Решение № 221 от 12.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Кърджали, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200228 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ***** / 05.02.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.К., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „****************" ЕООД, ЕИК ********, с адрес по седалище и управление ********************, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 61, ал.1 вр. 62, ал.1 от КТ.

Постъпила е жалба от „****************" ЕООД, ЕИК ******** от управителя С. С. Х., ЕГН **********, чрез процесуален представител, 1. в която се посочва, че неправилно е ангажирана отговорността на горепосоченото търговско дружество, тъй като, нарушението посочено в процесното НП и съставения АУАН не било извършено от жалбоподателя, както и че в производството по установяване на административното нарушение и издаване на Акта за установяване на административното нарушение и Наказателно постановление били допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушавали правото на защита на жалбоподателя. Оспорва се обстоятелството, че А. Р. Я. е изложил факти в декларация, че работи в търговски обект, стопанисван от „****************" ЕООД, тъй като декларацията била попълнена под диктовка. Жалбоподателят моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа с молба НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска НП да бъде потвърдено. Прилага подробни писмени бележки, в подкрепа на тезата си.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се 1 запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 27 11.2023 г., около 13:50 часа при извършване на проверка от служители в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище К. по спазване на изискванията на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места в обект на контрол: Магазин за техника и аксесоари, намиращ се в ***************************, експлоатиран от „****************" ЕООД, ЕИК ******** представлявано от С. С. Х. - Управител, е установено, че „****************" ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. Р. Я. с ЕГН: ********** преди постъпването му на работа като „продавач-консултант", който към момента на проверката, а именно на 27.11.2023 г. около 13:50 часа извършвал трудова дейност, характерна за длъжността „продавач-консултант" - като обслужвал клиенти, сменял протектор на мобилен телефон в обекта на контрол, за което издал и касов бон.

На 27.11.2023 г. по време на проверката по работни места лицето А. Р. Я. в писмена декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, пред инспекторите от Д“ИТ“ К. декларирал факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него трудова дейност, а именно, че работил от 27.11.2023 г. в обекта на контрол: Магазин за техника и аксесоари, намиращ се в ******************* експлоатиран от „****************" ЕООД на длъжност „продавач- консултант", без сключен трудов договор и без сключен граждански и/или друг облигационен договор, с работно време от 13:00 часа до 17:00 часа, срещу договорено трудово възнаграждение месечно в размер на 780 лева, с един почивен ден неделя. В т.10 от въпросната декларация / чието копие е приобщено по делото/, лицето декларирало, че продава калъфи и аксесоари, сменя протектори, понякога извършва ремонт на телефони и няма сключен трудов договор.

Т.е. на дата 27.11.2023 г. в град К., община К. „****************" ЕООД, в качеството на работодател, не е сключил с А. Р. Я. с ЕГН: **********, непълнолетно лице на възраст 17 години, преди постъпването на работа на лицето във „****************" ЕООД, писмен трудов договор за извършваната от А. Р. Я. работа като продавач-консултант в контролирания обект: Магазин за техника и аксесоари в *******************, експлоатиран от „****************" ЕООД.

До приключване на проверката и съставяне на акта за административно нарушение , жалбоподателят „****************" ЕООД не представил сключен трудов договор с А. Р. Я. в писмена форма за извършваната от лицето работа на 27.11.2023 г.

Служителите на Д“ИТ“ К. извършили служебна справка в информационната система на ИА ГИТ на 27.11.2023г. по ЕИК на „****************" ЕООД и по ЕГН на работника А. Р. Я., при която установили, че „****************" ЕООД, в качеството му на работодател, не е сключил трудов договор в писмена форма със А. Р. Я. с ЕГН; ********** преди постъпването му на работа.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установи посредством АУАН, показанията на свидетелите А. С. С., Е. М. Ю., А. Р. Я., , копие от протокол за извършена проверка, декларации по Кодекса на труда, копие от справка за приети и отхвърлени уведомления, както и от останА.те материА. по делото.

Настоящият състав не кредитира свидетелските показания на С. Ю. Н., тъй като същите са противоречащи на останалите такива, както и на събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е подадена от правоимащо лице в законоустановен срок и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по 2 същество.

Оспорено е Наказателно постановление № ***** / 05.02.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.К., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „****************" ЕООД, ЕИК ********, с адрес по седалище и управление **********************, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.

61, ал.1 вр. 62, ал.1 от КТ.

По силата на чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ, всички отношения при предоставянето на работна сила следва да се уреждат като трудови правоотношения и да се оформят с трудов договор в писмена форма. Задължението по чл. 61, ал. 1 от КТ се осъществява чрез неизпълнение на задължението да се сключи трудов договор преди постъпването на работника на работа, като по чл. 62, ал. 1 от КТ този договор трябва да е в писмена форма. Самата норма на чл. 61, ал. 1 от КТ е в пряка и неразривна връзка с изискването за спазване на формата на трудовия договор. Съпоставянето на двете материални правни норми води до извода, че в случаите на полагане на труд при фактически съществуващо трудово правоотношение, без да е наличен сключен писмен договор, е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ. То е част от изискването за сключване на договор преди постъпване на работника на работа /чл. 61, ал. 1 от КТ/, който договор следва да бъде в писмена форма /чл. 62, ал. 1 от КТ/.

За да възникне задължение работодателят да уреди отношенията като трудови, като сключи с лицето писмен трудов договор, следва да е установено, че това лице му предоставя работна сила. Според настоящата инстанция, в случая от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката А. Р. Я. е престирал труд за жалбоподателя. Той е осъществявал дейност в полза на дружеството, с всички елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. В тази връзка следва да се приеме, че нарушението е доказано - не са уредени отношенията при предоставяне на работна сила като трудови в сключен трудов договор в писмена форма преди постъпване на работника на разбота, с което не е спазено правилото на чл.61, ал.1 вр.

62, ал.1 от КТ. С оглед констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „****************" ЕООД на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.

Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да 3 ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не се споделя доводът, че не било доказано да е осъществен състава на процесното нарушение на трудовото законодателство. Изводът за извършеното административно нарушение следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и показанията на свидетелите очевидци А. С. и Е. Ю., които са установили на място лицето да полага труд за жалбоподателя. По настоящото дело не са представени писмени доказателства в противен смисъл.

Ето защо съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен трудов договор преди постъпването на работа на работника, между работодателя „****************" ЕООД и работника А. Р. Я., след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на чл. 61, ал.1 вр. 62, ал.1 от КТ, подлежащо на административно наказание. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че декларацията, попълнена от А. Р. Я. в хода на осъществената от служители на Д“ИТ“ К. проверка, била изцяло под диктовката на същите служители, то съдът счита за неоснователно, предвид свидетелските показания на свидетелите А. С., Е. Ю. и най- вече на самия А. Р. Я..

Процесните акт и наказателно постановление са съставени за констатирано нарушение по чл. 61, ал.1 вр. 62, ал.1 от КТ, чиято съставомерност не е обвързана с евентуални предписания и тяхното неизпълнение, респ. тези оплаквания не са относими към настоящото производство. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.