Решение № 167 от 11.05.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 775/2025
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 11.05.2026
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.93, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. Ловеч, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200775 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 31-0000434/10.07.2025 год. на И.И.К. – и.д.Началник ОО ”АА” гр.Ловеч, е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева на С. С. Б., ЕГН: **********, за това, че на 23.06.2025 г. на ПП 1-4 км.65+674 в посока Варна, управлява МПС «Мерцедес Атего» с рег.№ ** **** ** от кат.N2, собственост на фирма „ ***“ ЕООД, като извършва превоз на товари собствена сметка с поставена табела превоз за собствена сметка на територията на Република България, като при проверката е установено: При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът не представя при поискване от контролните органи следните документи – заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движението, както и видът на товара, с което е нарушил чл.18, т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г.на МТ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя т С.
С. Б., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразно и необосновано, тъй като е налице несъответствие между направеното в АУАН и 1
НП описание на нарушението и законовата разпоредба, която е нарушена от една страна и от друга приложената санкционна норма, което е съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото му на защита. Поради изложеното моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподате лят, редовно призован не се явява, не се явява и адв.С.. Постъпили са писмени бележки, в които излага становище по същество и претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък.
Ответникът – и.д.Началник ОО ”АА” – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните свидетели А. Д. и И. М., от становището на жалбоподателя, изразено в жалбата и писмените бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.06.2025 год. бил съставен Акт № 00377 за установяване на административно нарушение от свид. А. Д., в присъствието на свид. И. М., срещу С. С. Б., за това, че на 23.06.2025 г. на ПП 1-4 км.65+674 в посока Варна, управлява МПС «Мерцедес Атего» с рег.№ ** **** ** от кат.N2, собственост на фирма „ ***“ ЕООД, като извършва превоз на товари собствена сметка с поставена табела превоз за собствена сметка на територията на Република България, като при проверката е установено: При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът не представя при поискване от контролните органи следните документи – заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движението, както и видът на товара, с което е нарушил чл.18, т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г.на МТ. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат констатациите по АУАН, като дават подробни обяснения за начина на извършване на проверката и направените констатации.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, което се установява от представените от наказващия орган писмени доказателства. При съставяне на 2
АУАН н е са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.34, чл.40 и сл. от ЗАНН.
От така установената фактическа обстановка съдът намира, че констатациите в АУАН и отразени в НП относно нарушението отговарят на действителното положение и жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установяват всички обстоятелства, описани в АУАН и НП, а именно, че нарушението е установено на 23.06.2025 г. при извършена проверка, времето и мястото на извършване на нарушението, начина на установяването му и направените констатации.
Разпоредбата на чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06. 2008 г. на МТ, определя документите, които при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът следва да представи при поискване от контролните органи, като в т.4 от цитираната норма изрично е записано, че водачът следва да представи заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движението, както и видът на товара. Безспорно се установява от разпита на свидетелите, че жалбоподателят не е представил тази заповед при извършената проверка, както и обстоятелството, че е извършен превоз товари за собствена сметка. Това обстоятелство е било заявено в хода на проверката от жалбоподателя, като на предното обзорно стъкло на МПС е била налична и табела за превоз за собствена сметка на територията на Република България.
Освен това макар свидетелите в с.з.да заявяват, че нямат спомен за вида на товара, то такъв е имало, тъй като в хода на проверката водачът е представил на контролните органи фактура/стокова разписка за товара, поради което не се споделят възраженията за неприложимост на чл.18, т.4 от Наредбата.
Съдът обаче споделя възражението, че между описанието на нарушението и нарушената разпоредба от една страна и приложената санкционната норма е налице несъответствие. Разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, действащ към датата на нарушението, предвижда санкция за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на 3 пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Такова нарушение не е констатирано от контролните органи. Безспорно е установено, както беше посочено по-горе и така е описано нарушението в акта и НП, че нарушението се изразява в непредставяне при проверката на един от задължителните по наредба документи. Въпреки това наказващият орган в противоречие с описаното нарушение е наложил санкция за това нарушение на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, който е неотносим и несъответен на описаното нарушение.
Правилната санкционна норма, съответстваща на констатираното нарушение е тази по чл.93, ал.2 от ЗАвП, която гласи: „Водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лева.“
Независимо от горното и доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, въз основа на които е повдигнато административнонаказателното обвинение, съдът намира, че следва да се измени основанието за налагане на санкцията и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение - в случая това е разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗАвП, което видно от изложените по - горе мотиви, съдът намери за безспорно установено. В същия смисъл е актуалната съдебна практика, включително и тълкувателна такава -ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС.
В случая санкционната норма, която следва да намери приложение за описаното и доказано нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 на МТ е тази на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Предвидено е наказание във фиксиран размер, а именно „глоба“ в размер на 100 лв., в който смисъл атакуваното НП следва да бъде изменено.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 на МТ, съдът приема, че жалбата се явява 4 частично основателна, поради което и обжалваното НП следва да бъде изменено по отношение на приложената разпоредба на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП, като се намали на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП наложеното административно наказание глоба от 2 000 лева на 100 лева.
При този изход на процеса е неоснователно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, тъй като осъждането за разноски е обвързано единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца – престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН, което е станало причина за образуване на производството. Без значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи, тъй като основанието за възлагане на разноските не е наложеното наказание, а извършеното нарушение. Доколкото по своята правна природа НП представлява правораздавателен административен акт, с който се ангажира административнонаказателната отговорност на лице, извършило административно нарушение, водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и размера на наложената санкция. Ето защо въпреки, че са налице основания обжалваното НП да бъде изменено относно основанието и размера на санкцията, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Ответникът по жалбата не е претендирал присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 31-0000434/10.07.2025 год. на И.И.К. – и.д.Началник ОО ”АА” гр.Ловеч, с което е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева на С. С. Б., ЕГН: **********, за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 на МТ, като НАМАЛЯВА на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП наложеното административно наказание глоба от 2 000 лева на 100 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 6