Решение № 366 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000503161 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 ГПК се развива по въззивна жалба на С.

О. Ч., чрез адв.Н. Д. и адв.П. Д. от насочена против отхвърлителната част на Решение № 4960/30.07.2025 г., постановено по гр.д. № 11085/2024 г. по описа на СГС, с която предявеният от въззивника против ЗК“Лев инс“АД иск с основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.

45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2023 г., около 16.20 ч, в Гърция, Халкидики, Йерисус, по второкласен път 16 Солун – Йерисос, на 113-и километър в посока от Йерисос към Солун, в дясната пътна лента, причинено виновно от И. Ф. Ч., изразяващи в получени тежки травматични увреждания, е бил отхвърлен в частта му над уважения размер от 8 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от 24.08.2023г. – дата на завеждане на извънсъдебната претенция пред ответника, до окончателното им изплащане.

В останалата му уважителна част, с която искът е уважен до сумата от 8 000 лв., първоинстанционното решение не се обжалва и не е предмет на въззивното производство.

Поддържа се във въззивната жалба неправилност на решението в обжалваната му уважителна част, поради постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, довело и до неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД.

Твърди се първоинстанционният съд да не е отчел в достатъчна степен характера, тежестта и последиците от причинените на ищцата травматични увреждания, интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания, не е оценил релевантните и обективно съществуващи установени по делото обстоятелства.

По изложени подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в посочената му отхвърлителна част и по съществото на спора 1 уважаване на предявения иск до сумата от 100 000 лв.

Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените доводи в нея за неправилност на обжалваното решение се оспорват.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивнита жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивницата-ищца неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от С. О. Ч. срещу ЗК“Лев инс“АД, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата - Й. Ф. Ч. и застрахователя въззиваем, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадалата, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантния и спорен пред настоящата инстанция въпрос относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивницата-ищца неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента Й.

Ч., застрахован по застраховка „ГО“ при въззиваемия застраховател, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани автотехническа, медицинска и психологическа експертизи.

При самостоятелния анализ на посочените доказателства решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:

Ангажираните от страните писмени доказателства, събраните гласни такива, чрез показанията на свидетеля Й. Ч. /деликвента/, както и неоспорената от страните съдебноавтотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП:

На 10.07.2023 г. около 16,20 ч. , по второкласен път 16 Солун – Йерисос, на 113-и километър в дясна пътна лента, в посока от Йерисос към Солун, се движил т.а. Мерцедес 2023, репатрак с рег. Nº. ********, управляван от К. К., с вероятна скорост 50 км/ч. След него в същите посока и пътна лента се движил двуколесен мотоциклет Сузуки, с рег. Nº ********, управляван от Й. Ф. Ч., със сьщата скорост. Пътят е бил със суха асфалтова настилка, без неравности и дефекти, с широчина 8,5 м, с 2 пътни лента - по 1 за посока, по 4,25м, прав участък при добра дневна видимост. Средната разделителна маркировка в района на ПТП е двойна прекъсната линия, без налични пътни знаци. Приближавайки напречен път от дясно и след него напречен път отляво, водачът на автомобила е задействал спирачките за да намали скоростта си до неизвестна, но удобна за да извърши ляв завой, разрешен съгласно надлъжната маркировка, без да е установено дали е подал ляв пътепоказател. Поради невнимание и закъсняла реакция за спиране или движение на надлъжна дистанция по-малка от безопасната 16м, която е за скорост 50 км/ч, мотоциклетистът е допуснал мотоциклетът да се удари с предната се част в задна дясна част на т.а. Мерцедес, с относително малка разлика на скоростите на двете МПС, предвид че мотоциклетистът след удара и ПТП е останал почти невредим, а пътничката отзад на 2 мотоциклета - въззивницата С. С. /Ч./ е паднала и е получила телесни увреждания.

С оглед на така установеното въззивната инстанция приема, че единствено поведението на водача на мотоциклета „Сузуки“ е станало причина за настъпването на процесното пътно произшествие, както и за причиняване на телесните увреждания на въззивницата-ищца.

При съобразяване на този извод по релевантния въпрос за дължимия размер на обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди, решаващият състав взе предвид и следното:

Според възприетия от съдебната практика критерий за приложението на принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, понятието "справедливост", употребено в посочената правна норма не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне на конкретния размер на обезщетението.

Въззивната инстанция счита, че т.к. в конкретния казус се претендира обезщетение за причинени телесни увреждания на въззивницата-ищца за такива обстоятелства следва да се съобразят: възрастта на пострадалата към момента на настъпване на произшествието, характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната практика при подобни случаи.

При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

За установяване на горните релевантни обстоятелства пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства /показанията на свидетеля Й. Ч. - деликвента, съпруг на въззивницата/, вкл. са допуснати медицинска и психологическа експертизи.

Според неоспорената медицинската експертиза, изготвена въз основа на наличната медицинска документация по делото и личен преглед на въззивницата е докладвала, че при настъпилото ПТП С. Ч. е получила следните травматични увреждания: 1/ счупване на лявата ключица и 2/ счупване на първа предкиткова кост на дянсата ръка.

От тях счупването на лявата ключица е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 2,5-3 месеца, а счупването на първата предкиткова кост трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около 2 месеца.

Лечението на двете травми е протекло първо в болнично заведение УМБАЛСМ“Пирогов“, за периода от 11.07.2023 г. - 17.07.2023 г. и от 15.01.2024 г. до 17.01.2024 г. - 2 дни.

По време на посочения болничен престой Ч. е претърпяла три оперативни 3 интервенции - съответно на 11.07.2023 г., на 15.07.2023 г. и на 15.01.2024 г. Първите две са били за наместване на счупените кости и фиксиране с метални импланти до зарастването им, а третата - за изваждане на металните импланти от ключицата.

От трите оперативни интервенции първата е била с голям обем, а втората и третата със среден обем.

В първата в лявата ключица е поставена метална пластина с 4 винта, а при втората - в първата предкиткова кост на дясната ръка също е поставена метална пластина с 4 винта. От тях при третата оперативна интервенция на 15.01.2024 г. е извадена металната пластина и винтовете от ключицата, а тези на предкитковата кост не са извадени към момента на депозиране на заключението.

След изписването й от първия престой в болничното заведение въззивницата е била на домашно - амбулаторен режим - ходила е на прегледи, превръзки и провеждала раздвижване/рехабилитация на двата горни крайника.

Този режим е бил за период от около четири месеца, в който период е настъпило и възстановяването от счупването на ключицата. Периодът на възстановяване от втората травма - счупването на предкитковата кост е бил около 3 месеца.

След изписването от втория престой в болничното заведение домашно-амбулаторния режимът е бил по-кратък - около месец.

От получените травматични увреждания Ч. е тъпяла болки с много голям интензитет за около 2-3 дни, болки с голям интензитет за 5-6 дни, болки с умерен интензитет за около 34 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал.