Решение № 99 от 10.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000291 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №74 от 11.06.2020г., постановено по т.д. №208/2019г., Окръжен съд-Плевен е отхвърлил предявените от М. В. Р., с ЕГН **********, срещу Застрахователна компания Уника АД-гр.София, ЕИК 040451865, искове на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 20.09.2016г. на Л. В. Г. в размер на сумата 100 000 лева, заедно с компенсаторна лихва от деня на увреждането до изплащането на сумата, като неоснователни. Осъдил е М. В. Р. да заплати на Застрахователна компания Уника АД-гр.София деловодни разноски за производството в размер на 363 лева разноски за вещо лице и 200 лева юрисконсултско възнаграждения.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата М.Р., чрез адвокат С.С. Ч., САК.

Жалбоподателката ищца Р. моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен, като 1 неправилно и да постанови друго, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП-то от 20.09.2016г., при което е причинена смъртта на Л. В. Г., заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП-то.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.

Моли Апелативният съд по реда на чл.38 ал.2 от ЗА да присъди на пълномощника й адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на сумата 1 716 лева, представляваща минимален адвокатски хонорар за изготвяне на въззивна жалба и представителство във Въззивната инстанция.

Правилно Окръжният съд бил приел, че водачът на лек автомобил ВАЗ е допуснал нарушение на ЗДвП, в резултат на което е настъпило процесното ПТП, както и че е налице причинно следствена връзка между смъртта на Л. В.

Г. и ПТП-то. Неправилно обаче Окръжният съд бил приел, че ищцата няма право на обезщетение. По делото било доказано наличието на особено близка и трайна емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, която обуславяла правото на същата да получи обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди.

В писмени бележки въззивницата поддържа жалбата. Не изпраща представител в съдебното заседание на Апелативния съд.

Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на процесуалния представител на Застрахователната компания.

Въззиваемият ответник в Първата инстанция Застрахователна компания Уника АД-гр.София, представлявана от главен изпълнителен директор Н. Г. и изпълнителен директор Д. Т., чрез юрисконсулт Г. П., в писмен отговор и писмена защита, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение, като правилно.

Първостепенният съд бил обсъдил изцяло и в съвкупност събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Първоинстанционното решение съответствало на дадените от Върховния касационен съд указания в ТР 2

№1/21.06.2018г. на ОСГТНК. Не била доказана трайна и дълбока емоционална връзка между брат и сестра, която да е изключителна по своя характер.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лева.

В съдебното заседание на Апелативния съд процесуалният представител на въззиваемия юрисконсулт П. поддържа изцяло въззивната жалба.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази становищата на страните , прецени събраните по делото доказателства, и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима.

При обсъждане на нейната основателност приема за установено следното.

Ищцата М. В. Р. твърди в исковата молба и по делото, че при ПТП на 20.06.2016г. е причинена смъртта на Л. В. Г.. Инцидентът станал в района на с.Радомирци, област Плевен като при управление на автомобил марка Ивеко от чуждестранен водач по път с предимство, лек автомобил ВАЗ, с рег.№ ОВ 67****, му отнел предимството, вследствие на което настъпил удар между двете МПС. Виновен бил водачът на лекия автомобил. Същият нарушил чл.50 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП. От ПТП-то Л. Г. получил несъвместими с живота травми и починал. Ищцата е негова сестра. Между тях съществувала изключително силна връзка, ищцата се грижела за отглеждането на брат си, а като възрастни хора се подкрепяли при всички случаи. Изгубила не само брат, но и добър приятел. Починалият брат и неговата подкрепа й липсват много.

След смъртта на брат си се променила рязко – станала затворена и раздразнителна, изпитва безпокойство, получила безсъние, приема успокоителни лекарства, спомня си с мъка трагедията. Загубата била внезапна и това още повече й тежало.

Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да 3 осъди ответната застрахователна компания да й заплати сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Л. Г. на 20.09.2016г., при ПТП, заедно с компенсаторна лихва от деня на увреждането.

Ответникът Застрахователна компания Уника АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва иска изцяло. Счита, че същият е недопустим доколкото няма предявена преди завеждане на исковата молба доброволна претенция от ищцата до ответника по реда на чл.380 от КЗ, Счита, че между ищцата и загиналия вследствие на ПТП-то неин брат не е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС, само в който случай се дължи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на преживелия брат или сестра. Не било доказано с влязла в сила присъда виновно поведение на водача на лекия автомобил. Вина за настъпването на ПТП-то имал и водачът на товарния автомобил, тъй като управлявал с несъобразена скорост в населено място. Починалият бил съпричинил вредоносния резултат, тъй като пътувал без поставен предпазен колан. Евентуално прави възражение за приложение на разпоредбата на §96 ал.3 от ДР на КЗ във връзка с чл.493а от КЗ, в смисъл че нормативно определеният лимит за обезщетение в този случай е 5 000 лева. Оспорва предявения иск по размер – бил неоснователно и прекомерно завишен, в разрез с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Оспорва искането за присъждане на мораторна лихва от посочената дата, като неоснователно. Не бил изпаднал в забава, тъй като ищцата не била предявила претенция пред него по реда на чл.380 от КЗ и не била посочила банкова сметка, по която евентуално да се преведе обезщетение, поради което застрахователят не бил изпаднал в забава. Възразява, че Директива 2009/103/ЕО няма пряко действие в правото на държавите-членки, по аргумент за противното от чл.15 ал.2 от ЗНА.

В допълнителна искова молба ищцата оспорва приложението на разпоредбата на §96 и чл.493а от КЗ.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

4

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, тъй като по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната част, която в случая е решението в отхвърлителната му част за сумата 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.

В отхвърлителната част, с която предявеният иск за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 30 000 лева до 100 000 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е подадена въззивна жалба в тази негова част.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.

При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането от ищцата М.Р. срещу ответника ЗК Уника АД-гр.София за сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Л. Г., настъпила при пътно транспортно произшествие на 20.09.2016г. в с.Радомирци, Плевенска област, с участието на лек автомобил, застрахован по валиден договор за застраховка Гражданска отговорност при ответника.

Безспорно е и се установява със събраните по делото доказателства и преди всичко от заключението на съдебно автотехническата експертиза и от заключението на съдебно медицинската експертиза, че пътно транспортното произшествие е станало в района на с.Радомирци, област Плевен като при управление на автомобил марка Ивеко по път с предимство от чуждестранен водач, лек автомобил марка ВАЗ, с рег.№ ОВ 67****, му отнел предимството, 5 вследствие на което настъпил удар между двете моторни превозни средства.

Вина има водачът на лекия автомобил, тъй като същият нарушил чл.50 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно не спрял на пътен знак Б2-Стоп, не пропуснал да мине движещия се по път с предимство товарен автомобил, с румънска регистрация, както и се движел с несъобразена скорост, вследствие на което между двете моторни превозни средства се реализирал удар, при който Л. Г., пътувал на задна дясна седалка, получил несъвместими с живота травми и починал. Предната дясна седалка, при удара, изпаднала извън автомобила.

Вещото лице-лекар установява, че Л. Г. е получил вследствие на ПТП-то съчетана механична травма – глава, разкъсно контузна рана, счупване на черепната основа, гръден кош – пукване на гръдната кост, девет леви ребра, счупване на първо дясно ребро, сътресение на гръдните органи, крайници – пълна ампутация на крайните фаланги на първи и втори пръст на дясното ходило, счупване на лява подбедрица. От заключението на вещото лице автоинженер се установява, че и при поставен обезопасителен колан, при процесното преместване на тялото на загиналия надясно, към задна дясна колона, към задна дясна врата и същевременно към облегалката на предна дясна седалка, както е в случая, предпазният колан не би предотвратил уврежданията на Л. Г..

Заключенията на САТЕ и на СМЕ са компетентни, обосновани и Апелативният съд ги приема.

Безспорни по делото са следните обстоятелства, които отделно от това се установяват със събраните доказателства, а именно: Л. Г. е починал на 20.09.2016г., същият и ищцата са брат и сестра, към момента на произшествието лекият автомобил ВАЗ е бил валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответната застрахователна компания.

Съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСГТНК на Върховния касационен съд, за да бъде присъдено застрахователно обезщетение в полза на ищцата, като сестра на загиналия при процесното пътно транспортно произшествие неин брат, е необходимо и задължително да се докаже наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между тях, 6 която да е изключителна по своя характер и да е повече от нормалните взаимоотношения между брат и сестра.

Апелативният съд намира, че в случая, със събраните по делото доказателства, не се установява съществуването на такава връзка между ищцата и нейният брат Г..

За установяване взаимоотношенията между брата и сестрата, ищцата е ангажирала гласни доказателства – по нейно искане Окръжният съд е разпитал двама свидетели. От показанията на същите – св.И. С. и св.С. С. – се установява че ищцата и брат й са живеели в две различни села, срещали са се епизодично, имали още три сестри и двама братя, създали са били свои семейства, дори Л. Г. имал седем деца, действително ищцата приела тежко смъртта на брат си.