Решение № 7103 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7103 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100509340 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9722/08.06.2023 г., постановено по гр.д. № 41328/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, съдът е признал за установено по предявения от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи, Булстат *******, срещу „Д. ЕК“ ЕООД, ЕИК *******, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „Д. ЕК“ ЕООД дължи на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи сумата от 200 лева, представляваща неустойка по чл. 14 от договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-78 от 16.09.2020 г. поради закъснение с 1 ден на изпълнението на заявка № 206 от 12.10.2021 г. за автомобил с рег. № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда - 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 5496/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Iво ГО, 51-ви състав, са издадени Заповед № 4286 от 11.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 11.02.2022 г., както и е осъдил „Д. ЕК“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи, Булстат *******, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2,28 лева, представляваща лихва за забава върху неустоечното вземане за периода от 24.12.2021 г. до 02.02.2022 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК е разпределена и отговорността за разноските, сторени от страните в заповедното и исковото производство.

1

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 180876/26.06.2023г. от „Д. ЕК“ ЕООД, ЕИК ******* , чрез адв. С.И., с която се обжалва в цялост решението на първоинстанционния съд. В жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното решение. Оспорва се изводът на съда, че ответникът е извършил следгаранционно обслужване на автомобил марка „Ситроен“ 1.6 с рег. № ******* по надлежно подадена заявка от 12.10.2021 г. Счита, че автомобилът не попадал в предмета на договора за следгаранционно обслужване, тъй като към датата на подаване на заявката били налице и двата критерия за бракуването му съгласно Вътрешните правила за автотранспортна дейност в МВР, а именно: преминат срок на експлоатация (12 години) или изминат пробег (200 000 км.), което обстоятелство не се променяло от липсата на издадена заповед за отчисляването му. В допълнение подчертава и че неправилно съдът е приел, че автомобилът е описан в техническата спецификация – Приложение № 1 към процесния договор за обществена поръчка, където се посочва, че фигурирали единствено номера на рами, описващи модела на група автомобили. На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е приел, че е подадена надлежна заявка за извършване на ремонт на процесното МПС, респективно, че извършеният от ответното дружество ремонт попадал в общата стойност на договора в размер на 400 000 лева. В тази връзка счита, че от представените пред съда доказателства се установявало, че пълномощниците на възложителя-ищец подават заявки в рамките на разчетени за целта финансови средства (лимити), като при липса или недостиг на същите се предвиждала различна процедура за потвърждаване на заявката и извършване на ремонта, което представлявало едностранна промяна на договора от страна на възложителя. Оспорва се да е отразена в приемо-предавателния протокол от 11.11.2021 г., констатация на представителя на възложителя, че ремонтът е извършен, но не е в срок. Излагат се и съображения за нищожност на неустоечната клауза по чл. 14 от процесния договор за обществена поръчка. В допълнение се посочва, че същата следвало да се изчисли не върху общата стойност на договора, както неправилно е приел съдът, а върху оставащата такава, която била определена в приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза. С оглед на изложеното се отправя искане решението да бъде отменено изцяло, а предявените искове – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 224645/08.08.2023 г. от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи, Булстат *******, чрез пълномощниика К.Г., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Отправя се искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се 2 явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. В съдебната практика е застъпено разбирането, че по своята същност неустойката е предварително съглашение за определяне размера на вредите от неизпълнение, като на изправната страна по договора е предоставена възможността да получи това обезщетение, без да доказва размера на действително претърпените вреди.

Неустойката може да бъде определена като абсолютна величина, но може да бъде и определяема. Размерът на неустойката се определя с оглед постигането и на трите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Неустойката е нищожна само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. (така Решение № 50239 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 4212/2021 г., Г.

К., ІІІ Г. О. на ВКС).

Съобразно гореизложеното, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: възникването на облигационно правоотношение с ответното дружество, породено от процесния договор, по силата на което за ответника е възникнало задължение за извършване на процесния ремонт на лек автомобил в съответния срок; наличието на валидно уговорена между страните неустойка при забавено изпълнение на задължението, както и нейния размер.

С оглед твърденията на страните първоинстанционният съд с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно: между страните е сключен договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-78/16.09.2020 г., по силата на който ответникът е поел задължение да извършва следгаранционно обслужване на моторни превозни средства - леки автомобили, предоставени за стопанисване и управление на МВР, както и, че ответникът е извършил следгаранционно обслужване на процесния автомобил по заявката от 12.10.2021.

Пред първоинстанционния съд са ангажирани редица писмени доказателства, от които се установява следното:

На основание чл. 112 от Закона за обществените поръчки между ищеца Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към 3

Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора си, в качеството му на възложител и ответника „Д. ЕК“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен в писмена форма договор за обществена поръчка № 5785 опд-78/16.09.2020 г. В чл. 1, ал. 1 е дефиниран предметът на договора, а именно: следгаранционно обслужване (включващо сервизна поддръжка на МПС, ремонт на същите и други дейности, свързани с възстановяване на работоспособността и техническата им изправност) на леки автомобили от марките: „Пежо, Ситроен, Форд и Рено“, посочени в Техническа спецификация на възложителя - Приложение № 1 и Техническо предложение Приложение № 4, неразделна част от договора. В Техническата спецификация на възложителя са представени в табличен вид моделите автомобили, индивидуализирани чрез част от № на шасито и брой, без да се конкретизира точното моторно превозно средство, по отношение на което ще се извършва следгаранционното обслужване. Видно от съдържанието на документа, процесният модел автомобил „Ситроен“ 1.6 е включен в предметния обхват на договора, поради което и направените от въззивника възражения в тази насока се явяват неоснователни.

По делото е приета и извадка от Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на ППС, плавателната и летателната техника на МВР, утвърдени със Заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В чл. 24 от раздел II на Вътрешните правила е предвидено, че извеждането на техника извън щата следва да бъде извършвано със Заповед на директора на ДУССД, каквато, респ. протокол за бракуване и трансформация - приложение № 1Б, е необходима и при отчисляването й от структурите на МВР (така чл. 29).

Следва да бъде посочено, че при тълкуване разпоредбите на процесния договор, не би могло да се направи извод, че автомобилите, отговарящи на условията за бракуване, но небракувани и неотчислени от възложителя, са изключени от предмета на договора и по отношение на тях не следва да се извършва уговореното с него следгаранционно обслужване. Подобно обстоятелство не е предвидено в договора и като основание за отказ да се изпълни заявка, нито като основание за освобождване на изпълнителя от отговорност при изпълнение на поръчката. В допълнение следва да се посочи, че ответникът не е ангажирал пред съда (включително и с подадената от него въззивна жалба) доказателства в подкрепа на изложените от него твърдения за наличие на основание за бракуване на автомобила, респективно за изключването му от обхвата на процесния договор, поради което и наведените от него във въззивната жалба доводи в този смисъл се явяват неоснователни.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания досежно надлежното подаване на заявката поради изчерпване на утвърдения лимит в структурата ползвател на автомобила, респективно, че извършването на ремонтните дейности по същата попадат в рамките на общата стойност по договора, по отношение на които настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

В чл. 1, ал. 4 от договора страните са постигнали съгласие, че конкретизирането на обема на обслужването и ремонтите се осъществява за всеки отделен случай чрез подаване на писмена заявка до изпълнителя от представители на възложителя в рамките на срока на действие на договора 24 месеца от подписването му (арг. чл. 2, ал. 1) и на неговата обща стойност в размер до 400 000 лева с ДДС (арг. чл. 12, ал. 1 от договора).