Определение № 2735 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2735 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20238002103859 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6995/06.04.2026 г. по чл. 282, ал. 5 ГПК от ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК[ЕИК], за освобождаване на внесената обезпечителна сума в размер на 33 826,63 лева от страна на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, представляваща гаранция за поисканото спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение по в. т. д. № 284/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. Излагат се съображения, че ответната по спора страна е удовлетворена. Прилагат се платежни нареждания.

„М. М. – И.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: Област:

С. З., [община], [населено място], п.к. 6260, [улица], като ответна страна по спора, не изразява становище по молбата за връщане на гаранцията.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира, че подадената молба е неоснователна поради следното:

С определение № 2152 от 13.07.2023 г по ч. гр. дело № 2971/2023 година на ВКС състав на Върховния касационен съд е спрял изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 258 от 29.06.2023 г., 1 постановено по въззивно търг. дело № 284/2023 г. на Пловдивския апелативен съд до приключване на касационното производство срещу внесено обезпечение от страна на ЗАД „ОЗК З.“ АД в размер на сумата от 33 826,63 лева. След извършена служебна справка е констатирано, че сумата по обезпечението е налична по специалната сметка на ВКС.

Производството по делото с правно основание в чл. 288 от ГПК е приключило с определение № 2803 от 07.06.2024 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 258 от 29.06.2023 г. по в. т. д. № 284/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив.

Според разпоредбата на чл. 82 ГПК внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми.

Съгласно т. 3 от ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС изискуемостта на едно вземане се свързва с момента на неговото възникване, ако не е уговорено друго - чл. 69, ал. 1 ЗЗД, като в случаите на освобождаване на внесена гаранция за допускане на обезпечение на иск по чл.

389 и следващите ГПК или на спиране на изпълнението на въззивно решение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК това е влизането в сила на съдебния акт, с който искът е отхвърлен или производството по него прекратено - аргумент от чл.

403, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК, съответно чл. 282, ал. 5 ГПК.

Разяснено е с тълкувателното решение, че с влизането в сила на тези актове отпада интересът и необходимостта от допуснатите обезпечителни мерки, а от тук възниква вземането на лицето, в чиято полза същите са били допуснати, да получи обратно внесените като гаранции суми. Разяснено е също, че в случай на спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на въззивното решение внесената като гаранция сума е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. Внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане при условията на чл. 403, ал. 1 ГПК, съответно на чл. 282, ал. 4, респ. чл. 282, ал. 5 ГПК. В тези случаи, при подаване на молба за освобождаване на гаранцията другата страна разполага със защитата, която законодателят е предвидил в процедурата по освобождаване на гаранцията - чл. 403, ал. 2 ГПК, съответно - чл. 282, ал. 4 ГПК.

2

Преклузивният едногодишен срок по чл. 82 ГПК тече от момента на постановяване на окончателния съдебен акт както в изрично уредената в чл.

282, ал. 5 ГПК хипотеза /при отхвърляне на предявения иск или прекратяване на производството по делото/, така и в хипотезата, когато касационно обжалване на осъдително въззивно решение за парично вземане не бъде допуснато или същото бъде оставено в сила. Спирането по чл. 282, ал. 2, изр. първо ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание. От момента на постановяване на окончателния съдебен акт от касационната инстанция спорът относно паричното вземане е разрешен и за внеслата обезпечението страна възниква правото да поиска връщането му в хипотезата на чл. 282, ал. 5 ГПК или в хипотезата, когато касационно обжалване на осъдително въззивно решение не бъде допуснато или същото бъде оставено в сила – при удовлетворяване на насрещната страна.

В настоящия случай молбата е подадена след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 82 ГПК. Този срок е започнал да тече от 07.06.2024 г., когато е постановено определение № 2803 от 07.06.2024 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 258 от 29.06.2023 г. по в. т. д. № 39/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив. Срокът е изтекъл на 07.06.2025 година. Молбата е подадена на 06.04.2026 година.

Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6995/06.04.2026 г. по чл. 282, ал. 5 ГПК, депозирана от ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК[ЕИК], за освобождаване на внесената обезпечителна сума в размер на 33 826,63 лева, представляваща гаранция за поисканото спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение по в. т. д. № 284/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, като неоснователна.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4