Решение № 146 от 29.05.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. гр. Добрич, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500135 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх. № 262961 от 30.11.2022г. по регистъра на Районен съд – Добрич, подадена от „Център за бизнес и култура“ АД с ЕИК 834023049, гр.

Д., бул. Б.*, чрез адвокат М. Г. от АК - Д. (с приложено на л. 152 от първоинстанционното дело пълномощно), срещу решение № 260107 от 14.11.2022г. по гр.д.№ 1411/2022г. по описа на Районен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от дружеството-въззивник против Сдружение „Боксов клуб Добротица“ с БУЛСТАТ 176343351, гр. Д., жк „Д.*** и „Камико груп“ ЕООД с ЕИК 205997976, гр. С., Л.***, съединените при условията на евентуалност пасивно субективно съединени искове за прогласяване за нищожен на договор за покупко - продажба на движими вещи – фитнес-уреди и оборудване за бокс по фактура № ***/04.03.2020г., подробно описани в приемо-предавателен протокол към фактурата от същата дата, сключен между СНЦ „Боксов клуб Добротица“ като продавач и „Камико груп“ ЕООД като купувач, като абсолютно симулативен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД (главен иск) и като сключен при накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (евентуален иск).

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е незакосъобразно и неправилно. Въззивникът изразява несъгласие с приетото от районния съд, че ищецът не бил ангажирал доказателства, които да установят наличието на уговорка между страните по оспорената сделка, с която те прикриват 1 действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. По делото били събрани достатъчно доказателства, в т.ч. преписи от документи по изпълнителното дело и свидетелски показания, които обаче съдът пренебрегнал, като не било обсъдено и това, че сделката е осъществена непосредствено преди деня на извършването на описа по изпълнителното дело, както и това, че представените документи първоначално били без положени подписи. В съвкупност писмените и гласните доказателства, въпреки липсата на пряко доказателство, което конкретно да сочи, че между ответниците има договорка договорът за покупко продажба да не поражда действие между тях и да не са искали вещите да бъдат продадени, се установявало, че продажбата непосредствено преди описа, била извършена само и единствено с цел осуетяването на описа не движимите вещи.

Въззивникът изразява несъгласие и с приетото от съда по иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, че не е налице нееквивалентност на престацията, която да се свежда до липса на престация, а е налице насрещна престация, която не е незначителна по размер, което било в отклонение от константната съдебна практика на ВКС, според която нееквивалентността на престациите е основание за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави. В конкретния случай стойността на продажбата била в пъти по-ниска от реалната стойност на вещите, което било установено с приетото и неоспорено заключение на вещо лице. Настоява за отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

Отговори по жалбата не са подадени от въззиваемите страни. В съдебното заседание се изразява становище за неоснователност на жалбата, съответно правилност на решението.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата е подадена активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на неизгодното за него решение. Подадена е на 30.11.2022г. - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 16.11.2022г. и край 30.11.2022г.) и е допустима.

Обжалваното решение е постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявени допустими искове. При изложените в исковата молба твърдения за съществуване на неудовлетворено притезание срещу първия ответник, за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване нищожност на продажбата на наведените две при условие на евентуалност основания, за да може да предприеме впоследствие принудително изпълнение спрямо вещите - предмет на продажбата за събиране на вземането си от длъжника (така и тълкувателно решение № 7/13.01.2023г. по тълк.д. № 7/2020г. на ОСГТК на ВКС).

По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира 2 следното:

Производството по гр.д.№ 1411/2020г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по повод искова молба с вх. № 11048 от 01.07.2020г., уточнена с молба с вх. № 260982 от 19.01.2021г., подадена от „Център за бизнес и култура" АД, с която против Сдружение „Боксов клуб Добротица" и „Камико груп" ЕООД са предявени обективно евентуално и пасивно субективно съединени искове на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността като абсолютно симулативен (главни искове) и евентуално като сключен при накърняване на добрите нрави (евентуални искове) на договор за покупко- продажба на движими вещи (фитнес-уреди и оборудване за бокс), обективиран във фактура №*, сключен между СНЦ „Боксов клуб Добротица" като продавач и „Камико груп" ЕООД като купувач.

В исковата молба са изложени твърдения, че първият ответник Сдружение „Боксов клуб Добротица" е бил наемател по договор за наем от 03.09.2013г. на обект в гр. Д., ул. Б.*, представляващ „Кино-видео клуб", отдаден му под наем от ищцовото дружество. На 12.06.2017г. наемателят отправил до ищеца-наемодател уведомление за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие. На 15.07.2017г. страните подписали споразумение за прекратяване действието на договора от същата дата. Тъй като ответникътнаемател отказал доброволно да предаде имота на наемодателя (дори ограничил достъпа само за ползватели на фитнеса), било проведено исково производство по гр.д.№ 4207/2018г. по описа на Районен съд - Добрич, приключило с осъждане на наемателя да опразни и предаде на ищцовото дружество-наемодател държането на наетия имот, като в полза на ищеца били присъдени и съдебно-деловодни разноски. Поради това, че последните не били заплатени доброволно от длъжника, било образувано изпълнително дело № 2284/2019г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд - Добрич. Наложило се осъществяване на принудително изпълнение, като на 11.03.2020г. бил извършен опис на движимите вещи, находящи се в наетия имот. По време на описа представителят на длъжника заявил, че описаните вещи не са собственост на дружеството-длъжник. Първо бил представен договор за наем от 01.03.2020г., според който вещите били дадени под наем на длъжника от третото лице „Камико груп" ЕООД (втория ответник). Тъй като договорът нямал достоверна дата и не бил представен по изпълнителното дело, взискателят настоял за провеждане на описа. В хода му председателят на сдружението заявил, че има издадена и фактура за продажба на уредите; напуснал залата и се върнал след около два часа, като представил фактура без подписи на двете страни по сделката, удостоверяваща продажба на същите вещи от „Боксов клуб Добротица" на „Камико груп" ЕООД.

Нямало опис на уредите, какъвто длъжникът твърдял, че съществува. Описът приключил със съставен протокол; до подаване на исковата молба от страна на длъжника или на третото лице „Камико груп“ ЕООД по изпълнителното дело нямало постъпили възражения, жалби или оспорвания. На 08.06.2020г.

3 по друго изпълнително дело № 2114/2020г. по описа на Съдебноизпълнителната служба при Районен съд - Добрич (образувано по повод обезпечителна заповед по ч.т.д.№ 58/2020г. по описа на Окръжен съд Добрич с молител „ЦКБ" АД и ответник „Боксов клуб Добротица") Сдружение „Боксов клуб Добротица" представило вече подписана фактура и вносна бележка за извършено плащане по фактурата ведно с приемопредавателен протокол с искане за вдигане на наложения върху вещите запор.

С оглед развилите се отношения между страните и поведението на ответниците, в т.ч. явната незаинтересованост на втория от тях от съдбата на вещите, ищецът счита, че извършената покупко-продажба на движими вещи е симулативна (фиктивна) и като такава е нищожна – страните не са желаели настъпването на правните последици на договора за покупко-продажба, а договорът е сключен с единствената цел да бъде доказано, че вещите, предмет на описа, не са на длъжника и по този начин да се осуети възможността взискателят да се удовлетвори. Довод за горното ищецът черпи от това, че за извършване на описа длъжникът е бил уведомен по телефона на 10.03.2020г. в 13:27 часа, а банковото бордеро за превод на продажната цена по фактурата било изготвено само два часа по-късно; на 01.03.2020г. страните са сключили договор за наем като уредите са предоставени под наем от „Камико груп“ ЕООД на Сдружение „Боксов клуб Добротица“, а два дни по-късно сдружението ги продава на дружеството. В първото съдебно заседание ищецът допълнително е посочил, че първият ответник е бил поканен да заплати обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договора за наем, което е било в значителен размер и знанието за това задължение е мотивирало ответниците да сключат привиден договор за продажба с цел осуетяване публичната продажба на вещите. В обосноваване основателността на евентуалните искове ищецът е изложил твърдения, че посочената във фактурата цена от 7 000 лева за цялото оборудване е изключително ниска и не може да бъде приета като еквивалентна престация на продадените уреди, чиято стойност счита, че е около 65 000 – 75 000 лева. Неравностойността на насрещните престации била изключително голяма и това явно несъответствие обуславяло нищожност на сделката.

Ответниците са подали писмени отговори, с които са оспорили допустимостта на исковете по причина за липса на правен интерес за ищеца, който не е страна по оспорените сделки, от тяхното предявяване. По същество считат исковете за неоснователни.

От доказателствата по делото се установява, че на дата 03.09.2013г. между ищеца „Център за бизнес и култура“ АД, като наемодател и Сдружение „Боксов клуб Добротица“, като наемател, е бил сключен договор за наем на недвижим имот в гр. Д., по ул. Б.*, представляващ „Кино-видео клуб“ с обща застроена площ от 559 кв.м., който следвало да се ползва за клуб по борба и фитнес за срок от пет години – до 03.09.2018г. (л. 8 от делото на ДРС). Наемодателят е отправил писмено уведомление за прекратяване на договора и страните са подписали споразумение за предсрочно прекратяване, 4 считано от 15.07.2017г. С влязло в сила решение № 184 от 13.02.2019г. по гр.д.№ 4207/2018г. по описа на Районен съд – Добрич Сдружение „Боксов клуб Добротица“ е осъдено, на основание чл. 233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да опразни и предаде на „Център за бизнес и култура“ АД държането на отдадения под наем имот и да му заплати разноски по делото в размер на 558,77 лева. Въз основа издаден на дата 06.08.2019г. изпълнителен лист по посоченото дело на 10.01.2019г. ищецът е подал молба до Съдебноизпълнителната служба при Районен съд – Добрич за образуване на изпълнително дело, в която е поискал и насрочване на опис на движими вещи на длъжника на адрес гр. Д., ул. Б.*, етаж ниво „-1“, на който се намира спортната зала на сдружението.

По образуваното изпълнително дело № 2284/2019г. по описа на СИС при Районен съд – Добрич, след връчена покана за доброволно изпълнение на 20.12.2019г. (л. 15 от изп.д.№ 2284/2019г.), е насрочен поисканият от взискателя опис за дата 11.03.2020г. от 11:00 часа. За описа длъжникът е уведомен по телефона на дата 10.03.2020г. в 13:27 часа, според съставен от служител в СИС при Районен съд – Добрич протокол (л. 15 от делото на ДРС и л. 21 от изп.д. № 2284/2019г.). Описът е извършен в присъствието на представляващия Сдружение „Боксов клуб Добротица“, видно от съставения протокол за опис на движимо имущество (л. 60 от делото на ДРС и л. 23 от изп.д.№ 2284/2019г.), в който липсват отразени възражения от страна на длъжника, че описаните от съдебния изпълнител движими вещи, намерени в помещението, държано от него, не са негова собственост.