Протоколно определение № 137 от 24.02.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 769/2023
- Вид
- Протоколно определение № 137
- Подписан
- 24.02.2025
- Състав
- Татяна Черкезова
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 515 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 516 · Кодекс за застраховането
ПРОТОКОЛ
№ 137 гр. Русе, 24.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Недялка Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20234500100769 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:38 часа се явиха:
СЪДЪТ намира, че следва да извърши провeрка за своята международна компетентност и преценка за приложимото право, доколкото се касае за претенция за обезщетение, произтичащо от застрахователен договор, сключен със застрахователна компания със седалище в друга държава-членка на ЕС и застрахователно събитие, настъпило в друга държава-членка. С оглед установената липса на изключителна компетентност по чл. 24 от Регламент 1215/2012 г. на ЕС, на ответниците са връчени преписи от исковата молба.
Ответникът „Авус България – регулиране на щети“ АД е оспорил компетентността на настоящия съд, като се е позовал на правилата на Регламента относно компетентността по дела във връзка със застраховането.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице хипотезите на предявен пряк иск срещу застраховател със седалище в държава-членка, регламентирани в Раздел 3, чл. 11-13 от Регламента, които да обосноват международната му компетентност.
От друга страна, от приложените към отговора на исковата молба от НББАЗ писмени доказателства, а именно отговор от Гръцкия спомагателен граждански фонд и полицейски доклад от „Пътна полиция“ - гр. Илида, Р Гърция, се установява, че соченото в исковата молба за виновно за настъпване на ПТП на 19.11.2018 г. по пътя гр. Патра – гр. Пиргос, Р Гърция, при което е починала В. М. С., МПС, е л. а. „Мазда“ с гръцка регистрация АZА 2351, с водач гръцки гражданин – А. М., и лекият автомобил има валидна застраховка „Гражданска застраховка на 1 автомобилистите“, сключена с гръцки застраховател - „Generali Hellas“. Видно от фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, и уточняващите искови молби, се сочи като ответник -застраховател на виновното за ПТП МПС друга компания – „Авус България Регулиране на щети“ и че същата е сезирана от ищеца с извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му, настъпила при процесното ПТП. Именно и срещу „Авус България Регулиране на щети“ е насочена претенцията за обезщетение в настоящото производство, и с оглед начина й на предявяване - в хипотезата на евентуален ответник. Официалните данни от гръцката полиция за воденото разследване по случая за смъртта на В.
М. С., при ПТП на 19.11.2018 г. по пътя гр. Патра – гр. Пиргос, и констатираното от тях, че при същото ПТП е участвало МПС, което е идентифицирано като л. а. „Мазда“ с посочена гръцка регистрация АZА 2351, и водач гръцки гражданин А. М., както и че процесният автомобил има валидна застраховка при застраховател „Generali Hellas“, обуславят извода, че соченият от ищеца ответник, заявен като евентуален – „Авус България – регулиране на щети“ АД, не притежава по отношение на така предявения иск пасивна процесуална легитимация, в какъвто смисъл се прави и възражение от последния в отговора му на исковата молба. Доколкото има данни в исковата молба и са приложени писмени доказателства за проведена процедура по чл.
380 от КЗ, тя касае „Авус България – регулиране на щети“ АД, а не застрахователя на участвалото МПС- „Generali Hellas“.
По отношение на ответника НББАЗ, посочен в исковата молба и поддържан като предпочитан ответник, при така заявената претенция от изложените в исковата молба и уточняващите искови молби, от приложените писмени доказателства и отговора на исковата молба от НББАЗ, се установява, че не е осъществена от ищеца процедурата по чл. 516 от КЗ. Съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 515 ал. 1 от КЗ, поради което така предявеният срещу НББАЗ иск е недопустим. Доколкото НББАЗ следва да отговаря като компенсационен орган, дължи обезщетение на лице в Р България, когато е сезиран застрахователят на виновния водач или негов представител, за уреждане на претенция в Р България и не е получил отговор на претенцията си за обезщетение в тримесечен срок. В случая липсват както твърдение в исковата молба, така и доказателства, че е сезиран застрахователят на участвалия в процесното ПТП лек автомобил - „Generali 2
Hellas“, или негов представител, и той да не се е произнесъл в тримесечен срок. Не може да се приеме, че с ненадлежното сезиране на „Авус България – регулиране на щети“ АД с претенция за застрахователно обезщетение, е изпълнена извънсъдебната процедура, задължително предхождаща предявяването на иск, тъй като посоченото дружество не е застраховател, още повече на участвалото в процесното ПТП моторно превозно средство.
Противно и на твърдяното в исковата молба се установява, че разследването за процесното ПТП, още непосредствено след настъпването му, се води срещу установен водач, управлявал конкретно МПС, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при застраховател „Generali Hellas“.
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца в исковата молба принадлежност на спорното материално право, но следва не само да се твърди наличие на такова спорно право, но и да се ангажират доказателства. В случая не се установява съществуването на спорно между ищеца и посочените от него ответниците право. Изложеното сочи, че претенциите на ищеца, за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП са насочени срещу ответници, които не притежават процесуална легитимация.
Така предявени искове, предмет на настоящото дело, са недопустими, което обуславя прекратяване на производството.
Съдът намира, че в хипотезата на прекратяване на производството следва да се произнесе и по реда на чл. 78 от ГПК, относно разноските, съобразно претенциите и при ангажираните доказателства. По отношение на „Авус
България – регулиране на щети“ АД намира, че с оглед конкретно извършените фактически и правни действия, и конкретно изготвен отговор на исковата молба, се следват разноски в размер на 500 лева, а по отношение на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, с оглед изготвения отговор на исковата молба, представените документи и извършения превод, и участието в съдебно заседание, се следват разноски в размер на 1500 лева.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 769/2023 г. по описа на 3
Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, от *******, да заплати разноски в производството, както следва: в размер на 500 лв. - на „Авус България – регулиране на щети“ АД – гр. София, и в размер на 1500 лв. – на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи – гр. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес, пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ Секретар: _______________________
4