Решение № 313 от 11.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110109538 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът Н. СТ. К. ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си мл.адвокат Р.Д., съдебен адрес: гр. ***** №1, офис №1, срещу ответника „АПСББ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес: гр.

***** № 81 В, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: сумата от 1560,31лв. представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 06.10.2005 г. с падеж 06.10.2005 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2005 г. до окончателното изплащане на дълга, както и сумата 109,22лв. представляващи направени от молителя разноски по делото на осн. чл. 237, б. „е" от ГПК/отм./, като погасени по давност, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Въз основа на издаден изпълнителен лист от 23.12.2005 г. по г.д. №**** по описа за 2005г. на Варненски районен съд, XII състав по реда на чл.237, чл. 242-249 от ГПК/отм./, Н. СТ. К.

ЕГН **********, е осъден да заплати на „ТБАК"ЕАД, гр. *****, per. по ф.д. *****/97 на СГС, Булстат *****, НДР *****, адрес за кореспонденция гр.*****, ул.„*****" 52-54 сумата 1 от 1560,31лв. представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 06.10.2005г. с падеж 06.10.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2005г. до окончателното изплащане на дълга, както и сумата 109,22лв. представляващи направени от молителя разноски по делото на осн. чл. 237, б. „е" от ГПК/отм./.

По молба на „ТБАК" ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 21.06.2006г., е образувано изпълнително дело №***** по описа за 2006г. на ЧСИ ***** район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република ***** с peг. № ***.

Счита се, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по изпълнителния лист издаден по гр.д.№ **** по описа за 2005г. на Варненски районен съд, е погасено по давност, тъй като: По образуваното изпълнително дело не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Поради това, ищецът счита, че на 21.06.2008 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради т.нар.

„перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото вече прекратяване. Съгласно TP №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

След настъпилата перемпция в изпълнителното производство, се сочи, че взискателят не е предприел каквито и да било действия за събиране на вземането си в продължение на още три години.

Въз основа на горното, ищецът счита, че възможността на ответното дружество да събере чрез принудително изпълнение вземането си, е погасена по давност на 21.06.2011г., в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.

Сочи се, че с молба от 13.11.2015г., „АПСББ"ООД, със седалище и адрес на управление гр.*****, район Триадица, бул.„*****" №81В, ап.3, представлявано от ***** и ***** вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *****, е поискало да бъде конституирано като взискател по делото, въз основа на сключен договор за покупкопродажба на вземания. Поради това и с оглед Разпореждането на съдебният изпълнител за конституиране, се счита, че именно ответното дружество е надлежен ответник по иска.

Сочи се, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес. В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца, с оглед възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ.

2 процесуалната допустимост на иска. Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения, длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Сочи се, че субективното преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес.

С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.

Посочено е, че в случай, че ответната страна желае да заплати доброволно размерът на претендираните в настоящия иск суми плащането, може да бъде извършено по следната банкова сметка открита при: Банка „***** (*****)"ЕАД IBAN *****/Специална адвокатска сметка по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗАдв/ Титуляр: адв. Р.В. Д./Съгласно изрично пълномощно за получаване на суми в брой и по банков път/.

Ответната страна „АПСББ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес: гр. ***** № 81 В, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е недопустим, в евентуалност неоснователен.

Като аргументи за недопустимост са изложени твърдения за липса на платена д.такса и представено пълномощно с исковата молба, които пропуски са били отстранени след оставяне на производството без движение, още преди предприемане на процедурата по чл.131 ГПК. При изложеното, аргументите за недопустимост на исковата претенция, са преценени за неоснователни, като с определение №****/26.10.2021г., производството по предявения иск е прието за допустимо.

С отговора се излага твърдения за нееоснователност на редявената искова претенция, поради факта, че липсват мотиви относно изложените от ищеца твърдения, като се настоява, че последните се явяват изцяло несъстоятелни, недоказани и не следва да подлежат на разглеждане.

Отправено е искане за отхвърляне изцяло на предявените искове, като неоснователни и недоказани.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело, в качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното 3 дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай, ищецът твърди погасяване на изпълняемото право, на основание изтекла петгодишна погасителна давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

По допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:

В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес.

В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му, което обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска. Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист 4 правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

Субективното преобразуващо право на погасителна давност, може да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес

В тази връзка се споделят и доводите на самия ищец, който сочи, че правният интерес от така предявения иск по чл. 439 от ГПК не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК) . Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК, е уважен (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла), го възпрепятства да упражни правото на принудително по друго. В същия контекст, с Решение № 48/14.07.2016 г. по ТД. № 404/2015 г. на ВКС, II т.о. изрично се приема, че настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на материалното право или правото на принудително изпълнение за удовлетворяването му. В този смисъл се е произнесъл ВКС и с Определение №188/23.04.2019 г. по ЧТД № ***/2019 г. на It. о.