Решение № 8653 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8653 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110136488 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Е. П. П..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сума в общ размер на 2223,77 лв., от която 1936,81 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 286,65 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2021 г. – 27.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 0,31 лв. – главница за услуга за дялово разпределение за периода 15.01.2021 г. – 04.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66686/2023 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за производството, включително възнаграждение за юрисконсулт.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна. Излага съображения, че претендираните суми са заплатени на ищеца. Посочва, че ФДР „Техем сървисис“ ЕООД е издала изравнителна сметка за сумата от 189,65 лв., представляваща сума за възстановяване, но посочената сума и досега не е възстановена и отразена в издаваните от ищцовото дружество фактури. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Постъпила е молба за даване ход на делото и становище по същество.

Ответникът се явява лично, като моли съдът да се произнесе в съответствие със събраните по делото доказателства, като определи окончателно дължима сума.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК и с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1936,81 лв. – главница, представляваща цена за топлинна енергия доставена за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 286,65 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2021 г. – 27.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 0,31 лв. – главница за услуга за дялово разпределение за периода 15.01.2021 г.

– 04.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66686/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.

По иска с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава, включително дата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С изготвения проект за доклад на делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: наличие на облигационно 2 отношение между ищцовото дружество и ответницата Е. П. по договор за доставка на топлинна енергия, както и доставените количества топлинна енергия до процесния имот през исковия период.

Спорен между страните е размерът на задължението, с оглед извършените от ответницата плащания за погасяването му.

Във връзка със спорния въпрос, по делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, като задълбочено и компетентно изготвено. Видно от същото, вещото лице е констатирало, че след образуване на делото, не са постъпвали плащания от страна на ответника за погасяване на процесните задължения.

За отоплителен сезон 2020/2021 г. (период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.), след изравнителните сметки е издадена фактура за реално потребена топлинна енергия за сумата от 1 787,38 лв., която е намалена със следните суми - сумата от 41,10 лв. в резултат на промяна на цената на ТЕ (със задна дата), сумата от 299,58 лв. – отразена за връщане, както и със сумата от 1355,51 лв. – общо плащания, постъпили на 17.11.2020 г. и на 28.05.2021 г. В резултат на описаните корекции, дължимата и неплатена сума за ТЕ за посочения период възлиза на 91,19 лв.

За отоплителен сезон 2021/2022 г. (период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.), вещото лице е установило, че е начислена сумата от 1737,54 лв. – за реално доставена ТЕ, която е увеличена със сумата от 108,80 лв. – за доплащане, като общият размер на задължението за посочения период възлиза на сумата в общ размер на 1 845,62 лв.

Общото задължение за целия процесен период е на стойност 3 463,53 лв. което представлява сбор от сумата от 2 431,67 лв. – цена за доставена топлинна енергия за отопление и сумата от 1 031,86 лв. – цена за топла вода, като след приспадане на всички извършени плащания, изравнителни сметки в резултат на отчет от ФДР, както и намаляване на цената, възлиза на сумата от 1 936,81 лв.,

В проведеното открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че при изчисляване на дължимите суми, са съобразени всички извършени от ответницата плащания, като разяснява, че част от представените доказателства за платени суми, не касаят процесния период, а относимите такива – на обща стойност от 1355,51 лв., постъпили на 17.11.2020 г. и на 28.05.2021 г., са взети предвид при формиране на размера на неплатения остатък.

С оглед горното и доколкото се установяват всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, то същият следва да бъде уважен, като основателен.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца, клиентите са длъжни 3 да заплащат месечните дължими суми за доставена топлинна енергия, в 45дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33, ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.

Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ, съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители, експертът е изчислила, че размерът на обезщетението за забава (законната лихва) върху главницата за ТЕ, възлиза на сумата от 282,14 лв., поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на задължението за заплащане на цена за услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорния иск за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 0,31 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските.

При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете. Ищецът е направил разноски в настоящото исково производство, в общ размер на сумата от 532,99 лв., от която: 82,99 лв. – д.т., 400 лв. – депозит на ССчЕ, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт (определено от съда). Пропорционално на уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 532,92 лв. В производството по ч.гр.д. № 66686/2023 г., разноските на ищеца възлизат на сумата от 94,48 лв., поради което пропорционално, дължимата сума е в размер на 94,47 лв.

Ответникът не е направил разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.

79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. П. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, бул. „ 6, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 990,28 евро – главница, представляваща цена за топлинна енергия /ТЕ/ доставена за имот на адрес: гр. София, бул. „, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 04.12.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 146,56 евро – мораторна лихва върху главницата за ТЕ, начислена за периода от 15.09.2021г. до 27.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.12.2023 г.

4 по ч.гр.д. № 66686/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.

ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 0,16 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. П. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, бул. „ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 272,48 евро - разноски за настоящото исково производство и сумата от 48,30 евро - разноски за производството по ч.гр.д. № 66686/2023 г. на СРС, 32 състав.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД – трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5