Определение № 481 от 28.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Варна, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20263100500138 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Т. Ф. Т., гр. *******, вх. № при ВРС 95971/17.11.2025 г., подадена чрез процесуален представител, против Разпореждане № 3396/24.01.2025 г. на ВРС по ч.гр.д. № 833/2025 г. по описа на същия съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.10 от ГПК.

Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и обезсилване на ИЛ като твърди, че представеният запис на заповед е нередовна ценна книга, доколкото в същия е съдържат две суми, представляващо порок по чл. 536 ал.1 вр. чл. 535 ал.1 т.2 от ТЗ. Отделно, в нарушение на изискването по чл. 417 т.10 не е представен договорът, по който менителничният ефект обезпечава вземането, респективно съдът не може да прецени наличие на неравноправни клаузи.

В отговор, насрещната по жалбата страна „Меркез“ ООД моли частната жалба да се остави без уважение, при противопоставяне на аргументи по заявените основания.

Съдът по допустимостта съобрази следното:

В производството по ч.гр.д. № 833/2025 г. по описа на РС Варна е удовлетворено заявление по чл. 417 от ГПК, депозирано от „Меркез“ ООД и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. Т. от гр.

******* за сумата от 37256 лева по запис на заповед от 19.11.2023 г.

Видно от материалите по делото, на 17.11.2025 г. е подадена настоящата частна жалба по чл. 419 от ГПК, ведно с възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на вземането по заповедта.

От изисканите доказателства от ЧСИ за момента на връчване на заповедта се установява, че същата е надлежно връчена на длъжника на 27.10.2025 г., поради което се налага извод за депозиране на възражението по 1 чл. 414 от ГПК в срока по ал.2 на същата разпоредба, респективно допустимост на настоящата частна жалба.

По същество съдът приема частната жалба за неоснователна.

Съгласно чл. 419 ал.3 от ГПК, преценката на съда по законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение обхваща предпоставките по чл. 418 ал.2 изр.1 и ал. 3 от ГПК.

Представеният към заявлението запис на заповед е редовна от външна страна ценна книга, противно на поддържаното в частната жалба и съдържа задължителните по чл. 535 от ТЗ реквизити – запис на заповед и в текста на документа, дата на издаване 19.11.2023 г., място на издаване и плащане – гр.

*******, падеж – на конкретен ден – 20.01.2024 г., уговорка без протест и разноски, безусловно обещание да се заплати сумата от 37256 лева на поемателя.

Документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а когато падежът на плащане е валидно определен съгласно чл. 486 ал.1 т.4 от ТЗ на конкретен ден, а именно 20.01.2024 г., при съобразяване на задължителните постановки в т.3 на ТР 1/2005 г. по ТД 1/2004 г. на ОСТК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и след като към датата на сезиране на заповедния съд – 03.01.2025 г. падежът е настъпил, въз основа на менителничния ефект кредиторът може да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Сумата е посочена в ценната книга еднозначно и е в размер на 37256 лева. Това, че е „разбита“ по пера не опорочава формалната редовност на менителничния ефект, особено при условие, че сборът от двете суми 1468.35 лева и 35787.65 лева не се различава от общо посочената, така щото да внася неяснота относно размера на задължението. Направеното допълнително индивидуализиране на суми сочи на вида на каузалното правоотношение, но не води до недействителност на документа.

Действително, според разпоредбата на чл. 417 т.10, кредиторът по сделка с потребител трябва да представи договора, чието изпълнение обезпечава записа на заповед, но нито има твърдения по заявлението за факт от горната категория, т.е. правоотношение с потребител, нито това може да се извлече от пояснението по основанието за дължимост на сумите в записа на заповед. Така посочени – за складова наличност и реализиран оборот, за който не са отчетени средства, по-скоро навежда на вземане по мандатно правоотношение. Поради това и като не е изисквал представяне на договор с потребител, заповедният съд не е допуснал процесуално нарушение, което да се отразява на правилността на атакувания съдебен акт.

Други аргументи, релевантни към допуснатото незабавно изпълнение не се съдържат в жалбата.

В контекста на изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Разноски не се следват на жалбоподателя с оглед изхода от спора, а от насрещната страна не се претендират.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3396/24.01.2025 г. на ВРС по ч.гр.д.

№ 833/2025 г. по описа на същия съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.10 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3