Решение № 146 от 14.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500153 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. 435 ал. 2 т. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Й. С. – длъжник по изп. дело № 612/2015г. по описа на ЧСИ В. Георгиев срещу разпореждане № 5002/14.12.2023г. на съдебния изпълнител, с което е отказано възстановяването на постъпилата по негова сметка в изпълнение на наложен при работодателя запор сума от 5 663, 95 лв., представляваща общ размер на обезщетенията по чл. 331 и чл. 224 ал. 1 КТ.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие, поради нарушение на материалноправните норми на КТ, уреждащи обезщетенията и процесуалните разпоредби на ГПК, регламентиращи несеквестируемостта. Посочено е, че трудовото правоотношение на длъжника е било прекратено по инициатива на работодателя на основание чл. 331 ал. 1 КТ и че съгласно заповед № 8/23.01.2023г. на работника следва да се изплатят обезщетение по чл. 331 ал. 1 КТ в размера по ал. 2 от с.р. и обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 6651, 84 лв. Допълва се, че на 23.11.2023г. бившият работодател е превел на длъжника сумата от 1950 лв. с основание работна заплата за м. октомври 2023г., но не му е превел останалата дължима сума за горните обезщетения, която е в размер на 5663, 95 лв. след приспадане на удръжките. Уточнява се, че тази сума е преведена от работодателя директно по сметка на съдебния изпълнител на основание наложен запор, видно от фиша за работна заплата от м. ноември 2023г.

Жалбоподателят счита, че сумата от 5663, 95 лв. представлява несеквестируем доход по см. на чл. 446 ГПК, доколкото в приложното поле на тази норма попадат и паричните обезщетения по КТ, които заместват трудовите възнаграждения и които се 1 дължат, защото обезщетяват невъзможността за полагане на труд. Позовавайки се на т.

1 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК, жалбоподателят смята, че тези обезщетения попадат под защитата на несеквестируемостта, тъй като са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство и в тази връзка е налице забрана да бъдат събирани от друг. Акцентира се, че не е отчетено и задължението за издръжка, което има длъжника към непълнолетното си дете. Жалбоподателят уточнява, че е поискал от ЧСИ да му върне процесната сума като неправомерно преведена по неговата сметка, но е получил отказ за това, връчена му на 02.01.2024г. По тези съображения жалбоподателят отправя искане до съда да отмени насочването на принудителното изпълнение към тази сума и тя да му бъде възстановена.

В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК взискателят в изпълнителното производство е представил писмени възражения по жалбата, в които излага съображения, че различните видове обезщетения по КТ, включително тези по чл. 331 и чл. 224 КТ не попадат в обхвата на несеквестируемия доход по чл. 446 ГПК. Изтъква се, че тази разпоредба е императивна и не може да се тълкува разширително. С тези доводи се иска подадена от длъжника жалба да се остави без уважение.

В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 изр. 2 ГПК съдебният изпълнител навежда доводи за неоснователност на жалбата, тъй като действието на разпоредбата на чл. 446 ГПК се разпростира само върху вземания, представляващи възнаграждения за труд и в предметния й обхват не попадат плащания, които не са изрично посочени в нея. В тази връзка се счита, че процесната сума е изцяло секвестируема и с привеждането й по сметка на ЧСИ работодателят е спазил закона.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително производство № 612/2015г. по описа на ЧСИ В. Георгиев е образувано по молба на взискател, към която е приложен изп. лист от 17.06.2015г. издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1645/2015г. на ВТРС, за принудителното събиране на посочените в изпълнителния титул суми.

Впоследствие е присъединено за събиране и друго вземане на същия взискател, за което е издаден изп. лист от 17.06.2015г. по ч.гр.д. № 1644/2015г. на ВТРС. През 2018г. като взискател в изп. производство е конституиран цесионера на горепосочените вземания, на когото те са прехвърлени с договор за цесия от 31.01.2018г. За удовлетворяване вземането на кредитора ЧСИ е наложил запор върху работната заплата на длъжника – жалбоподател, като е указал на работодателя при изчисляване на удръжките да спазва правилата на чл. 446 ГПК /запорно съобщение от 06.08.2021г./ С уведомително писмо от 13.08.2021г. работодателят е уведомил съдебния изпълнител, че ще извършва ежемесечни удръжки по запора в размер съгласно чл. 446 ал. 1 ГПК и предвиденото в т. 3 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК.

От представените от жалбоподателя писмени доказателства е видно, че трудовото му правоотношение с работодателя е прекратено на основание чл. 331 ал. 1 КТ със заповед № 8/23.10.2023г., с която са му начислени за плащане обезщетения по чл. 331 ал. 2 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ в общ размер 6651, 84 лв. От фиш за работна заплата за м. ноември 2023г. и извлечения от банковата сметка на длъжника се установява, че 2 му е преведена работна заплата в размер на 1950 лв., а на основание наложения запор начислените обезщетения по чл. 331 ал. 2 и чл. 224 ал. 1 КТ, които след направените нормативно признати удръжки са в общ размер на 5663, 95 лв., са постъпили по сметка на ЧСИ. Жалбоподателят е поискал от съдебния изпълнител да му възстанови тази сума, но с разпореждане от 14.12.2023г., последният е отказал да стори това.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящата жалба е срочно подадена от длъжника по изпълнението, на когото закона изрично е признал правото да обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което счита за несеквестируемо /арг. чл. 435 ал. 2 т. 2 ГПК/.

Правният институт на несеквестируемостта дава защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство и представлява изрично прогласена от закона забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. Според чл. 446 ал. 1 ГПК вземанията за трудово възнаграждения или за каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и за пенсия, до размера на минималната работна заплата за страната, са несеквестируем доход. Трудовото възнаграждение е дължимата от работодателя насрещна престанция на работника или служителя за предоставената му от последния работна сила, а пенсионното плащане има заместваща трудовото възнаграждение функция и е предназначено да осигури парични средства за живеене на лицето. Следователно с уредбата на чл. 446 ГПК се брани дохода на работника или служителя, при наличие на определените там предпоставки, получен срещу престирания от него в полза на работодателя трудов резултат. Обезщетенията по КТ не са възнаграждения за труд по см. на чл. 446 ГПК, те се дължат на различно правно основание и то връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. Обезщетенията по КТ нямат заместващ трудовото възнаграждение характер, както твърди жалбоподателя, макар да обезщетяват невъзможността за полагане на труд. Разпоредбата на чл. 446 ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително, което обстоятелство е пречка в категорията на процесуално защитените вземания на длъжника от принудително изпълнение да се включат обезщетенията по КТ, вкл. тези по чл. 331 ал. 2 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ. Аргумент в тази насока дава и предвиденото в чл. 444 т. 8 ГПК, че несеквестируеми са и тези вещи и вземания, за които в друг закон е посочено, че неподлежат на принудително изпълнение. За разлика от КСО относно обезщетенията и помощите по ДОО /чл. 114а ал.1/, от КЗ относно застрахователната сума по застраховка „Живот и злополука“ и застрахователното обезщетение по „Гражданска отговорност“ /чл. 198/, от ЗСП по отношение на социалните помощи /чл. 14 ал. 3/, от ЗНЧ относно приходите от движимо и недвижимо имущество на читалищата /чл. 25/ и др., където изрично е предвидена несеквестируемост на посочените вземания, в КТ липсва изрична уредба, която да включва обезщетенията по трудово правоотношение и в частност тези по чл. 331 и чл. 224 КТ в обхвата на несеквестируемостта. В тази връзка вземанията на длъжника за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя и за неизползван платен годишен отпуск не са защитени като неподлежащ на принудително изпълнение доход и са 3 изцяло секвестируеми. Изключването на обезщетенията по КТ от защитата на несеквестируемостта ги лишава от характера на доходи необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, тъй като за да са от такова естество това следва да е изрично предвидено в закон. След като действието на нормата на чл. 446 ГПК не се разпростира върху процесните вземания за обезщетение въпроса дали длъжника има задължение за издръжка към непълнолетно дете е без значение за тяхната секвестируемост /арг. чл. 446 ал. 1 ГПК/. Предвид на това работодателя в съответствие със закона и в изпълнение на наложения запор правилно е превел по сметка на ЧСИ спорната сума, тъй като тя подлежи изцяло на принудително изпълнение.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че жалбата на длъжника срещу насочването на принудителното изпълнение върху сумата от 5 663, 95 лв., представляваща общ размер на обезщетенията по чл. 331 и чл. 224 ал. 1 КТ, която същият счита за несеквестируем доход респ. срещу акта на съдебния изпълнител, с който се отказва възстановяването й е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Й. С., ЕГН: ********** от гр. В.

Търново, ул. „.........“ № 14, вх. В, ет. 5, ап. 13 – длъжник по изп. дело № 612/2015г. по описа на ЧСИ В. Георгиев срещу разпореждане № 5002/14.12.2023г. на съдебния изпълнител, с което е отказано възстановяването на постъпилата по негова сметка в изпълнение на наложен при работодателя запор сума от 5 663, 95 лв., представляваща общ размер на обезщетенията по чл. 331 и чл. 224 ал. 1 КТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4