Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2900 от 29.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1837/2021
Вид
Определение № 2900
Подписан
29.07.2024
Състав
Елена Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2900 гр. София, 29.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседА.е на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100901837 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх.№76529/05.07.2024година, подадена от ищците А. В. и „Е.ф.“ ЕООД, чрез адв. И.И., с което ищците молят съда да измени постановеното определение за разноските по делото и молят тези разноски да бъдат възложени на ответника. Аргументи за това искане са подборно изложени в молбата по чл.248 ГПК и в тази връзка обсъжда познатата им съдебна практика относно допустимостта на отрицателния установителен иск касателно съществуване на едно вземане, включително и частичен такъв и твърди, че постановеното от съда определение в този процес,у основаващо се на нормата на чл.78 ГПК се явява неправилно и противоречащо на цитираната съдебна практика, включително и такава на СЕС. В тази молба за първи път по делото се извеждат като приоритетни правата на ищцата В. като потребител в резултат на това се твърди защита на правата на ищците в частта за разноските.Моли се съда да уважи молбата.

В срока за отговор на тази молба насрещната страна в процеса „ПИБ“ АД депозира такъв под вх.№8444/26.07.2024година, с което моли съда да остави искането на ищците без уважение, като развива доводи относно приложимостта на чл.78, ал.4 ГПК.

Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК.

Съдът приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежни стрА., имащи интерес от нея и поради това следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на молбата.

Настоящият състав на съда не намира основА.е да ревизира извода си, основаващ се на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и да възложи тежестта за разноски върху ответника, независимо от това дали обвързващият стрА.те 1 договор има потребителски характери или не.

Съгласно нормата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между стрА.те споразумение, в който случай се прилага чл. 78, ал. 9 ГПК .

Две са хипотезите, в които според действащия процесуален закона ответникът има право на разноски – при отхвърляне на иска и при прекратяването на делото, като законодателят не прави разгрА.чение за причината за прекратяване на – дали това е по волята на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), дали е поради недопустимост на иска (изначална или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в срок на констатирА. нередовности на сезиращата молба.

В мотивите на определение № 254 от 19.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 3464/2023 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС е прието следното в контект на нормите на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК:” Съгласно практиката на ВКС изключение правят случаите, когато ответникът е дал повод за предявяване на иска, а производството е било прекратено поради предприето от ищеца оттегляне или отказ от иска, мотивирА. с факти, които са новонастъпили след предявяването му, не зависят от ищеца, а от ответника и погасяват заявеното за защита спорно право (например - извършено в полза на ищеца плащане в хода на висящия процес).

Това тълкуване е аргументирано с принципа, на който почива разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК - че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, а необходимостта от съдебна намеса е отпаднала с последващото погасяване на задължението, предмет на търсената с иска защита. В този смисъл са Определение № 238 от 27.05.2021 г. по ч.т.д. № 854/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 843 от 17.11.2014 г. по ч.гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч.гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч.гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г.о. и др. “

Въз основа на това може да се направи извод, че при всички случаи обаче общото е, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, а съдебната намеса се е явило недопустима, поради погасяване на задължението и това е основА.ето на ответника да се възложи тежестта за разноски.

В настоящия случай такова поведение на ответника не се установява.

Установяват се две паралелни производства касаещи едно и същи вземА.я, произтичащи от една и съща банкова сделка, сключена между едни и същи стрА., които са явяват и едни и същи стрА. в процесуалната връзка, но на насрещни позиции в нея.

Следователно не може да се приеме теза, че ищците, които са инициирали настоящето производство, поради своята активност и желА.е да дирят защита на тезата си със СПН, предявавйки отрицетелни претенции, при възможност да упражнят само права по чл.414 ГПК, за да „провокират“ процесът да бъде заведен от банката, има основА.е да искат да бъдат освободени от разноски.

След като е налице прекратителен акт на съда, то ответникът, на 2 основА.е чл.78, ал.4 ГПК има право на разноски, като това право не може да бъде отречено, респ. огрА.чено, поради обстоятелството, че единият от ищците е потребител.

При изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№76529/05.07.2024година, подадена от ищците А. В. и „Е.ф.“ ЕООД, чрез адв. И.И., с което ищците молят съда да измени постановеното определение за разноските по делото и съдебните разноски да бъдат възложени на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на стрА.те.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3