Определение № 6610 от 16.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6610 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110133946 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Г. Г. М. с ЕГН **********, чрез адв. Д.М., против "****************" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ********************************************, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., с искане за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № ********/20.08.2023г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „***************” в полза на ответника, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че на 20.08.2023г., сключила с ответника договор за потребителски кредит № ******** за сума в размер на 3500 лева, при ГПР – 49,66%. Поддържа, че на основание чл. 5 от същия, се предвиждало процесния договор за кредит да бъде обезпечен, като това било задължително условие за предоставянето на кредита, като на ищцата била начислена такса за предоставяне на поръчителство от „***************” в полза на ответника.

Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни 1 компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.

В условия на евентуалност счита, че клаузата, по силата на която е уговорено сключването на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ и предвиждаща заплащането на сума в размер на 148,10 лв. /чл.5 от договора за потребителски кредит/, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. На следващо място, твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "****************" ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата на чл.5 от договора, е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски кредит, респ. на посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора за потребителски кредит.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

По доказателствата.

Искането на ищеца по чл.190, ал.1 ГПК, за задължаване на ответната страна да предостави посочените в исковата молба, книжа е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

2

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.01.2026г. от 09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, следните факти и обстоятелства: че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********/20.08.2023г., с посоченото в исковата молба, съдържание, както и че на основание чл.5 от същия, ищцата е сключила договор за поръчителство с „***************”.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна по чл.190, ал.1 ГПК, като неоснователно.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване. Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3