Решение № 38 от 28.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. К.А., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.А. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20245100900055 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящият спор на основание чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК по своя характер, е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.

Исковото производство по търговския спор е образувано по депозирана чрез процесуални представители от Ф. Р. А. против „ЗК л. И.” АД, гр. С. искова молба. В нея ищцата твърди, че на ****** г., в около 00:10 часа в град Сегед, Република Унгария, настъпило ПТП между товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“, с ДК № *******, с прикачено полуремарке марка „Б.“, с ДКН № *****, управляван от румънския гражданин Д. К. и микробус марка „М.“, модел „С.“, с ДК № ******, управляван от водача Д. Ц. К.. В пряка причинно-следствена връзка с ПТП, бащата на ищцата - Р. А. А., в качеството си на пасажер в микробус марка „М.“, модел „С.“, с ДК № ******, претърпял изключително тежки телесни повреди, които довели до смъртен изход.

Ищцата твърди, че от официалните свидетелстващи документи, с които се констатирало процесното ПТП - Доклад за ПТП с пострадА. лица, отговорността за настъпване на ПТП била на водача на микробус марка „М.“, модел „С.“, с ДК № ******, който поради непредпазливост и занижено внимание по отношение на пътната обстановка, реА.зирал удар с правомерно 1 движещия се товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“, с ДК № *******, с прикачено полуремарке марка „Б.“, с ДКН № *****, и с тези си действия виновно допуснал настъпването на ПТП. Относно процесното произшествие било образувано ДП № 06000/98/2024 по описа на Окръжно полицейско управление на окръг Ч.-Ч., което към момента на подаване на исковата молба не било приключило.

В исковата молба се сочи, че от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, към ****** г. управляваното МПС с ДК№ ****** имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗК л. И.“ АД, с начална дата 14.08.2023 г.,00:00:00 и крайна дата 13.08.2024 г.,23:59:00, които данни на основание чл. 574, ал. 12 от КЗ, до доказване на противното, удостоверявА. застрахователя, а именно ответното застрахователно дружество, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС и номер на рамата, както че към датата на събитието ******г. е било нА.це вА.дно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.

В този смисъл ищцата твърди, че изпълнила изискванията на чл. 380 от КЗ, чрез депозирана писмена застрахователна претенция с вх. № 3624/10.04.2024г., ведно с пълномощно, удостоверение за семейно положение и всички документи от образуваното досъдебно производство, с които разполагала. В отговор на заведената претенция, получила от „ЗК л. И.“ АД писмо с изх. № 3331/15.04.2024 г., с което се изисквало предоставяне на документи, с които не разполагала и които не представлявА. абсолютна предпоставка за определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно чл. 496, ал. 3, във вр. с чл. 496, ал. 2, т.2 от КЗ. Поради тази причина, приравнила полученото писмо на отказ от страна на застрахователя, който счита за необоснован. В тази насока сочи константната практика на ВКС - Определение № 224/15.05.2019 г. по ч.т.д № 805/2019 г., Определение №352/26.06.2018 г. по ч.т.д.№1027/2018 г., Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. №1614/2018 г., Определение №179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/2019 г. и Определение от 26.10.2018 г. по ч.т.д. № 2356/2018 г.

2

Ищцата счита, че ответникът в разрез с приложимия закон отказал да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на увреденото лице, поради което и на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ дължал законна лихва за претърпените от нея неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата. По отношение дължимостта на законната лихва и началния период, от който същата се дължи посочва Решение №167/30.01.2020 г. по дело №2273/2018 г. на ВКС, 2 - ро ТО.

Предвид изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за ищцата се явявал правен интерес да предяви настоящата съдебна претенция за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпян шок и ужас от настъпилото събитие, при което същата загубила своя баща. Вредите, които претърпяла, търпяла и ще продължавала да търпи били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Изтъква, че загубата на баща съставлявала едно от най-тежките житейски събития, така че дори и интензивността на страданието да намалявала във времето, мъката не се преживявала до края на живота и вредата в това отношение била непоправима и материално неизмерима. Във връзка с нелепата смърт на своя баща, ищцата Ф. Р. А. преживяла огромен стрес, страдала от необратимата загуба и все още не можела да се съвземе. Тя загубила не просто своя баща, от когото се възхищавала и подражавала през целия си живот, но и едИ.твения й останал родител.

През 1984 година починала по-малката дъщеря на Р. А. и сестрата на ищцата- А. А.ова, поради което ищцата се превърнала в център на света за баща си, негова най-голяма духовна и емоционална опора. През цялото й детство, баща й бил перманентна и постоянна фигура, двамата прекарвА. всяка свободна минута заедно. Дори след като се омъжила, двамата продължили да се виждат и да си ходят на гости по няколко пъти в седмицата.

Между Р. А. А. и Ф. Р. А. била нА.це изключително силна връзка бащадъщеря, същата била извън границите на стандартните взаимоотношения, тъй като през 2018 г. Р. А. овдовял и най-близкия за него човек останал дъщеря му Ф.. Ето защо, ищцата преживявала изключително тежко смъртта на своя баща, който бил еталон за мъжката фигура - добронамерен, грижовен, възпитан и благ; човек, на когото винаги можело да разчита за помощ, съвет и утеха, и 3 който преди ПТП, респ. настъпилата му смърт, въпреки напредналата си възраст, бил изключително деен, активен, изпълнен с живот, борбен, описван от близките си като винаги усмихнат, всеотдаен и жертвоготовен за семейството си. Любимото му време било, когато дъщеря му го посещавала заедно със семейството си, които той посрещал в дома си с много топлина и гостоприемство, като споделял, че едИ.твената му останала мечта била да бъде още дълго жив и здрав, за да се радва на дъщеря си и внуците си.

Ищцата твърди, че преди инцидента била активна и силна жена, радвала се на спокоен живот и срещи с близки и приятели, била щастлива. След инцидента и загубата на баща си, настъпили негативни психологически последици - уязвимост, неувереност, несигурност, които се отразили в поведението й - същата станала избухлива, сприхава, самовглъбена, без стремеж към положителни емоционални преживявания. Понастоящем страдала от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, отчужденост, тревожност, тежки депресивни състояния, агресивни състояния, натрупване на отрицателни емоции към обкръжаващата я среда.

Ищцата счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди, които тя претърпяла, търпи и ще продължава да търпи до края на живота си, и които оценява на 250 000 лв., бил изцяло съобразен с действащата към настоящия момент съдебна и застрахователна практика, както и с нарастващата инфлация в страната. Моли съда при определяне размера на дължимото обезщетение да вземе предвид финансовата обстановка в страната през последните години.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В същия, така предявените в обективно съединение искове – главен и акцесорен се оспорват и по основание, и по размер.

Ответникът оспорва Протокол за ПТП, издаден на ****** год. в гр. Мако от длъжностни лица на унгарската полиция, относно механизма на ПТП, причините за ПТП и телесните увреди на пострадалото лице Р. А., довели до неговата смърт. Оспорва виновното поведение на водача К., от което да са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди за ищцата в настоящото производство.

На самостоятелно основание оспорва настъпването на твърдените с исковата молба неимуществени вреди в пълния им посочен обем от 4 настъпилото застрахователно събитие. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в размер на 50%, поради обстоятелството, че пострадА.ят Р. А. се е возил на задната седалка на процесния автомобил без поставен обезопасителен колан в противоречие с разпоредбата на чл.137а от ЗДП.

Ответникът оспорва исковата претенция и по размер. Твърди, че при неговото определяне следва да се отчетат възрастта на пострадА.я, както и на ищцата към момента на настъпване на ПТП. Твърди, че между ищцата и покойния й баща не съществувА. особено близки отношения, животът на единия в България, а на другия в чужбина, довело до отчуждение между бащата и дъщерята, и водело до занижен интензитет на емоционалната връзка между двамата.

Ответникът счита, че обезщетение в размер на 100 000 л.а би било справедливо и напълно репариращо всички вреди, причинени на ищцата, като същото следвало да се редуцира и с процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадА.я. Противопоставя се инфлацията като икономически процес, да бъде въведена като критерий за обезвреда.

Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва по основание, с оглед неоснователността на главния иск. Претендира присъждане на разноски.

В депозираната по делото допълнителна искова молба ищецът поддържа исковата претенция по изложените аргументи.

С представения по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа направените оспорвания и възражения.

В откритото съдебно заседание, ищецът Ф. Р. А., чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция изцяло. Претендира присъждане на разноски по реда и при условията на чл.38 от ЗА. Прилага и списък по чл.80 от ГПК.

В откритото съдебно заседание, ответникът „ЗК л. И.“ АД чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция.

Поддържа депозираните по делото отговор и допълнителен отговор. Изразява становище, че направеното от него в отговора на исковата молба възражение за съпричиняването от страна на бащата на ищцата в производството, следва да бъде прието в размер на 70%. Претендира присъждане на разноски.

5

В откритото съдебно заседание, конституираният Д. Ц. К. като трето лице помагач на страната на ответника „ЗК л. И.” АД, гр. С., не взема становище по исковата претенция.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоИ.танционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предмет на настоящото производство е предявената искова претенция, съставляваща обективно съединени искове с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.429, ал.3 от КЗ, с които ищцата цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 250 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в качеството й на увредено лице от ПТП, настъпило на ****** г., в следствие на което настъпила смъртта на баща й Р. А. А., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция - 10.04.2024г. до окончателното й изплащане.

Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници №24/02.04.2024 г. на Кметство с. О., Община К., Област К.А., ищцата-дъщеря Ф. Р. А. е едИ.твен наследник по закон на баща си Р. А. А., вдовец от 18.02.2018 г., починал на 25.03.2024 г., за което бил съставен и Акт за смърт № */02.04.2024 г. на Община К..