Решение № 160 от 05.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Бургас, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120204570 по описа за 2024 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Т. Ц. Т., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 24-0434-000445/14.10.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради процесуална и материална незаконосъобразност.

В последно открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и лично и с адв. П. от АК-Бургас, която моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 16.10.2024г., а жалбата е изпратена по пощата на 30.10.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 18.09.2024 г. св. И. К.- служител на 02 РУ Бургас, съставил на жалбоподателя АУАН № 893559 за това, че на същата дата в 10:10 часа, в гр. Бургас, ж.к. „*“, ул. „*“ до бл.

1

79 „спира за престой или паркира на място създаващо пречки за движението“.

Въз основа на акта, АНО издал и обжалваното наказателно постановление, като пресъздал изцяло изложената фактическа обстановка. В заключение е записано, че жалбоподателят е извършил „спира или паркира на места създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак, или сигнал“.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът обаче намира, че в производството е допуснато съществено процесаулно нарушение.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, 2

АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние.

Иначе казано, един от най-съществените елементи, както на АУАН, така и на НП, е да се опише нарушението, което се твърди да е извършено чрез изложение на конкретни факти.

На първо място, видно е, че не става ясно дали се твърди, че жалбоподателят е спрял за престой, или че е паркирал. Касае се за две различни хипотези, които имат своето описание в ЗДвП. Действително, чл. 98, ал. 1, т. 1 от закона говори за забрана както за паркиране, така и за престой на определени места. Това обаче не отменя задължението на АНО да посочи за коя точно хипотеза се касае, тъй като това е свързано с предмета на доказване, като не може да се изследва въпросът дали на конкретното място има пътни знаци или маркировка, които да са относими към случая. Така например, в конкретния случай е видно от снимковия материал и схемата от Община Бургас, че автомобилът е бил паркиран непосредствено след пътен знак В28, който забранява единствено паркирането.

На второ място, в АУАН е посочено единствено, че се касае за паркиране или спиране на място, създаващо пречки за движението, без обаче отново да има въведени каквито и да е факти. Актосъставителят всъщност буквално е пресъздал законовия текст, но тази формулировка по същество представлява извод. За да бъде направен този извод обаче, следва да се посочат конкретни обстоятелства, които да го обосновават. Така например, в конкретния случай би могло да се направи извод, че управляваното от жалбоподателя МПС създава пречки, тъй като, видно от снимковия материал по делото, се намира на по-малко от 3 метра от пътна маркировка М1, която е забранена за пресичане. Подобни твърдения обаче не са били въведени, а освен това се касае за съвсем различна законова хипотеза- тази на чл.

98, ал. 1, т. 7 от ЗДвП. При липсата на твърдения в тази насока, съдът не може да признае жалбоподателят за виновен по друга квалификация, тъй като би се стигнало до съществено изменение на фактите (които всъщност липсват), както и до недопустимо тълкуване на волята на АНО.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК 3 субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 6) в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, поради което уговореното възнаграждение следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0434-000445/14.10.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на Т. Ц. Т., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Т. Ц. Т., ЕГН: **********, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4