за обстоятелства, при които е настъпило ПТП, затова поддържам и това искане. В случай, че го допуснете, моля да ни укажете въпросен лист или превод и срок за това.

На основание чл. 148 от ГПК , съдът

О П Р Е Д Е ЛИ :

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

НЕ ПРИЕМА приложените към исковата молба тройна съдебнотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза на труп, тъй като са изготвената по друго дело, а също и невлязлото в сила съдебно решение по т.дело № 93/2019 г по описа на СлОС.

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите до разпит свидетели.

Самоличност на свидетелите:

Е.С.Т. – 60 г., българка, бълг. гражданка, неосъждана, без родство със страните.

Н.К.П. – 76 г., българин, бълг. гражданин, роднина по съребрена ления от трета степен на първия ищец и от четвърта степен- на втория ищец.

Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетелите за наказателната отговорност, 5 която носят по чл. 290 от НК. Двамата обещават да говорят истината.

Съдът отстрани свид. Николай Петров от залата.

Свид Е.С.Т., обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Приятелка съм на И.. Познавам цялото семейство от 1984 г. Често контактуваме, почти всеки ден с нея се чуваме по телефона.

Зная, че тя има брат Р.. Беше 2017 г., аз се връщах от работа и тя ми звънна по телефона да ми съобщи, че Р. е починал при катастрофа. След това аз се разболях и не можах да отида при нея, а също и на погребението. Седмица след погребението е видях. Беше много стресирана. Водих я да й леят куршум. Р. го познавах лично, работили сме заедно на морето. И. вземаше обекти на морето. Тя беше завършила туризъм и работеше в сферата на туризма. Р. й помагаше. Аз работех при тях. И. нямаше по-близък човек от Р..

Тя нямаше на кого да се облегне. Имаше мъж, но синът й Р. беше на месеци, когато тя се раздели със съпруга си. Р. беше единствения човек, той й беше опора, винаги е бил до нея. И. замина да учи през 1985 г., а основно грижите за Р. се поеха от Р. и майка му. Той помагаше на сестра си, той и леля Величка се грижеха за Р., който беше на 5 години, когато майка му замина да учи редовно. Цялата тежест падна върху Р.. Той не е имал друго семейство – жена и деца. За него Р. си му беше като син. Топлината и радостта бяха насочени към него. Имаше някаква жена, с която живееше в някакво ямболско село, аз дори не я познавам. Р. си живееше в гр.Сливен, а с тази жена живяха повече на ямболското село, но това беше към 2010 г. Не са имали деца с тази жена. Р. беше студент по време на инфлацията през 1997г., а майката му беше затруднена да заплаща семестриалните такси. Р. учеше в скъп колеж и за таксите помагаше вуйчо му Р.. Аз предполагам, че са си поделяли И. и Р. разходите по заплащането семестриалните такси за обучението на Р.. Те бяха винаги заедно. Приятелите на Р. бяха непрекъснато при тях, там където живее И.. Р. помагаше на сестра си финансово и морално.

Той беше нейната опора. И. все още е стресирана, тя преживя голям срив. Тя чувстваше вина за това, че не е звъняла по-продължително време, за да вдигне Р. телефона и по този начин е щяла да го забави и нямаше да се случи тази катастрофа. Тя много тежко преживя смъртта на брат си, нервите й не издържаха, дори напусна работа. Ако не беше настъпил този психически срив у нея, а тя рухна психически и не можеше да се справя с проблемите в 6 работата й. Тя и до този момент казваше: „Трябваше аз да умра, а не Р., защото Р. щеше да е по-голяма опора на майка“. Р. няма друг баща, освен Р., няма друг пример за баща. Р. е човекът, който изгради Р. като мъж, като добро дете. Р. е много възпитано дете , създаде свое семейство. Той дори не познава баща си, мисля че го е виждал само веднъж през живота си.