Решение № 230 от 03.11.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Павликени, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело № 20254140100374 по описа за 2025 година

Постъпила е молба от „***” ООД гр.В.Т. по предявени обективно съединени искове по чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.422от ГПК. Посочва се, че въз основа на заявление от „***” ООД гр. В.Т. е образувано Чгр.д.№***/2025г на ПРС и е издадена заповед № ***03.01.2025г., в която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя 616.59лв главница и 130.16лв. мораторна лихва, считано 30дни след падежа на всяка от 13бр фактури до 02.12.2024г. за получени, но незаплатени доставки на питейна вода и пречистване за периода 07.03.2019г.-11.01.2024г. , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и 75лв. направени разноски. В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество осъществява търговска и експлоатационна дейност по извършване на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и канализация на територията на област В.Търново За отчетния период са приложими ОУ за предоставяне на *** услуги на потребителите от „*** ***“ В.Т., одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г и публикувани в централен ежедневник „***“ бр.196/21.08.2014г и местен ежедневник „***“ бр.178/18.09.2014 Съгласно чл.33 от ОУ ***операторът издава фактури за количеството доставена питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на 1 отпадни води, а съгласно ал.2 на чл.33 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите суми по посочените в исковата молба фактури . Заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК. След разпореждане от съда, ищецът е предявил установителен иск за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу длъжника. Претендира за направени разноски.

В хода на производството е постъпила молба за частично оттегляне на исковите претенции поради заплащане от ответника частично на сумите и делото е прекратено по отношение на оттеглената част от исковите претенции.

Остава претенция за осъждане на ответника да заплати сума за потребявана предоставени от ищцовото дружество водоснабдителни и канализационни услуги по доставка на питейна вода,отвеждане на отпадни води и пречистване по партида с абонатен №*** за обект в гр. В. Т. ул.“*** за периода -7.03.2019г-10.10.2022г по издадена фактура № ***/31.10.2022г за 353.85лв. главница и 85.19лв. мораторна лихва от 30 дни след падежа на фактурата -31.11.2022г до 12.11.2024г. . Претендира за направени по делото разноски.

В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор.Сочи, че оспорва претендираната сума за главница в размер на 437.87лв. като погасена по давност до 02.01.2025г на основание чл.111 б „в“ от ЗЗД-изтекла 3 годишна погасителна давност за периодичните плащания. Сочи, че тази сума, за която е издадена фактура от 31.10.2022г се отнася за период м.март 2019г-м.10.2022г и че неправилно не се отчита потреблението ежемесечно, а в случая за дълъг период. Сочи, че цялото потребление на вода е било от 2019г до м декември 2021г. Счита, че не следва да се дължи и законна лихва върху тази сума.По отношение на останалата сума от 331.76лв., представляваща главница и лихва към 10.07.2025г я е заплатил след получаване на исковата молба и за нея не следва да се дължи лихва. Моли съда да отхвърли иска след направеното частично прекратяване на производството по делото.

Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предявените обективно съединени искове са допустими. Останалия след прекратяването на оттеглената претенция установителен иск е допустим.

2

Безспорно е, че ищцовото дружество осъществява търговска и експлоатационна дейност по извършване на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и канализация на територията на област В.Т. .

Ответникът е абонат по партида с абонатен №*** за обект в гр. В. Т. ул.“*** за периода -7.03.2019г-10.10.2022г и се явява потребител. Съдът обявява за служебно известни одобрените от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г т.9 на ОУ на договорите за предоставяне на *** услуги и публикуването им във вестник „***“ бр.196/21.08.2014г и вестник „***“бр.178/18.09.2014г.

Предявен е установителен иск по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл.33 от ОУ В и К операторът издава фактури за количеството доставена питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, а съгласно ал.2 на чл.33 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на фактуриране.Ответникът не е заплатил дължимите суми по посочена в исковата молба фактура № ***/31.10.2022г за 353.85лв. главница и 85.19лв. мораторна лихва от 30 дни след падежа на фактурата -31.11.2022г до 12.11.2024г. Доколкото ответникът не е заплатил дължимите суми, ищецът начислява лихва за забава. Ищецът няма задължение да изпраща на потребителите фактури на хартиен носител.

Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от заплащането на услугата в 30 дневен срок от фактурирането., тъй като съгласно чл.33 от ОУ Ви К операторът издава ежемесечни фактури за консумация и/ или служебно начисляване. Ищцовото дружество от м. септември 2019г е преминало на отчет по електронен карнет, при който потребителят не се подписва. Данните от таблета се извличат автоматично и въз основа на показанията се издава съответната фактура.

Видно от представена фактура от 31.10.2022г отчетния период е 07.03.2019г-10.10.2022г, начислени са служебно 369 куб м вода с обща сума за плащане 437.87лв.,от които платени 90лв. и останала неплатена сума 347.87лв.

Съдът намира, че останалата исковата претенция се явява неоснователна и недоказана. Неясно е как са изчислени и начислени посочените във фактурата куб м вода. Неясно е точно за коя част от отчетния период е консумацията. От друга страна за тази сума е изтекла погасителната давност . Вземанията за В и К услуги са такива за периодични плащания по 3 смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД, тъй като касаят повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са в еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. В този смисъл е ТР №3/18.05.2012т на ВКС, ОСГК. В случая ищцовото дружество е потърсило вземанията си от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 02.12.2024г. Задължението по фактурата е с изтекла погасителна давност.Следва да бъде отхвърлен главния иск и акцесорния за мораторна лихва като неоснователни и недоказани.

По отговорността за разноски с оглед изхода на настоящото дело , съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, съдът намира, че именно неплащането на ответника на дължими суми на ищцовото дружество в качеството му на потребител, е причина за водене на настоящото дело. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски по представения списък по чл.80 от ГПК съразмерно в прекратителната част / ответникът е заплатил частично суми по задължението си след завеждане на делото, довело до оттегляне на претенцията на ищеца в тази част./ Общия размер на претенцията на ищеца е била 746.75лв., производството е прекратено поради плащане и оттегляне на претенцията за 307.71лв., а за сумата от 439.04лв. искът е отхвърлен. Ищецът е направил разноски от 81.74лв. по гражданското производство . Съдът определя възнаграждение за юрисконсулт по делото в размер на 150лв. по ЗПП . Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 95.49лв. съразмерно за прекратената част поради вина на ответника за незаплащане на дължимите суми преди завеждане на делото.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от цит. ТР това следва да стане с осъдителен диспозитив. По ЧГрД№ ***/2025г на ПРС са направени 75лв. разноски, от които 25лв. платена ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Следва ответникът да заплати на ищеца и разноски с оглед изхода на делото в размер на 30.90лв.

Водим от горното съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.“***, представлявано от управителя И. Б. И. за приемане за установено по отношение на Б. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. Т., ул.*** и настоящ адрес гр. П. ул.“***, че същият дължи на „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.“***, представлявано от управителя И. Б. И. сумите 353.85лв. главница и 85.19лв. мораторна лихва от 30 дни след падежа на фактурата -31.11.2022г до 12.11.2024г. за абонатен №*** за обект в гр. В. Тъ ул.“*** за периода 7.03.2019г-10.10.2022г по издадена фактура № ***8/31.10.2022г , като неоснователен и недоказан поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. Т., ул.“*** и настоящ адрес гр. П. ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.***. представлявано от управителя И. Б. И.сумата от 95.49лв./деветдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ направени разноски по настоящото дело съобразно изхода на делото.

ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. Т., ул.“*** и настоящ адрес гр. П. ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „*** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.*** представлявано от управителя И. Б. И. сумата от 30.90лв./ тридесет лева и деветдесет стотинки/ по ЧГрД№***2025г на ПРС съобразно изхода на делото.

Решението подлежи на обжалване пред ***ОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________ Вярно с оригинал ММ

5