Решение № 349 от 16.10.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Несебър, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20242150101540 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП, иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът В. Р. Г. с ЕГН **********, с адрес: *******, твърди, че между него и ответника „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Д.Н. и И.В.В. е сключен Договор за потребителски кредит № 1297429 / 27.10.2023г., по силата и в изпълнение на който на В. Р. Г. е предоставена главница по кредита в размер на 1 500 лева, а в чл.5 от договора е предвидено кредитът да се обезпечи с поръчителство като се сключи договор за поръчителство между кредитополучателя и поръчителя, която уговорка не може да бъде отменена нито от кредитополучателя, нито от предоставилия обезпечението. Договорът за поръчителство е сключен също на 27.10.2023г., с който кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя под формата на „такса за предоставяне на гаранция“ в размер на 997,50 лева. Ищецът твърди, че е платил по договора за кредит сумата в размер на 1 862,58 лева, като кредитът е изцяло погасен на 23.10.2024г. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В тази връзка посочва, че възнаграждението на поръчителя Multitude Bank представлява разход по кредита, но то не е включено към общия разход по кредита, както и че кредиторът и поръчителят са свързани лица, като възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване по договора за кредит. В договора за кредит не е пояснено как е определен размера на годишния процент 1 на разходите (ГПР) и какви допускания съдържа, в него е следвало да бъде включено възнаграждението по договора за поръчителство, тъй като представлява разход, но което не е сторено. В този случай установеният в чл.19, ал.4 от ЗПК размер на ГПР би се надвишил.

Затова с невключването на възнаграждението за поръчителя в ГПР кредиторът се е стремил да заобиколи забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК. По този начин, и с оглед нищожността на договора за кредит, кредиторът по него се е обогатил неоснователно, поради което дължи връщане на сумите, които потребителят е платил над главницата по кредита, а именно сумата в размер на 812,58 лева. При условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл.5 от договора за кредит е нищожна. Обосновава позицията си с довода, че сключването на договора за поръчителство с „Multitude Bank“, което дружество е регистрирано в Малта, и който поръчител е избран от кредитора, е въздигнато като условие за отпускането на кредита, но тази клауза води до нееквивалентност на дължимите престации, поради което с нея се накърняват добрите нрави. Възнаграждението за поръчителство се доближава до размера на главницата по кредита. Освен това клаузата на чл.5 от договора за кредит е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗПт, тя е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните, а в съвкупността й с договора за поръчителство не позволява потребителят да прецени икономическите последици от сключването на договора. Нищожността на клаузата на чл.5 от договора за кредит ищецът обосновава с твърдението, че тя не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗПт, тъй като условията на договора са изготвени отнапред и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието на договора, бил е лишен от правото на избор на поръчител и от възможността за индивидуално договаряне, а това не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението. Ищецът твърди, че кредиторът е нарушил и изискването на чл.16 от ЗПК, тъй като не е изпълнил задължението си да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит. Моли договорът за потребителски кредит да бъде признат за нищожен, а ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 812,58 лева, представляваща заплатената сума над главницата по договора за кредит, с която ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. При условията на евентуалност моли да бъде признато за установено, че клаузата на чл.5 от процесния договор за потребителски кредит е нищожна поради накърняване на добрите нрави, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, представляваща част от сумата в размер на 571,08 лева, представляваща платена такса за предоставяне на гаранция, с чието заплащане ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

В отговора на исковата молба ответникът „Ф.Б.“ ЕООД изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че поръчителството с Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на договора за кредит, тъй като кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, 2 предложен от кредитора, което, наред с уговореното, че потребителят сам избира обезпечението, налага извода, че сключването на договор за гаранция не е задължително.

Ответникът е преценил, че са предявени искове и за нищожност или за унищожаване на договора за гаранция, в която връзка счита за необходимо да посочи, че Мюлтитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, и че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, поради което тези искове следва да бъдат насочени именно срещу него като страна по правоотношението с ищеца, а като ги е предявил срещу „Ф.Б.“ ЕООД, той е посочил ненадлежна страна, което има за последица оставяне без разглеждане на тези искове като недопустими. По същество на делото ответникът излага твърдения, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и е подал заявлението за кредит след като е бил информиран за дължимите такси и е получил преддоговорната информация на е-мейл адреса си, в който също е посочено, че за сключването на договора за кредит „Ф.Б.“ ЕООД изисква поръчителство, получил документи и от Мултитуюд Банк, между които и договор за гаранция. При тези известни за ищеца условия той е изявил желание да сключи договора и не е бил въведен в заблуждение от кредитора относно избора на поръчител или за дължимите суми, включително и към конкретния поръчител, избран от потребителя. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузата на чл.5 от договора за кредит, касаеща поръчителството, била в нарушение на чл.143 от ЗЗПт, защото в Стандартния европейски формуляр и в договора да гаранция подробно са описани възможностите за обезпечение на дължимите суми към „Мултитуюд Банк“, когото ищецът доброволно е избрал за поръчител. За неоснователен намира и довода на ищеца, че незадължителният допълнителен разход по договора за гаранция следвало да бъде включен в ГПР, съответно невключването му е довело до нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като обезпечението в случая е резултат именно от оценката на кредитоспособността на ищеца като потребител. Освен това ищецът е имал възможност както да избере обезпечение, така и да упражни правото си да се откаже от договора в 14-дневен срок, което той не е сторил.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

С последваща молба, подадена от ищеца, чрез процесуалния му представител, е изменил размера на претенцията си иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност и кумулативно съединен с иска за признаване за установено, че клаузата на чл.5 от договора за кредит е нищожна, като го е увеличил от 100 лева на 571,08 лева, представляваща платената такса за предоставяне на гаранция, с която ответникът се е обогатил неоснователно.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С отделна молба, подадена от упълномощен от ищеца адвокат, последният заявява, че поддържа исковете, включително и след направеното изменение на единия от осъдителните искове.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител. С писмена молба, подадена от юристконсулт заявява, че поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба и искания за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. При условията на евентуалност прави възражение 3 за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.10.2023г. между „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството му на кредитор, и В. Р. Г., от друга страна в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор № 1297429 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата по кредита в размер на 1 050 лева.

Между страните не се спори, респ. признава се от кредитора и от кредитополучателя, че първият е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на ищеца уговорената сума по кредита. Потребителят от своя страна се е задължил да върне главницата по кредита ведно с договорната лихва, или общо сумата в размер на 1 291,50 лева, чрез заплащане на 12 броя погасителни вноски и в срок до 26.11.2023г.. Уговореният лихвен процент по кредита е 23%, а ГПР е 49,11%. В чл.5 от договора да кредит страните са уговорили, че кредитът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, която уговорка след като бъде одобрена от страна на кредитора, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. С тази разпоредба е декларирано от кредитополучателя, че същият потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване на кредит.

От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която вещото лице заявява при изслушването му в съдебно заседание, че поддържа, се установява, че освен главницата от 1 050 лева и договорната лихва в размер на 241,50 лева, кредиторът е начислил на кредитополучателя заплащането и на такса за забава в размер на 40 лева, а размерът на възнаграждението за поръчителство е в размер на 997,50 лева. Извършените от ищеца плащания в полза на ответника – кредитор по договора – са в общ размер на 1 862,58 лева. Вещото лице е изчислило, че с включване на възнаграждението за поръчителство ГПР е в размер на 137,08%.

По делото не е установено да е сключен договор между ищеца и трето за спора лице - „Multitude Bank“, съответно ищецът да е поел задължението за заплащане на начислената от ответника такса, нито, че ответното дружество при получаването на сумите да е действало като представител на „Multitude Bank“ и да е превеждало в негова полза някаква част от тях.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Ответникът е небанкова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключването на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат 4 качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.2, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.