Решение № 19664 от 20.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19664 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110118877 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІІ "Особени искови производства", глава двадесет и девета „Съдебна делба“, дял І "Производство пред първата инстанция".

Делбеното производство е в своята втора фаза – по извършване на делбата.

С Решение № 23729/29.12.2025 г., постановено по настоящото дело и влязло в законна сила на 29.04.2026 г. и на основание чл. 344, ал.1 ГПК, във вр. чл. 34, ал. 1 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба между Я. П. С., ЕГН: **********, П. П. С., ЕГН ********** и П. П. С., ЕГН: **********, на следния съсобствен недвижим имот: - Апартамент № 12, находящ се в гр.

София, р-н Изгрев, ул. "Самоков" 20, бл. 40А, вх. А, ет. 4 с площ от 64,67 кв.м., заедно с избено помещение към него № 12, с площ от 8,82 кв.м., ведно с 3,66% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор на самостоятелен обект съгласно актуална схема:

***, при следните квоти: за Я. П. С., ЕГН: ********** - 1/3 идеална част; за П. П. С., ЕГН ********** – 1/3 идеална част; за П. П. С., ЕГН: ********** – 1/3 идеална част.

С първоинстанционното решение по реда на чл. 344 ГПК като привременна мярка е предоставено ползването на процесното жилище на съделителя П. П. С. за периода от влизане в сила на решението, с което се допуска делбата, до приключването й.

Със същото решение, отново като привременна мярка, постановена по 1 реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът е осъдил съделителя П. П. С. да заплаща на ищцовия съделител Я. П. С. сумата в размер на по 270 лв. месечно – обезщетение за ползването на собствената на последния 1/3 идеална част от процесното жилище, за периода от влизане в сила на решението по допускане на делбата до приключването на делбата.

Още с отговора на исковата молба ответният съделител П. П. С. заявява, като я поддържа в хода на цялото първоинстанционно производство, претенция за възлагане на процесния делбен имот, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. Останалите съделители не се противопоставят на тази претенция.

В хода на втора фаза на делбеното производство са още приети за съвместно разглеждане следните претенции по сметки, заявени от ищеца Я. П.

С. срещу ответника П. П. С. по реда на чл. 346 от ГПК, а именно: претенция с правна квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата в размер н а 570,60 евро (1116 лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца 1/3 идеални части на процесния имот за периода от 27.11.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. (образуване на делото) до окончателното плащане; претенция с правна квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 138,05 евро ежемесечно или общо 3501 лв. (1790,03 евро), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца 1/3 идеални части на процесния имот за периода от 01.04.2025 г. до 29.04.2026 г., ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. (подаване на исковата молба в съда) до окончателното плащане; претенция с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,20 евро, представляваща мораторна лихва, текла в периода от 11.12.2024 г. до 31.03.2025 г. върху главницата за обезщетението за лишаване от ползване на собствените на ищеца 1/3 идеални части от процесния имот за периода от 01.04.2025 г. до 29.04.2026 г.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и закона, в светлината на правилото на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По извършването на делбата:

Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота като публична продан.

Съдът следва да разгледа формулираната от ответника П. П. С. възлагателна претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 349, ал. 2 ГПК „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.“ С оглед формулираната от ответника възлагателна претенция по чл. 349, 2 ал. 2 ГПК, в тежест на съделителя П. П. С. е да докаже по делото, че процесният апартамент служи за задоволяване на жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ за жилище, че е реално неподеляем, че съсобствеността е възникнала от наследствено правоприемство, че е живял в жилището към момента на откриване на наследството и че не притежава друго жилище.

Не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза се установява, че процесният апартамент отговаря на техническите характеристики на ЗУТ за жилище, както и че същият е реално неподеляем. В хода на проведеното на 08.10.2026 г. открито съдебно заседание, експертът е подчертал, че имотът не може да бъде реално поделен нито на три, нито на два дяла, съобразно строителните правила.

В хода на първоинстанционното производство и тримата съделители навеждат твърдения, че процесният делбен имот се ползва изключително от съделителя П. П. С.. Именно нему е предоставено и ползването на имота като привременна мярка по реда на чл. 344 от ГПК.

Видно от документи по делото постоянен и настоящ адрес на ответния съделител П. П. С. е именно процесният имот, находящ се в гр. София, ул.

„Самоков“ 20, бл. 40А, ет. 4, ап. 12. Така например е посочено в удостовеР.е за наследници – л. 9 по делото. Не без значение е фактът, че именно в негово присъствие като собственик вещото лице инж. Янева е направила оглед на имота, съвместно с процесуалния представител на ищеца /вж. л. 106 по делото/. Настоящият съдебен състав не се фокусира върху тези обстоятелства самоцелно.

Доказването на отрицателни фактически твърдения, каквото е обстоятелството, че съделителят П. С. не притежава други недвижими имоти, може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт (в този смисъл вж. Решение № 9 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1469/2020 г., II г. о., ГК). В така цитираният съдебен акт на ВКС се приема още, че, ако представена от съделителя декларация за установяване на отрицателното условие за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК бъде оспорена, то негова е тежестта да докаже декларираните обстоятелства. В настоящия случай такава декларация не е представена, а също така останалите съделители съвсем не оспорват наличието на предпоставки за възлагане по посочения правен ред в полза на брат им П. С..

В същия дух е Решение № 9 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1469/2020 г., II г. о., ГК, където е прието, че отрицателният факт „непритежаване на друго жилище“ се доказва посредством официални документи, които потвърждават декларирания факт, или чрез верига от положителни факти, водещи до единствен и несъмнен извод за осъществяването му. С оглед твърденията на ответния съделител П. С., липсата на каквото и да било оспорване от страна на братята му, а и предвид ангажираните пред съда доказателствени източници, водещи до несъмнен извод за осъществяване на отрицателния факт /че ответникът П. С. не притежава друго жилище, извън процесното/, същият приема, че фактическият състав по чл. 349, ал. 2 от ГПК е реализиран.

3

По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената от ответника П. С. възлагателна претенция, поради което процесният недвижим имот - Апартамент № 12, находящ се в гр. София, р-н Изгрев, ул. "Самоков" 20, бл. 40А, вх. А, ет. 4 с площ от 64,67 кв.м., заедно с избено помещение към него № 12, с площ от 8,82 кв.м., ведно с 3,66% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор на самостоятелен обект съгласно актуална схема: *** следва да бъде поставен в негов собствен дял.

Видно от заключението на вещото лице, уточнено в хода на последното открито съдебно заседание от 08.10.2026 г., пазарната стойност на апартамента е 190 269 евро.

Делбата е допусната при квоти по 1/3 идеална част за всеки от тримата съделители.

С оглед изложеното и, съобразявайки правилото на чл. 349, ал. 5 ГПК, ответникът П. П. С., комуто се възлага имотът, следва да изплати на ищеца Я.

П. С. и на втория ответник П. П. С. дължимото уравнение на дела им, а именно сумата от по 63 423 евро за всеки от двамата. Сумите следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва до окончателното плащане – арг. чл.

349, ал. 5 ГПК.

По претенциите по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от Я. П. С. срещу П. П. С.:

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик / в този смисъл решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК - ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

В процесния случай не е спорно, че е налице първата предпоставка – наличие на съсобственост върху процесния имот.

С нотариална покана, получена редовно от ответния съделител П. С. на 27.11.2024 г. ищецът Я. С. е отправил официална покана до брат си, претендирайки изплащане на обезщетение в размер на 400 лева за лишаването му от право на ползване на наследствения им имот, ежемесечно от всяко 10-то число на всеки месец, следващ месеца, за който се дължи конкретна вноска за обезщетение, считано от деня на получаването на въпросната нотариална покана (вж. л. 23-24 по делото).

Съгласно ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по 4 същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31 ал. 1 ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове.

Това право не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Като съобрази относимите към анализа на заявените две претенции по сметки предпоставки, и въз основа на ангажираните по делото доказателствени източници, настоящият съдебен състав приема, че претенцията по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от на 570,60 евро (1116 лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца 1/3 идеални части на процесния имот за периода от 27.11.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 01.04.2025 г.