Присъда № 126 от 29.05.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2387/2023
- Вид
- Присъда № 126
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 126, постановена на 29.05.2024 г. по НОХД № 2387 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна
Производството по НОХД № 2387 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 142 по описа за 2022 г. на Първо РУ към ОД на МВР гр.
Варна срещу обв. А. Б. Г., с ЕГН: **********.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. А. Б.
Г. за това, че на 28.01.2022 г. в гр. Варна, на пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ №1 извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – удрял с ръце по входната врата на сградата на „Варненска и Великопреславска Митрополия“ и крещял „Защо затваряте църквата? Кои сте вие... ще ви избия всичките! Да ви еба майката на всичките...ще ви избия...ще ви подпаля! Аз ви плащам данъци и вие сте длъжни да ме пуснете, иначе ще ви избия, ще ви запаля!“, след което се развикал по И. М., че е длъжна да го пусне в религиозния храм и ударил с ръка предно панорамно стъкло на лек автомобил „Ситроен“ С3 с peг. № В 2088 НС, собственост на М.Д. М., в резултат на което се напукало стъклото на автомобила, върнал се пред входната врата на „Варненска и Великопреславска Митрополия“ и чрез удар с крак избил от вратата дървен декоративен елемент с дърворезба – престъпление по чл. 325, чал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 29.05.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2387 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. Г., намирайки, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства изцяло се установява обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние с правна квалификация чл. 325, ал. 1 от НК. Представителят на държавното обвинение подчертава в своята пледоария, че установената употреба на алкохол от страна на подсъдимия, непосредствено преди извършване на изпълнителното деяние не изключва неговата вменяемост и способността да носи наказателна отговорност за извършеното деяние.
Поради гореизложените съображения, прокурорът предлага съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда, като му наложи наказание 1
„Лишаване от свобода“ в минимален размер, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно липса на предходна съдимост от страна на подсъдимия и изразяване на съжаление за постъпката си.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 29.05.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2387 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, служебният защитник на подс. Г. – адв. Б. К. от АК – Варна се солидаризира със становището на държавното обвинение за категорична установеност на обективната и субективната съставомерност на престъпното деяние, като адв. К. поставя акцент в своята пледоария върху многобройните, според нея, смекчаващи отговорността обстоятелства, които би следвало да мотивират съда да наложи минимално по размер наказание и именно в тази посока моли да се произнесе съда при постановяване на своята присъда.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В късните следобедни часове на 28.01.2022 г. подс. А. Б. Г. употребил алкохол до степен на обикновено алкохолно опиване.
Около 17:30 часа на същата тази дата, подс. Г. решил да посети Катедралния храм „Успение Богородично“, находящ се на пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 1 в гр. Варна, за да запали свещ за свой близък човек.
Същевременно се осъществявали ремонт и дейности по реставрация на катедралния храм, поради което и били поставени метални заграждения непосредствено до сградата на храма, които ограничавали движението на пешеходци в района.
Подс. Г. обиколил сградата на храма, но тъй като не разбрал откъде може да влезе в него, се ядосал и ударил металните заграждания, като се насочил към съседната сграда, в която се помещавали ръководството и административната структура на „Варненската и Великопреславската митрополия“.
Застанал пред входната врата на сградата и започнал да блъска с ръце по нея, но никой не отворил вратата.
Това обстоятелство допълнително разгневило подс. Г., който започнал яростно да блъска по вратата с ръце и да крещи на висок глас: „Защо затваряте църквата? Кои сте вие…ще ви избия всичките! Да ви еба майката на всичките…ще ви избия… ще ви подпаля! Аз ви плащам данъци и вие сте 2 длъжни да ме пуснете!“
По същото това време св. И. К. М., която работела в Катедралния храм „Успение Богородично“ като продавач на свещи и религиозни артикули, излязла от сградата на храма, тъй като приключило работното й време и се насочила към паркирания си пред сградата на Митрополията лек автомобил „Ситроен Ц 3“ с рег. № В 2088 НС.
Св. М. видяла агресивните действия на подс. Г., който също забелязал св.
М. и поискал от нея с висок глас да отвори вратата на катедралния храм.
Св. М. се уплашила от агресивното поведение на подс. Г. и бързо се качила в своя лек автомобил.
В следващия момент подс. Г. се приближил до предната част на автомобила, като нанесъл удар с лявата си ръка по панорамното стъкло на превозното средство, в резултат на който удар, стъклото се напукало.
Непосредствено след това, подс. Г. се върнал пред входната врата на сградата на Митрополията, засилил се и я ритнал с крак, след което самият той загубил равновесие и паднал върху земята.
Удара с крак, нанесен от подсъдимия, попаднал върху дървен декоративен елемент с дърворезба, разположен на лявото крило на входната врата, като самия елемент се отчупил и паднал на земята.
Агресивното поведение и действия на подсъдимия били забелязани от случайно преминаващи граждани, както и от св. Г. Х. П., който изпълнявал функциите на клисар в Катедралния храм, който се приближил към подсъдимия и се опитал да го успокои.
Същевременно св. И. К. М. позвънила на телефон 112 и сигнализирала за агресивните и непристойни действия на подс. Г., като към мястото веднага били насочени служители на ОД на МВР гр. Варна, сред които св. М. Р. Х., св.
Е. К. Б. и св. Д. Н. М..
Полицейските служители пристигнали след няколко минути до сградата на Варненската и Великопреславска митрополия, задържали подс. Г. и го отвели в сградата на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна.
По отношение на доказателствата.
В случая според съда няма необходимост от някакъв задълбочен и детайлен анализ на събраните в хода на наказателното производство гласни 3 доказателства и съдебни експертизи, предвид липсата на оспорване от страна на подсъдимия Г. и неговия защитник адв. К. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Напълно еднопосочни и изключително категорични са показанията на св. И. К. М. и св. Г. Х. П., които конкретизират непристойните и агресивни действия на подсъдимия в късните следобедни часове на 28.01.2022 г., съдът ги кредитира напълно и счита, че с това свое поведение подсъдимият е осъществил състава на престъпното деяние предвидено в разпоредбата на чл.
325, ал. 1 от НК.
Разпитаните в хода на наказателното производство полицейски служители потвърждават показанията на св. М. и св. П.. Вярно е, че самите полицейски служители не са преки очевидци на изпълнителното деяние, но показанията им, макар и да представляват косвени доказателства, изцяло подкрепят показанията на св. М. и св. П..
Но по – важното в случая е, че самият подсъдим не оспорва авторството на деянието, при това още в един ранен стадий на досъдебното производство, същият безусловно признава вината си и изразява съжаление за постъпката си.
Ето защо съдът не намира смисъл да анализира поотделно всяко едно събрано доказателство и още веднъж заявява категоричната си позиция, че е безспорно установено, че на 28.01.2022 г. в гр. Варна, на пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ №1, подс. А. Б. Г. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – удрял с ръце по входната врата на сградата на „Варненска и Великопреславска Митрополия“ и крещял „Защо затваряте църквата? Кои сте вие... ще ви избия всичките! Да ви еба майката на всичките...ще ви избия...ще ви подпаля! Аз ви плащам данъци и вие сте длъжни да ме пуснете, иначе ще ви избия, ще ви запаля!“, след което се развикал по И. М., че е длъжна да го пусне в религиозния храм и ударил с ръка предно панорамно стъкло на лек автомобил „Ситроен“ С3 с peг. № В 2088 НС, собственост на М.Д. М., в резултат на което се напукало стъклото на автомобила, върнал се пред входната врата на „Варненска и Великопреславска Митрополия“ и чрез удар с крак избил от вратата дървен декоративен елемент с дърворезба, с които свои действия е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
4
От обективна страна подс. Г. е осъществил престъплението с набор от действия, които по своя характер са непристойни, a именно бeзпpичиннo и бeз реален повод започнал силно да удря с ръце по входната врата на сградата на Варненската и Великопреславска Митрополия и да крещи груби и нецензурни реплики - ,,Защо затваряте църквата? Кои сте вие... ще ви избия всичките! Да ви еба майката на всичките...ще ви избия...ще ви подпаля! Аз ви плащам данъци и вие сте длъжни да ме пуснете, иначе ще ви избия, ще ви запаля!“, след което насочил агресията си към св. М., като се развикал по нея, че е длъжна да го пусне в религиозния храм и ударил с ръка предното панорамно стъкло на автомобила й „Ситроен“ С3 с рег. № B 2088 НС, в резултат на което то се напукало, върнал се пред входната врата на сградата на Варненска и Великопреславска Митрополия"и чрез удар с крак изкъртил от вратата дървен декоративен елемент с дърворезба.
C тези свои действия, подс. А. Б. Г. гpyбo е нарушил обществения ред, представляващ съвкупност oт обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в пpoцеса на обществения жИ.т. C непристойните си действия, изразяващи се в незачитане и пренебрежение към обществените морално — социални нopми, подс. Г. е демонстрирал явнo неуважение към обществото.
От субективна страна подсъдимият безспорно е съзнавал, че действията мy са нeпристойни и с тях oткpитo и демонстративно се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към oбщecтвoтo, че тези действия са в разрез с всякaкви правно — етични и мopaлни норми.
B умисъла на подс. Г. ясно се oткpоява хулиганския мoтив. Този мотив се заключава в проявената oт него необocнoвaнa агресия (физическа и вербална) към сградата на Варненска и Великопреславска Митрополия, както и към св.
И. М. и нейния автомобил. Всичко това е проява нa явнo неуважение към обществото oт дееца, като по тoзи нaчин той демонстрира, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите нopми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение. Действията на подсъдимия са извършени на обществено място, в централната част на гр. Варна, около 17,30 часа, пред потенциално широк и неограничен кръг oт хора, които могат да възприемат това негово поведение.
Престъплението е извършено от обвиняемия Г. при форма нa винaтa 5 пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 HK, при кoятo тoй е съзнавал обществено опасния характер нa деянието си, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
По отношение вида и размера на наказанието.
Разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК предвижда извършителите на престъпления с тази правна квалификация да бъдат наказвани с наказание „лишаване от свобода“ за срок до две години или „пробация“, както и да им бъде наложено наказание „Обществено порицание“.
В случая в процеса по индивидуализация на наказанието, съдът съобрази, че са налице само и единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно липса на предходна съдимост на подсъдимия, който към датата на извършване на изпълнително деяние (28.01.2022 г.) следва да се счита за напълно реабилитиран от предходното му осъждане, признаване на авторството на деянието и изказване на съжаление за постъпката си. Следва да се подчертае, че непосредствено след образуване на наказателното производство, подс. Г. е признал вината си и нито в един момент не е оспорвал авторството и съставомерността на престъплението, което несъмнено е улеснило разследващите органи да приключат разследването в един съвсем разумен срок и което процесуално поведение на подсъдимия несъмнено следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.