Определение № 16103 от 28.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3572/2026
- Вид
- Определение № 16103
- Подписан
- 28.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.10-11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16103 гр. София, 28.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110103572 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 103/13.01.2026 г. по описа на РС – Генерал Тошева от "А** ЕАД, EИK *, със седалище и адрес на управление гр. С*, представлявано от Изпълнителния директор З* срещу М. И. И., EГH **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. С*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 306.87 евро,, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № МММ19284/27.05.2024 г. между М.
И. И. и „М*" ЕАД, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (10.11.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15.82 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.08.2025 г. до 09.11.2025 г. върху главница от 306.87 евро, Договор за потребителски кредит № МММ19284/27.05.2024 г. между М. И. И. и „М*" ЕАД; за които суми има издадена Заповед за изпълнение 464/13.11.2025 г . на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. 652/2025 г. по описа на РС .
Генерал Тошева.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.05.2024 г. година 1 ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 42687 МММ19284 с „М*" ЕАД, по силата на който е получил сумата от 2000.00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 8 броя вноски –18 броя вноски за срок до 21.11.2025 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Договорната лихва била в размер на 1492.00 лева. говорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.91 %.
Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 14.05.2025 г., „М*" ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1.Договор за заем № МММ19284 от 27.5.2024 г.; 2.Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) oт 14.05.2025 r. — извлечение; 3.Потвърждение за извършена цесия no чл. 99 от ЗЗД;
4.Извлечение от Прнложение № 1 oт 14.05.2025 r. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия); 5.Пълномощно за уведомяване; 6.Уведомително писмо за извършената цесия; 7.Обратна разписка.
Моли съда да допусне изслушването на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, както и с документите, съхранявани в деловодството на ищеца, както и навсякъде, където е необходимо, да отговори на следните въпроси: 1. Ha коя дата е усвоена сума, предмет на процесния договор за кредит? 2.
Какъв е размерът на неплатената главница по договора за кредит? 3. Какъв е размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата, за посочения в исковата молба период както по отношение на установителния иск, така и по отношение на осъдителния? 4. Какъв е размерът на договорната лихва?
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че договорът е нищожен, поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.23 ЗПК.
Освен това твърди, че цялата сума по договора е погасена преди завеждане на делото по чл.410 ГПК.
Моли съда да спре делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като е предявен ОУИ за нищожност на договора, за което е образувано гр. д. № 33633/2025 г. по описа на СРС.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
2
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение за нищожност на договора, поради неравноправни клаузи и дължи само главница. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 625/2025г. по описа на РС - Генерал Тошево. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 464/13.11.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на 16.12.2025 г., поради което срокът изтича на 16.01.2026 г.
Подадено е възражение по чл.414 ГПК на 04.02.2025 г., поради което същото е в срок. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 10.12.2025 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 12.01.2026 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. Исковата молба е подадена в съда на 12.01.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т. 10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.
Ответникът се представлява от Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № *, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„А*., представлявано от Д. М. М. – Управител, както и лично адв. Д. М. М. – САК , което представителна власт важи за всички инстанции (към възражението в заповедното производство)
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
3
В процесния случай цената на исковете е под 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК). Таксата е в размер на 25.56 евро.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 10.86 евро, тъй като е заплатена в заповедното производство (л.57 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 15.70 евро.
Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 15.70 евро с молба с вх. № 58838/24.02.2026 г. (л. 16-17 от делото).
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за сключен договор, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.
Тъй като заповедното дело е електронно, то няма как да се изиска за прилагане по настоящото дело. Следва да се изготвят връзки в ЕИСС.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателя и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема. Кой е получил главницата по кредита.
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка и такси (за рефинансиране на друг кредит).
4
4. Ответникът предоставил ли е обезпечение на заема. Начислена ли е процесната неустойка и в какъв размер (за рефинансиране на друг кредит)..
5. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка и такси (за рефинансиране на друг кредит).
6. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 27.05.2024 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
7. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва процесната неустойка и такси (за рефинансиране на друг кредит).