Решение № 801 от 29.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Казанлък, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255510100288 по описа за 2025 година

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Б. заявява, че с трудов договор № *** г., сключен между него и ответника, на основание чл.

67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70 от КТ, бил назначен на работа на длъжност „***“, с код по НПКД ***, Дирекция „Т.“, Отдел „Р.“ в ответното дружество „С.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***.

Със Заповед № 0*** г. на Изпълнителния директор на С. АД на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ- Прекратяване на договора без предизвестие от страна на работника или служителя, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение или на обезщетение, трудовият му договор бил прекратен, считано от *** г.

В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се нареждало да му бъдат изплатени следните суми и обезщетения:

1. Основните и допълнителни трудови възнаграждения, дължими към датата на прекратяване на Трудовия договор без да е посочен размера им и срока на плащане.

2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 - при прекратяване без предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието - 30 дни, без да е посочен размера на обезщетението и срока на плащането,

3. Обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 6 (шест) дни, без да е посочен размера на обезщетението и срока на плащането.

Сочи, че съгласно сключения трудов договор работодателят-ответник следвало да му изплаща месечното възнаграждение до 25-то число следващия отработен месец. В периода до прекратяване на трудовия му договор 1 ответникът не му е изплатил трудовите възнаграждения за месеците август, септември , октомври , ноември и декември 2024 г., както и за първите 10 дни на м. януари 2025 г. Съгласно допълнително споразумение, сключено между ищеца и ответника на 31.03.2023 г., основното му трудово възнаграждение било определено в размер на 4 752.97 лв., считано от 01.04.2023 г. След начисляване на 0.6% допълнително месечно възнаграждение за прослужено време и професионален опит и направените удръжки за осигуряване и данък нетното месечно трудово възнаграждение е в размер на 3 940.93 лв.

Така неизплатеното му към момента възнаграждение е както следва: за м. август 2024 г., дължимо на 25.09.2024 г. - 3940.93 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.09.2024 г.до 01.02.2025 г. в размер на 192.48 лв.; за м. септември 2024 г., дължимо на 25.10.2024 г. - 3940.93 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.10.2024 г.до 01.02.2025 г. в размер на 147.72 лв.; за м. октомври 2024 г., дължимо на 25.11.2024 г. - 3940.93 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.11.2024 г. до 01.02.2025 г. в размер на 101.46 лв.; за м. ноември 2024 г., дължимо на 25.12.2024 г. - 3940.93 лв.,с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.12.2024 г. до 01.02.2025 г. в размер на 56.70 лв.; за м. декември 2024 г., дължимо на 25.01.2021 г. - 2115.43 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.01.2025 г.до 01.02.2025 г. в размер на 10.40 лв.; за м. януари 2025 г. за времето на отработени дни 01.01.2025 г. до 10.01.2025 г. - 1313.64 лв. /за 7 работни дни/.

Твърди, че в уведомлението за прекратяване на трудовия договор направил искане в срок от 7 дни, след прекратяването му, ответникът да му заплати дължимото нетно трудово възнаграждение. До момента на предявяване на исковата молба в съда ответникът не е извършил плащане на дължимите суми, поради което счита, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск и да поиска съдът да го осъди да му заплати посочените главнициу ведно с мораторните лихви за забава върху всяка от тях, както и да претендира за законовата лихва за забава върху дължимите суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Заявява, че не му е платено обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни за 2024 г. на стойност 1125.80 лв., дължимо със законовата лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Не му е платено и обезщетението в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 4 752.97 лв., дължимо със законовата лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника-работодател „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от изп. директор К.И.Р. да му плати неизплатеното и дължимо към момента нетно трудово възнаграждение за: за м. август 2024 г., дължимо на 25.09.2024 г. - 3940.93 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.09.2024 г. до 01.02.2025 г. в размер на 192.48 лв.; за м. септември 2024 г., дължимо на 25.10.2024 г. 3940.93 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.10.2024 г. до 2

01.02.2025 г. в размер на 147.72 лв.; за м. октомври 2024 г., дължимо на 25.11.2024 г. - 3940.93 лв.,с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.11.2024 г. до 01.02.2025 г. в размер на 101.46 лв.; за м. ноември 2024 г., дължимо на 25.12.2024 г. - 3940.93 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.12.2024 г. до 01.02.2025 г. в размер на 56.70 лв.; за м. декември 2024 г., дължимо на 25.01.2021 г. - 2115.43 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.01.2025 г. до 01.02.2025 г. в размер на 10.40 лв.; за м. януари 2025 г. за времето на отработени дни 01.01.2025 г. до 10.01.2025 г. в размер на 1313.64 лв. /за 7 работни дни/, ведно със законовата лихва за забава върху всяка от главниците, считано от 01.02.2025 г. до окончателното им изплащане; обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни за 2024 г. на стойност 1125.80 лв., дължимо със законовата лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата; обезщетение в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 4752.97 лв., дължимо със законовата лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищеца адвокат А. Б., който моли съда да постанови решение съгласно постигнатата между страните спогодба.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Преди даване ход на делото в открито съдебно заседание е постъпило писмено становище вх. №15901/10.1.2025г. от адвокат Б. Д. в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с която заявява, че от името на доверителя си признава претенциите на ищеца.

Предвид изложеното от страна на ответника пълномощникът на ищеца адвокат А. Б. е направил искане за постановяване на решение при признание на иска в съдебно заседание на 13.10.2025 г., поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение, съобразно признанието.

С протоколно определение от 13.10.2025г., постановено по гр.дело №288/2025г. по описа на Районен съд - Казанлък на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на искове с правно основание чл. чл. 245, ал. 1 от КТ – за неизплатено трудово възнаграждение, чл. 221, ал.1 КТ – за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение и чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск като същите се считат за предявени както следва: 3 940,93 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. август 2024 г.; 3 940,93 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. септември 2024 г.; 3 940,93 лева, представляващи нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2024 г.; 3 940,93 лева, представляващи нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2024 г.; 2115,73 лева, представляващи нетно трудово възнаграждение за м. декември 2024 г.; 1 036,05 лева - нетно трудово възнаграждение за отработени дни през м. януари 2025 г.; 1 258,86 лева - нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 6 (шест) дни на основание чл. 224 от КТ и 4 406 лева - нетно обезщетение на основание чл. 221 от КТ, във връзка с трудов договор № *** г.

Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не 3 протИ.речи на закона или на добрите нрави и е признато правото, с което ответникът може да се разпорежда.

С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, с което предявените от И. Н. К. искове за неизплатени трудови възнаграждения за периода месец август 2024г. – месец януари 2025г , обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224 от КТ и обезщетение на основание чл.221 от КТ, включително акцесорния иск за законна забава от датата на настъпване на падежа на всяка от сумите до окончателното изплащане следва да бъдат уважени.

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Направено е възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност. Възражението е направено своевременно, поради което следва да бъде разгледано. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК , ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата . В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По делото е представеното договор за правна защита и съдействие /лист 43 от делото/. От същия се установява, че ищеца И. Н. К. е упълномощил адвокат А Б. от Адвокатска колегия - С. за оказване на правна защита и съдействие по изготвяне, подписване и депозиране на искова молба в Районен съд – Казанлък срещу „С.“, както и осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание и извършване на всички други съдопроизводствени действия. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 2 900 лева.

Съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от 7 Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална 4 правна уредба, протИ.речи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. От друга страна съдът взе предвид, че определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде справедлИ., а не несправедлИ. и необосновано или дори унизително за професията. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е взел предвид материалния интерес по делото, който в случая е 25 089.12 лева.