Решение № 99 от 26.09.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Царево, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100480 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „А1 България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: София, ул. ”Кукуш” № 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д.и М. М., чрез пълномощник юрисконсулт П. П. мобилен номер: ********** електронен адрес: ********** адрес регистриран в ЕПЕП: ************, срещу М. И. Я., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. П., ПК ******, ул. „И.“ № ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца, сумите както следва: сумата от общо 713,94 лв. от които за периода 02.08.2020 г. сума в размер на 548,95 лв. общ размер неустойки и мораторна лихва в размер на 164,99 лв. ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на образуване на ч.гр.д. № 323/2023 г. на PC- Царево-14.08.2023 год. до окончателното изплащане на задължението, за които задължения е издадена Заповед за изпълнение № 157/ 15.08.2023 год. по ч.гр.д. № 323/ 2023 г. на PC - Царево. Да присъди на ищеца разноските по заповедното и исковото производства.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

1

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Ищеца, в писмено становище чрез процесуалния си представител, счита предявените искова за основателни и доказани. Пледира да бъдат уважени в пълен размер.

Ответника в писмено становище чрез процесуалния си представител, счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Пледира за отхвърляне на иска.

Ищеца твърди, че между страните е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, към който договор са били предоставяни сочените в него услуги, със съответните уговорени тарифни планове. Сочи, че към договора са били закупени и устройства на изплащане. Твърди, че дружеството ищец, е извършило изпълнение по договора, но ответникът е преустановил плащанията по договора и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане.

В отговора на исковата молба, ответника заявява, че оспорва наличието на валидно възникнали облигационни отношения между страните. Твърди, че на са доказани реалната доставка и потребление от страна на ответника на услугите сочени от ищеца. Сочи, че не е ясно как са формирани претендираните суми. Твърди се, че мобилният оператор не е уведомил ответника, че прекратява едностранно процесния договор. Сочи, че клаузите за неустойки в договорите за мобилни услуги, са нищожни. Твърди, че ответника има качеството „потребител” по смисъла на §13, т. 1 от ДП на ЗЗП, поради което и ответникът е „потребител на далекосъобщителна услуга“ защитени от ЗЗП, поради което клаузата за неустойки е нищожна, тъй като е неравноправна. Ответника счита иска за неоснователен и по отношение на претенцията за договора на продажба на изплащане.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от 2 фактическа страна следното:

От приложения като доказателство по делото Договор се установява, че между страните е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с № 500787295 от 03.10.2019 г.

Установява се от представения договор, че към него са предоставяни услуги с партиден номер М6399767.

Установява се от представеното Приложени № 1 към горепосочения договор, че с договора са уговорени следните услуги с тарифни планове без ДДС както следва: Мобилна услуга ONE unlimited 4XL, за номер *********, с тарифен план от 33.33 лева и Мобилен интернет А1 СърфМ, за номер **********, с тарифен план от 18.33 лева.

От представения Договор и приложения по него се установява, че ответника е закупил на изплащане и Апарат Nok 2.1 BlueCopper+PH TTEC clc договор от 03.10.2019 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 3,50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно представения погасителен план, както и /към Приложение № 1 за услугата **************, съгласно т. 7.6 от него/ ответника е закупил устройство Huawei Y5 2019 с отстъпка от цената в размер на 249,58 лв.

Съгласно заключението на в.л. М. З. по допуснатата и приета от съда СИЕ, задълженията на ищеца за неустойки са в размер общо от 548,95 лв.

Съгласно същото заключение, върху посочената обща сума е начислена мораторна лихва в размер на 164,99 лв.

Съгласно заключението на в.л. Р. С. по допуснатата и приета от съда СТЕ, услугите по договора са били предоставени от ищеца на ответника ва пълен обем.

При така установеното от фактическа страна и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Предявени са в условията на главност и акцесорност искове, с правно основание в чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл.

86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

По допустимостта на иска:

Исковете са предявени от легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването им, срещу надлежен ответник, поради което са процесуално 3 допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете:

Исковете са основателни по следните съображения:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1. наличието на валидно възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените договори за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане въз основа, на които се претендират процесните сумите; 2. реално потребление от страна на ответника на съответните услуги и респ. наличие на задължение за заплащане на абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3. установяване на стойността на доставените далекосъобщителни услуги в претендирания в исковата молба размер.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест, да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

По претенцията за заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги и вноски за продажба на изплащане по време на действие на посочените договори за /наличието на валидно възникнали облигационни връзки между страните/ съдът намира, че от представения по делото договор за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане и приложение по него, сключени между страните по спора се установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по процесния договор. Този договор сключени между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.

Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е 4 свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки.

Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 от ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това, съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗЗД, между ищеца и ответника е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги и устройства, посочени в договорите срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.

Следва да се посочи, че процесните договори съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 от ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. В тази връзка следва да се посочи, че от представените писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в договорни отношения по сключения между тях договор. По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. В договора за електронни съобщителни услуги се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението му. Същото е положението с договора за продажба на изплащане. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват 5 необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен в отговора на исковата молба или в о.с.з. и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010 г., I т.о. е прието, че оспорване на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК/. В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.

Отделно от това ответника има задължението да заплаща цената за предоставените услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил.

По делото обаче, не се ангажират никакви писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите.

Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги. Досежно въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната, като това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е необходима форма за валидност или за доказването му.