Решение № 120 от 13.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Кюстендил, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Ваня Др. Богоева

Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500401 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивната жалба на В. Р. К., ЕГН **********, от с.Радловци, общ.Кюстендил, с настоящ адрес: гр. Кюстендил, ул.„***“ №20, вх.Г, ет.4, ап.32 и служебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 35, ет. 2, адв.Р.Б., насочена срещу решение №260407 от 30.06.2021г., постановено по гр.д.№2080/2020г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е изменил сключената между А.. П. Б. и В. Р. К. и одобрена с протоколно определение от 15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 543/2018 г. на КРС съдебна спогодба, както следва: Предоставил е упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Б.А.П. на неговия баща А.Б., като е определил местоживеенето му при последния в с.Крушовица, общ.Бяла Слатина, обл.Враца; определил е режим на лични контакти между майката и малолетния й син - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 17. 00 часа в неделя, с две преспивания, със задължение да взима и връща детето по местоживеенето на бащата, както и 30 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, да взема детето при себе си за новогодишните празници през нечетните календарни години, във времето от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа на 31 декември; осъдил е В.К. да заплаща на малолетния си син 1

Б.П., чрез неговия баща и законен представител А.Б. месечна издръжка в размер на 162.50 лева, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване и е постановил на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта по присъдената издръжка; осъдил е В.К. да заплати на А.Б. 600 лева, направени от последния разноски в производството, както и да заплати по сметка на КнРС 234 лева държавна такса по присъдената издръжка, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение изцяло като релевира доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Твърди, че в случая не било налице настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК. Счита, че с оглед преценката на най-добрия интерес на детето, родителските права следва да се упражняват от майката, тъй като тя би осигурила по-голяма степен правилното възпитание и отглеждане на детето, както и тя осигурявала поддържане на контакт на детето с бащата, което не се отнасяло за последния. Подчертава, че по делото не било установено дали детето се чувствало добре при условията, при което се отглеждало. Твърди, че бащата не можел да полага грижи за детето, тъй като работата му била свързана с ненормирано работно време и работно място, което не било конкретно определено, като счита за неподкрепени с писмени доказателства твърденията на св. А. – майка на ищеца, че бащата работел в близост до детето. Подчертава, че обичайната среда на живот на детето била при бабата в с.Крушовица, като категорично се противопоставя детето да се отглежда и възпитава от нея. Твърди, че съдът бил длъжен служебно да събере доказателства относно трудовата заетост и месечния доход на бащата с оглед преценката съгласно чл.59 ал.4 от СК.

Сочи като допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила неназначаването от съда на комплексна съдебно-психологична експертиза от експерт по детска психология за установяване действителното състояние на детето. Твърди, че обществената среда (детски градини и центрове, читалища и библиотеки, болница, социални служби) и възможностите за развитие и обучение на детето в с.Крушовица и в гр.Кюстендил били несъпоставими.

Счита, че не може да се дава предпочитание на някой от родителите предвид пола на детето, тъй като то се нуждаело от ежедневна майчина грижа и ласка, а не от грижите на бабата. Подчертава, че показанията на разпитаните в производството свидетели по искане на ищеца относно отношенията в семейството на въззивницата, били предварително подготвени, като счита, че независимо от спречкванията между родителите й, те били добри, грижовни хора. Твърди, че след изслушването на родителите на детето, районният съд бил направил невярна преценка относно моралните и възпитателни качества на бащата, като постановеният от него съдебен акт не съответствал на 2 доказателствата по делото. Акцентира, че не била прекъсвала връзката между бащата и детето, а след като той взел детето на 20.09.2019г. нямал намерение да го връща и започнал да отправя заплахи към нея, проявявал грубо поведение, за което била сезирала надлежните органи.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК относно предоставяне упражняване на родителските права спрямо малолетното дете на бащата и определяне на местоживеенето при него, и бъде потвърдена сключената и одобрена от съда съдебна спогодба в производството по гр.д.№543/2018г. на КнРС досежно упражняване на родителските права, местоживеенето и издръжката на малолетния Б.П., режима на лични контакти. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна А.. П. Б., чрез пълномощника адв.М.М., в който се излага становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Въззививаемият твърди, че е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК.

Подчертава, че повече от 2 години отглеждането и грижите за детето се полагали единствено и само от бащата в с.Крушовица, където имало благоприятна среда, а от страна на майката било налице само формално изявление, че иска да се грижи за детето, неподкрепено от фактически действия, насочени към полагане на грижи и общуване с него. Възразява срещу твърденията на майката, че бащата бил причина за липсата на контакт на майката с детето и сочи, че от предявяване на иска до момента на подаване на отговора същата не била осъществила нито един контакт с детето. Сочи като сериозна опасност за развитието на детето нездравата среда при ответницата с оглед заобикалящия я семеен и приятелски кръг, както и нездравите отношения между майката и новият й партньор, от когото имала друго дете. Твърди, че той като баща разполага с добър родителски капацитет, имал изградена силна връзка със сина си, задоволявал потребностите му в емоционален и битов план, и разполагал с подкрепяща среда в грижите за детето в лицето на своите родители, с които детето също имало изградена силна емоционална връзка. Счита, че евентуална промяна и устройване на детето в друго населено място и попадане в неблагоприятната там среда ще се отрази негативно на развитието му. Възразява като несъстоятелни срещу твърденията на въззивницата, че не можел да изпълнява родителските си задължения, тъй като работел и подчертава, че това било показател само за финансовата му стабилност и отговорност към детето.

Акцентира върху пола и възрастта на детето, както и готовността на бащата да общува с него.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и 3 горепосочените въззивна жалба и отговор, намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

При съобразяване на приетите пред РС-Кюстендил доказателства и на тези, допуснати и приобщени в рамките на въззивното производство, Окръжен съд-Кюстендил приема за установена следната фактическа обстановка:

А.. П. Б. и В. Р. К. са съжителствали на съпружески начала от началото на 2016г. В периода на фактическото им съжителство се е родило детето им Б.А.П., родено на 28.03.2016г., с ЕГН **********. Живеели в с.Крушовица, общ.Мизия в жилище, собственост на родителите на Б.. През месец януари 2018г. страните се разделили, след като В.К. заедно с детето напуснала общия дом и отишла да живее в с.Радловци, общ.Кюстендил при своите родители.

На 13.03.2018г. К. подала пред РС-Кюстендил искова молба, съдържаща искания за решаване на въпросите относно мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето. По така образуваното гр.д.№543/2018г. по описа на КнРС родителите постигнали съдебна спогодба от дата 15.05.2018г., с която се съгласили родителските права по отношение на малолетното дете Б.А.П. да се упражняват от майката, при която детето да живее на адрес в гр.Кюстендил ул.„***“ №20, определен е режим на лични отношения с бащата, както и издръжка, която последният да заплаща ежемесечно в размер на 140.00 лева, платима до 15-то число на текущия месец.

Известно време след раздялата В.К. е заживяла на съпружески начала с Н.С.В.. На 04.01.2019г. К. е родила дете Я. Н.В., което е припознато от съжителстващия с нея Н.В..

Видно от приобщената от КнРС справка за съдимост в периода от 2012г. до 2015г. Н.В. е осъждан четири пъти за престъпления против собствеността, в това число и му е било налагано наказание „лишаване от свобода“, последното – изтърпяно на 22.09.2015г.

Според показанията на част от разпитаните по делото свидетели – Н.И.Т. и Б.Д.А., имало е случаи А.Б. да пристигне в с.Радловци, идвайки от с.Крушовица, за да види детето, а майката К. да се скрие и той да не може да осъществи контакт, при което се е налагало свидетелите да приютяват Б. да спи в дома им, с оглед голямото разстояние до с.Крушовица. Пак, според показанията на тези двама свидетели, които живеят в с.Радловци, когато К. заживяла в селото, след като напуснала ищеца, същата не се грижела добре за детето – то било с лош външен вид, не добре облечено, ненахранено, мръсно, неизкъпано, ходело с несъразмерно големи спрямо краката му обувки или без обувки. Свидетелите твърдят, че майката на К. е злоупотребявала и злоупотребява с алкохол, както и, че са очевидци на упражнявано от нея физическо насилие – нанесла побой на детето, защото се разплакало, че иска 4 сладолед.

Друг свидетел – В.К., съсед на дядото и бабата на В.К. в с.Радловци, твърди, че никога не е виждал детето боси, винаги било задоволено, купували му лакомства и майката се грижела добре за него. В подобен смисъл са и показанията на свидетелите Н.В., с когото К. съжителства и на В.Н., нейна майка, като последната отрича някога да е удряла внука си.

На 27.07.2019г., според А.Б., или на 20.09.2019г., според В.К., Б., след като взел детето от с.Радловци при себе си в с.Крушовица, не го върнал. От този момент детето се намира при него.

Майката е предприела действия в посока връщане на детето на 31.10.2020г., депозирайки жалба в полицията в гр.Кюстендил, а на 22.11.2020г. заедно с майка й и с Н.В. отишла в с.Крушовица, с намерение да вземе детето, но бащата отказал да го предаде.

Според свидетелите В.К. и П.М., когато бащата отвел детето в с.Крушовица, детето било в „окаяно“ състояние – слабо, мръсно, уплашено, занемарено. Според тези свидетели, които живеят в с.Крушовица, промяната в детето откакто живее при баща му е видима – весело, спокойно, добре гледано, живо и общително. Същите считат, че всички негови потребности са задоволени и сочат, че бащата работи, а неговата майка – бабата на Б., го подпомага активно в отглеждането и възпитанието на детето. За наличие на промяна в състоянието на детето твърдят и свидетелите Т. и А., които заявяват, че са гостували на Б. в с.Крушовица след като взел детето при себе си.