Решение № 965 от 02.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Варна, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501518 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по повод на подадена от П. Ж. Ж., чрез адв. Ж. К. жалба, с входящ № 6819/20.04.2023 г. по описа на ДСИС при Районен съд – Варна, срещу действие на М. М. – ДСИ при Районен съд-Варна, по изпълнително дело № 3095/2021 г. по описа на ДСИС при ВРС.

Жалбоподателят П. Ж. Ж. – взискател по изпълнителното дело, обжалва действията на ДСИ, изразяващи се в: оставяне без уважение на молба за съдействие с вх. № 36321/28.02.2023 г. по описа на ДСИС при ВРС, за принудително извеждане на детето Б. П.

Ж. и предаването му на бащата П. Ж. Ж., с цел осъществяване на определения режим на лични отношения, съобразно изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 3548/2020 г. по описа на РС – Варна. Жалбоподателят счита, че произнасянето по така отправената от него молба, на осн. чл. 528, ал. 5, предл. 2 от ГПК, от ДСИ М. М. е отказ, по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК и същият е незаконосъобразен, неправилен, необоснован и постановен в противоречие със съдебната практика. Иска се отмяна на действието на ДСИ и решаване на спора по същество.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от Т. С. К. - длъжник по изпълнителното дело.

Съгласно чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които е посочил, че счита жалбата за неоснователна и че следва същата да бъде оставена без уважение. След преценка на приложените писмени доказателства и мнения от „Агенция за закрила на детето“ е счел, че не са били изпълнени всички разпоредби на чл. 528 от ГПК, нито за налагане на глоба на длъжника, нито за принудително извеждане на детето Б. Ж., с оглед на което е оставил без уважение молбата за принудително извеждане на детето и предаването му на П. Ж..

Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя 1 доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 3095/2021 г. по описа на ДСИС при Районен съд-Варна е образувано по молба на взискателя П. Ж. Ж., чрез процесуален представител адв. Ж. К. – АК–Варна, въз основа на изпълнителен лист № 261510, издаден на 24.02.2021 г. по гр. дело № 3548/2020 г. по описа на ВРС, за определен режим на лични отношения на бащата П. Ж.

Ж. с детето Б. П. Ж., описан в изпълнителния лист.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника Т. С. К. на 26.07.2021 г.

В молбите, депозирани по изпълнителното дело, взискателят заявява, че не осъществява личен контакт с детето, че се явява в определените дни и часове, описани в изпълнителния лист, но длъжницата изразява нежелание и отказва да му предаде детето. Взискателят моли съдебния изпълнител да поиска съдействие от дирекция „Социално подпомагане“ и от полицейските органи, за принудително извеждане на детето Б. П. Ж. и за предаването му на взискателя.

Длъжникът по изпълнителното дело посочва, че бащата не спазва определения режим на лични отношения и посещава адреса в избрани от негo дни и часове. Заявява, че до момента и за напред ще продължи да изпълнява задълженията си и няма да препятства по никакъв начин контакта на детето с бащата. Посочва, че детето не желае да тръгне с баща си.

По изпълнителното дело са депозирани две становища от Агенция за социално подпомагане, които информират, че бащата не зачита мнението на детето.

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна – взискател по изпълнителното дело, в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и същата се явява процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав счита, че за да се предприемат действия по отнемане на детето и принудителното му предаване на взискателя, то следва преди това да е изпълнена процедурата разписана в чл. 528, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, с оглед това, че съгласно задължителните разяснения, дадени в точка 3 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, в случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно, е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 от ГПК. Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 от ГПК. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 от ГПК възможност, съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 от ГПК данни. Затова в чл. 528, ал.3 и ал. 5 е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.

Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл.

528 ал. 3 и ал. 5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл. 528, ал. 1 от ГПК - да се връчи по възможност в срок от две седмици и не по - малко от една седмица на длъжника покана, в която да се посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 от ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното 2 изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК да се поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от ЗЗДет. и по чл. 65 от ЗМВР - от полицейските органи.

С оглед горното, настоящият съдебен състав счита, че действието на ДСИ, с което е оставил без уважение молбата с вх. № 36321/28.02.2023 г. по описа на ДСИС – при ВРС, с която взискателят П. Ж. е поискал съдействие, за осъществяване правото си на личен контакт с детето Б. Ж., предоставено му, въз основа на изпълнителен лист № 261510, издаден на 24.02.2021 г. по гр. дело № 3548/2020 г. по описа на ВРС, за периода от 10:00 часа на 13.04.2023 г. до 15:00 часа на 17.04.2023 г., период представляващ втората половина на пролетната ваканция на детето за 2023 г. чрез принудително извеждане на детето, със съдействието на компетентните органи и предаването му на бащата, е правилно и законосъобразно.

Следователно, обжалваното действие на ДСИ е законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с входящ № 6819/20.04.2023 г. по описа на ДСИС при Районен съд – Варна, подадена от П. Ж. Ж., ЕГН: ********** – взискател по изпълнителното дело № 3095/2021 г. по описа на ДСИС при ВРС, срещу действията на М.

М. – ДСИ при Районен съд-Варна, по същото изпълнително дело, с които е оставена без уважение молба за съдействие с вх. № 36321/28.02.2023 г. по описа на ДСИС при ВРС, за принудително извеждане на детето Б. П. Ж. и предаването му на бащата П. Ж. Ж., с цел осъществяване на определения режим на лични отношения, за периода от 10:00 часа на 13.04.2023 г. до 15:00 часа на 17.04.2023 г., представляващ втората половина на пролетната ваканция на детето за 2023 г., съобразно изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 3548/2020 г. по описа на РС – Варна.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3