Решение № 4225 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4225 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20241110211130 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от М. Ц. Г., ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 8869583, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт ***, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденият електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски хонорар.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, 1 подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РССофия.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.11.2022 г. в 11:41 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC CORDON M2“ № MD1196 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ********, движещ се в град София, по бул. „*****“ до номер 200, в посока от ул.

„****“ към бул. „*****“, с превишена скорост – 88 км/ч, при максимално разрешена за движение в населено място и указана с пътен знак „В-26“ – 50 км/ч.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил бил издаден от СДВР електронен фиш серия К № 8869583, тъй като собственикът на автомобила **** предоставила в ОПП-СДВР писмена декларация, че лицето М. Ц. Г. е управлявал автомобила на процесната дата и е извършил нарушението, както и е представила копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Предвид на това, срещу лицето, посочено в декларацията - М. Ц. Г. бил издаден от СДВР обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № 8869583 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството му на ползвател на заснетото МПС, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се тълкуваше преди изменението на закона, че контролният орган трябвало да отсъства от автомобила, в който е било монтирано автоматизираното 2 техническо средство при заснемане на нарушението.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български 3 институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронния фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.

След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „ATCC CORDON M2“ № MD1196, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камеракомпютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

4

Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая е представена декларация по чл.

189, ал. 5 от ЗДвП от ****, в качеството й на собственик на автомобила, че на 03.11.2022 г. в 11:41 часа автомобилът с рег. № ******** е бил управляван от М. Ц. Г., ЕГН **********, тоест по време на извършване на нарушението автомобилът се е управлявал от жалбоподателя М. Ц. Г.. Към декларацията е приложено и изискваното от закона копие от СУМПС на М. Ц. Г., като самият той в депозираната жалба не отрича, че е управлявал превозното средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него, освен че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя. Разликата в засечената скорост от 91 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 88 км/ч се дължи на така наречения „толеранс“, който представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел. фиш.