Протокол № 260009 от 09.04.2021, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 207/2021
- Вид
- Протокол № 260009
- Подписан
- 09.04.2021
- В сила
- 09.04.2021
- Състав
- АНЕЛИЯ МАРИНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
П Р О Т О К О Л гр.София, 09.04.2021 година.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – ШЕСТИ състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
При секретаря К. Л. и с участието на А. С. К. – следовател в ОСлО при СОП – гр. С., сложи за разглеждане ЧНД № 207 по описа за 2021 г. на СОС – за разпит на свидетел пред съдия от СОС по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК.
На именното повикване в 13:00 часа в залата се явиха:
А. С. К. – следовател в ОСлО при
СОП – гр. С.;
Явява се лицето С.Д.Й. – в качеството му на свидетел, за разпит пред съдия от СОС по реда на чл.. 223, ал.
1 от НПК;
Явяват се адв. К. Г. и адв. П. В.
– ЗАЩИТНИЦИ на обвиняемите по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпило искане с вх. № 262856/07.04.2021 г. за разпит на свидетел пред съдия по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК и изложените в същото обстоятелства.
СЛЕДОВАТЕЛ А. К.: Поддържам искането си за разпит на свидетел по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК, пред съдия от СОС.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
СНЕМА самоличността на свидетеля:
С.Д.Й. – роден на *** г. в гр. С.,
ЕГН:**********, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, висше образование, служител на МВР – Началник на Сектор престъпления, свързани с МПС в ГДНП, разведен, неосъждан.
СЪДЪТ разясни на свидетеля правата и задълженията му по чл. 119, чл. 120 и чл. 121 от НПК и правата му по чл. 122 от НПК.
Предупреди свидетеля и за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият заяви, че разбира разяснените му права и задължения и обеща да изложи пред съда добросъвестно и точно всички обстоятелства, които знае по делото.
Начало на разпита в 13:05 часа:
СЛЕДОВАТЕЛ К.: Моля, да ни разкажете, какво се случи на 19.02.2019 г.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й.: През 2019 г. работех на същото място, където и сега – престъпления, свързани с МПС в ГДНП.
Предния ден бяхме получили сигнал, че има противозаконно отнет камион на територията на гр. К.. Това беше поводът, по който с колегата Н. Г. на 19.02.2019 г. трябваше да направим обход на въпросната територия, тъй като сме имали случаи, в които сме намирали на определени места укрити превозни средства. Маршрутът ни минаваше през с.
Драговищица – намира се близо до гр. К.. Беше около обяд и пътувахме със служебен автомобил „БМВ X5“, който управлявах аз.
Минахме напряко, излязохме на главния път, който води от гр. К. към гр. М.. След като излязохме от населеното място на с. Д., непосредствено преди пътя да се събере с главния път за гр. М., забелязах от лявата си страна паркиран автомобил „Мицубиши“ и в землището – на самата разорана нива, забелязах мъж, нанасящ много сериозен побой на друг човек, Дори в първия момент реших, че е куче – като чувал с картофи го подхвърляше. Казах на колегата: „Виж какво става тука“ и разбира се, решихме да спрем, за да видим какво се случва. Като спряхме забелязахме, че лицето, което нанасяше побой беше високо 180-190 см., с тъмен анцуг, едро момче, около 30 годишно. Забелязахме, че човекът, на който беше нанесъл побой е възрастен, слаб мъж, около 60 г., може и по-възрастен да беше. Беше облечен с дрипави дрехи, мръсен – неугледен външен вид.
В момента, в който спряхме, младото момче – лицето, което нанасяше побоя ни даде знак с ръка да си заминаваме по пътя /свидетелят показва жеста с ръка/.
Пресякохме насрещното платно, спряхме близо до паркирания автомобил и двамата с колегата слязохме от колата.
Действието се развиваше на няколко метра от нас – 5 м. примерно и аз казах на младия мъж: „Как ще продължим, като ти ще убиеш човека.“ Дори да сме нормални граждани – всеки би спрял. Той ми отговори: „Ти не ми казвай какво да правя.
Махай се оттука – той ми е работник и ще си правя с него, каквото си поискам.“ Беше изключително агресивен и говореше с изключително заплашителен тон.
Пак го приканихме да преустанови действията си, като през това време възрастният човек стенеше на земята и молеше за помощ. Той пак ни прикани да си тръгваме по най-бързия начин, защото му е работник, служител и ще си прави, каквото си иска с него. Аз му казах, че е жив човек, не му е собственост, за оправдание на това нещо и човекът стана още по-агресивен – повиши тон и с още по-висок глас ни каза да се махаме по най-бързия начин.
В този момент вече решихме да се легитимираме, че и двамата сме полицейски служители – със служебни карти. Той каза: „Какви полицаи сте вие, бе, никакви полицаи не сте – махайте се оттука!“ И продължи да се държи по същия агресивен и заплашителен начин. Тръгнахме да се приближаваме към него и той каза: „Ако не се махнете ще стане по-страшно.“ Аз казах: „Ако не се махнем, какво по-страшно ще стане?“ Той: „Ще видите, ей сега ще се обадя и ще стане страшно.“ Проведе телефонен разговор, вероятно с баща си, защото каза: „Татко, ела тука. Има някакви полицаи, с някакъв джип и искат да ме бият.“ – или нещо такова. Като аз вече тръгнах да го хващам за ръката – предприемам действия да се успокои, но той ме избута и аз му казах да не ме докосва, защото сме полицаи и сме въоръжени, направих го с цел единствено да го респектирам и да се успокои малко. Той пак: „Какви полицаи сте, сега ще видите.“
Видях, че не може да се води нормален разговор и казах на колегата да се обади на 112, където съответно се записват разговорите и да повика автопатрул за подкрепление.
Когато той проведе разговора с баща си, не сме го възпрепятствали. Нашата надежда беше, че баща му вероятно е доста по-голям на години от него и е разумен човек – ще го успокои, като дойде и ще свали напрежението. Като през цялото това време възрастният човек лежеше на земята и стенеше. След няколко минути пристигна друг джип, на въпросния господин – бащата, който също е висок и едър човек, с мустаци. Слезе от джипа и тръгна към нас, като човекът, който нанасяше ударите каза: „Татко, тези са полицаи, въоръжени са с пистолети и искат да ме убият.“ – или нещо такова. Показах служебната си карта и обясних на господина кои сме, че синът му нанася побой на възрастния човек и вероятно ще го убие, но за мое учудване той също стана изключително агресивен и стана още по-страшно. Заплашваше ни и каза: „Боли ме ръката, ако не ме болеше щях да ти размажа главата“ и т.н.
Малко след пристигането на бащата, пристигна и автопатрул с двама униформени полицаи от РУ – гр. К.. За мое огромно учудване, това по никакъв начин не респектира двамата господа, които станаха още по-агресивни, като бащата каза: „Какво се събирате, сега ще видите какво ще стане.“ И побойникът – младото момче каза: „Ти познаваш ли Цецо митничаря?“ Съответно отговорих, че не го познавам, защото не живея там. След няколко минути пристигна въпросният Ц., който се оказа, че е брат на по-възрастния господин и каза: „Аз съм Ц. митничаря. Какви полицаи сте вие – днес сте полицаи, утре – не сте.“ И почна да ни уволнява, като бих казал, че той беше най-разумен и възпитан от всички. Не помня той с какъв автомобил дойде.
Малко след това пристигна и четвърти човек, който се оказа брат на побойника – младото момче и син на мъжа с мустаците, пристигна с „Мерцедес“-S клас.
Суматохата вече стана доста голяма – доста хора. Аз от 15 г. съм служител на МВР и такава агресия не бях виждал. Като се събраха четиримата, може би вече почувстваха, че са силни.
Тогава аз отидох в служебния автомобил и се обадих съответно в моята работа – на моите ръководители, казах какво се случва. В това време видях, че напрежението нарасна и вторият човек, който дойде – бащата, хвана с ръка колегата Н. Г. за врата.
Забелязах, че много се изостриха нещата. Последното момче, което дойде тръгна да напада колегата, като се опита да го удари, но не успя – колегата се дръпна назад, но онзи го избута и колегата стъпи накриво ли /?/, не можах да разбера… Видях, че вече наистина стават много страшни нещата. Междувременно дойде още един патрул полицаи. Аз запалих нашия автомобил и включих на задна скорост, после отидох да прибера колегата, защото вече не знаех какво трябва да направим, за да се предпазим. Качи се и той в автомобила и се отправихме към РУ – гр. К.. Междувременно разбрахме, че са задържани въпросните лица и ги карат към РУ.
На въпросите на ЗАЩИТНИКА адв. В.,
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й. ОТГОВОРИ: Бяхме се отправили към главния път гр. К.-гр. М., но минахме през с. Д., защото има пряк път, а и не искахме да минаваме през гр. К., с оглед на това, че имахме секретна задача.
На това място и на тази длъжност работя от 2013 г. до момента.
Компетентността на ГДНП е на територията на цялата страна. В гр. К. съм бил много пъти.
Когато забелязах колата от лявата страна, лицето, което биеше и битият се намираха в землището – изораната част на нивата. На около 5 м. от автомобила.
Първоначално застанахме до автомобила, за да се ориентираме, какво се случва. Въпреки, че съм полицай, не можех да повярвам какво се случва и какво виждам – бях в шок. Докато говорехме, тръгнах да се приближавам до него, все пак водим някакъв разговор. Първоначално идеята беше да разберем, какво се случва и този човек да се успокои, за да можем да решим какво ще правим, но той стана изключително агресивен и вече преценихме, че няма да стане с добра приказка. Дори в началото, като слязохме от автомобила не казахме, че сме полицаи. Просто бяхме в шок и искахме да го спрем, човекът – битият, беше възрастен. Първоначално не влязохме в нивата, после – да, когато започнахме да говорим.
Когато слязохме, мъжът преустанови побоя и ни даде знак с ръка – махайки, да продължаваме. Стоеше до лицето, което е на земята.
След това не е нанасял побой, защото трябваше да се занимава с нас.
Не сме викали линейка. Звъннахме на 112, за да извикаме автопатрул, защото първото нещо, което трябваше да направим е този човек да го озаптим по някакъв начин, като разчитах, че като дойде автомобил с надписи и униформени полицаи, този човек по някакъв начин ще се респектира. Не знаехме какво може да последва – може да извади нож, оръжие и да стреля срещу нас. На първо място искахме да го обезопасим.
Не можах да видя, дали е имал видими наранявания човекът – лежеше на земята и крещеше, че много го болят ребрата и не може да диша. Все пак беше февруари и беше облечен, не помня точно с какви дрехи, но беше много дрипав и мръсен, и беше с много голяма брада, неподстриган – представете си клошар.
После се оказа, че е кравар и работи при тях –гледа животните. Това крещеше:
„Много ме болят ребрата – не мога да дишам.“ Не съм забелязал, дали има кръв.
Не казвам, че не е имало.
Започнахме да разговаряме и се приближихме към него, към момчето, като влязохме в нивата. Видяхме, че човекът няма да се успокои и тогава – на един по-късен етап от разговора се легитимирахме.
Категорично му дадохме възможност да види какви са картите ни.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.: Обърнахте ли картата си от другата страна /?/, за да види той стикера – предполагам служебната Ви карта има такъв.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й. /вади служебната си карта и я показва/: Показвам Ви служебната си карта. Стикерът на нея е поставен на лицевата част. Отзад – няма стикер.
Разпечатката съдържа 60 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e15a1e06-d252-42b7-ba71-9a0d138e9a61