Решение № 11482 от 12.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11482 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110119452 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 113222/05.04.2024 г., с която ЗАД „**” АД, ЕИК *** е предявило срещу ***, ЕИК ****, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва: 1/ сумата от 1738,89 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в ****, по вина на водача на лек автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при длъжника, при което са причинени щети по лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.01.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 571,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.01.2021 г. 08.01.2024 г., за които суми на 10.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1561/2024 г.

Със заявление вх. № 6300/09.01.2024 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ***, ЕИК **** за суми, както следва:

1/ сумата от 1738,89 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в ****, по вина на водача на лек автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска 1 отговорност е била застрахована при длъжника, при което са причинени щети по лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.01.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 571,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.01.2021 г. - 08.01.2024 г. На 10.01.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 21.03.2024 г. Исковата молба е подадена на 05.04.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, а именно на 18.05.2019 г., в гр. София, на бул.

Европа, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него автомобил - лек автомобил „**“, рег. № ***.

Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „**” АД, ЕИК *** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „**“, рег. № *** е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № **********/03.10.2018 г., със срок на застрахователно покритие от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № **, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз на застрахователя.

Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 1723,89 лева.

Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил „**“, рег. № ***, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на автомобил „***“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.

Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 1738,89 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1723,89 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и че от страна на ответника не е извършено никакво погасяване по заявената претенция.

Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено, че ***, ЕИК **** дължи в полза на ЗАД „**” АД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 1738,89 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за 2 изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в ****, по вина на водача на лек автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при длъжника, при което са причинени щети по лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.01.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 571,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.01.2021 г. - 08.01.2024 г., за които суми на 10.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1561/2024 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ***, ЕИК **** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се приложения към исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата обективирани в него, както и относно противоправното поведение на водача на л.а. „***” с рег.

№ ** за настъпване на ПТП.

Поддържа се, че ищецът не представя надлежни доказателства за вината и осъществяване на противоправното поведение на застрахованото в ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД лице.

Оспорва се механизмът на ПТП, описан от ищеца в исковата му молба. В тази връзка се поддържа, че от начертаната схема в ДКП не е става ясно каква точно е била причината за настъпване на процесното ПТП, къде е реализиран ударът между двете МПС-та, нито каква е била пътната маркировка на мястото на ПТП.

Оспорва се процесното застрахователно събитие да е реализирано по изключителна вина на водача М. К., като се твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът П. Б., който е предприел необезопасена маневра за престрояване от лява в дясна пътна лента без да пропусне движещите в тази пътна лента автомобили, с което е допринесъл за настъпването на ПТП.

Оспорва се, че всички вреди по лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ***, за които се претендира обезщетение в настоящото производство, са в резултат от процесното ПТП от 18.05.2019г. и са виновно причинени от поведение на водача М. К.. В тази връзка се поддържа становище, че ищецът претендира репариране на вреди, които не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Предявеният иск за главница се оспорва и по размер по подробно 3 изложени в отговора на исковата молба съображения.

Оспорва се изцяло и иска за присъждане на лихва като неоснователен, като се поддържа, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв.

Моли, за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се разноски.

С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в гр. София, на бул. Европа, е настъпило събитие – ПТП между автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ** и лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ЗАД "**" АД, при което са причинени щети на лек автомобил „**“, рег. № ***; че към датата на реализиране на процесното ПТП /18.05.2019 г./ за лек автомобил „***“, рег. № *** е била сключена застраховка „Каско“ по – застрахователна полица № **********/03.10.2018 г., със срок на застрахователно покритие от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /18.05.2019 г./ гражданската отговорност на водачите на автомобил „Д***“, с рег. № **, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 1723,89 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00 лева; както и че ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по която последният е поставил отказ от изплащане на обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и 4 вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „**“, рег. № ***.

С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в гр. София, на бул. Европа, е настъпило събитие – ПТП между автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ** и лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ЗАД "**" АД, при което са причинени щети на лек автомобил „**“, рег. № ***; че към датата на реализиране на процесното ПТП /18.05.2019 г./ за лек автомобил „***“, рег. № *** е била сключена застраховка „Каско“ по – застрахователна полица № **********/03.10.2018 г., със срок на застрахователно покритие от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /18.05.2019 г./ гражданската отговорност на водачите на автомобил „Д***“, с рег. № **, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 1723,89 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00 лева; както и че ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по която последният е поставил отказ от изплащане на обезщетение.

Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в производството, че на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в гр. София, на бул. Европа, е настъпило събитие – ПТП между автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ** и лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ЗАД "**" АД, при което са причинени щети на лек автомобил „**“, рег. № ***.

Спорно е по делото, дали водачът на автомобил „Д***“, с рег. № ** е 5 виновен за реализирането на процесното ПТП, респективно за настъпване на причинените щети по лек автомобил „**“, рег. № ***.