Решение № 4277 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4277 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110169609 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са искове от „Т.“ ЕАД срещу С. Д. Д. с правно основание чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 8317.23 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 13.38 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 1518.42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г. и за сумата от 2.77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 08.11.2023 г., както и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба-20.12.2023 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.

Ответникът С. Д. Д. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.

С Определение № 42743/21.10.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „М.“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 01.08.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно 1 разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 521-IV/22.10.2002 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-74/09.06.2020 г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство №66, том II, дело № 266/1979 г. се установява, че процесния имот- апартамент №18, находящ се в гр. София, ж.к. “Надежда“ бл.18, вх.А, ет.7 е придобит от Д.К.Д.. От Удостоверение за идентичност от СО-район „Надежда“ (изх.№ РД7000-143/1/15.04.2011 г.) е видно, че ж.к.„Надежда“ бл.18 и ж.к.„Надежда“ бл.311, вх.А са номера на един и същи блок. По делото са приложени Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 24, том II, рег.№ 8283, дело №200/2007 г. и Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 29, том I, рег.№ 3627, дело № 25/2017 г., видно от които процесния недвижим имот е продаван на трети лица. По делото е представено Решение от 25.05.2022 г. по гражданско дело № 10590/2018 г. на СГС, 1-18 състав, от което е установено, ч е С. Д. Д. е единствен наследник по закон на Д.К.Д., починал на 09.07.2017 г., както и е признато за установено, че С. Д. Д. е собственик по наследство от Д.К.Д., починал на 09.07.2017 г. на процесния недвижим имот- апартамент №18, находящ се в гр. София, ж.к.

“Надежда“ бл.18, вх.А, ет.7.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети от „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, публикувани във вестник „Монитор“ и в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 5885.43 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 640.01 лева; сума за дялово разпределение от 22.08 и 2 сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 530.68 лева /изчислена от ССЕ/. От получената сума общо 6547.52 лева, включваща сумите за отопление; за битово-горещо водоснабдяване и за дялово разпределение се прибави сумата от 530.68 лева, представляваща сума по изравнителните сметки/за доплащане/ се получава 7078.20 лева, към която се начислява и лихва от 1647.48 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 08.11.2023 г.

Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза размера на главницата за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е 7078.20 лева. В тази връзка и предявения иск следва да бъдат уважени за сумата от 7078.20 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 8317.23 лева следва да бъде отхвърлен.

Последица от уважаването на иска е и присъждането на законната лихва, считано от датата на исковата молба-20.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху главницата от 7078.20 лева и за периода о т 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г. е 1647.48 лева. В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 1518.42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 13.38 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 2.77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 08.11.2023 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата о т 1129.20 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 3 4 3 . 8 6 лева, възнаграждения за вещи лица от 698.07 лева и юрисконсултско възнаграждение от 87.27 3 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани, а и няма доказателство да са сторени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Сухата река“, бл.4, вх.А, ет.4, ап.14, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 7078.20 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-20.12.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 8317.23 лева.

ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Сухата река“, бл.4, вх.А, ет.4, ап.14, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 1518.42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Сухата река“, бл.4, вх.А, ет.4, ап.14, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, за сумата от 13.38 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Сухата река“, бл.4, вх.А, ет.4, ап.14, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 2.77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 08.11.2023 г.

ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Сухата река“, бл.4, вх.А, ет.4, ап.14, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 1129.20 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на страната на ищеца на трето лице-помагач „М.“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красна поляна“, ул.“ Булина ливада“ № 32, вх.А.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5