Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1415 от 04.12.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2577/2025
Вид
Решение № 1415
Подписан
04.12.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 68, ал. 1, т. 2 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 415, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110202577 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. В., роден на *, гражданин на Украйна с ЛНЧ:

**********, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. М. П. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2500091 от 05.05.2025 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на жалбоподателя С. В., на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за това, че на 27.01.2025 г. в гр. Варна, в имот с идентификатор ПИ ***, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, местност „Баба Алино“, в строителен обект – едноетажни и двуетажни къщи „Форест клуб къщи“ е установено, че лицето С. В., роден на *, гражданин на Украйна с ЛНЧ: **********, с временна закрила в Република България, на когото са предоставени декларации на български език по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда и на украински език по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ за деклариране на данни във връзка с осъществяваната от него дейност в обекта, лицето С. В. категорично отказва да попълни предоставената му декларация, както и да декларира писмено факти и обстоятелства, сързани с осъществяването на трудова дейност в обекта – нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда.

1

Жалбоподателят С. В. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна не са се легитимирали, като непосредствено след пристигането си на обекта са започнали да раздават декларации, като жалбоподателят С. В. им е обяснил, че не извършва никаква дейност на строителния обект. Заявява, че е предоставил на проверяващите инспектори своя документ за самоличност, но не намира основание да попълва декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, при условие, че не е полагал труд в обекта. Също така оспорва посоченото в обстоятелствената част на АУАН място на извършване на нарушението, който според него пропуск представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят С. В. моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 09.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2577 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. В. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. М. П. от АК – Варна, която моли за намаляване на размера на наложеното административно наказание „глоба“ до размер от 100 лева.

В проведеното на 09.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2577 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна и.д.

Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Н.Т., която намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като изрично подчертава, че не възразява наложеното административно наказание „глоба“ да бъде намалено като размер до предвидения в Кодекса на труда минимален праг.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 27.01.2025 г. Е. Д. Н. – Началник отдел „АИПО“ в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство в строителен обект „Форест клуб къщи“, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, местност „Баба Алино“, имот с идентификатор ПИ ***.

Служителят на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна установил в 2 обекта да полага труд жалбоподателя С. В., роден на *, гражданин на Украйна с ЛНЧ: **********, с временна закрила в Република България, като му предоставил декларации на български език по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда и на украински език по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ за деклариране на данни във връзка с осъществяваната от него дейност в обекта.

Жалбоподателят С. В. категорично отказал да попълни декларациите, поради което и приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда, на 27.02.2025 г. Е.

Д. Н., в качеството си на Началник отдел „АИПО“ в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не псотъпило псимено възражение срещу съставения АУАН, като на 05.05.2025 г. и.д.

Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелсвтената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на жалбоподателя С. В. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че предвид процедурата по която протече съдебното следствие, а именно по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, няма необходимост от подробно и задълбочено обсъждане на събраните в хода на административно – наказателното производство доказателства.

Съдът приема признанието на достоверността на фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, доколкото се 3 подкрепя от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства, които недвусмислено установяват, че на 27.01.2025 г. в гр. Варна, жалбоподателят С. В. е нарушил разпоредбата на чл.

415, ал. 3 от Кодекса на труда, поради което и правилно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.

В случая основния по делото въпрос е по отношение размера на наложеното административно наказание.

Самият законодател не е предвидил законова възможност административното наказание да бъде редуцирано с 1/3, каквато процедура е налице в наказателното производство – съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, но в случая са налице достатъчно основания админинистративното наказание „глоба“, наложено на жалбоподателя да бъде индивидуализирано в минимален размер, а именно в размер на 100 лева.

При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни С. В. да е санкциониран за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на жалбоподателя към законоустановения ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 03 – 2500091 от 05.05.2025 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна следва да бъде изменено, като размера на наложеното административно наказание „глоба“ бъде редуциран до размер от 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 03 – 2500091 от 05.05.2025 г., 4 издадено от и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на С. В., роден на *, гражданин на Украйна с ЛНЧ: **********, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената „глоба“ до размер от 100 лева (сто лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5