Решение № 908 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Е. П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300500551 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр.

София, ЕИК ***; против решение № 4749/29,11,2024 г., постановено по гр. д.

№ 7233/2024 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца суми, дължими въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит № ***/***г., както следва: дължима остатъчна главница - ЗА РАЗЛИКАТА над присъдената от РС сума от 272,05 лв. до пълния претендиран размер от 350,59 лв.; както и непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15,05,2021 г. до 15,10,2021 г. в размер на 42,99 лв.; както и обезщетение за забава, дължимо за периода от 15,10,2021 г. до 24,04,2024 г. в размер на 114,77 лв.

С оплакване за незаконосъобразност на решението в посочените части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от съда се иска да го отмени в обжалваната част и вместо това да присъди на ищеца 1 посочените по-горе суми.

Ответникът Й. С. П., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79 от ГПК. Предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК ***; против Й. С. П., ЕГН **********.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца суми, дължими въз основа на сключен между страните договор за потребителски кредит № **/*** сред които и посочените по-горе.

Ответникът оспорва дължимостта на сумите.

С обжалваното решение РС е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Поради това е частично уважен искът за присъждане на дължим остатък от главница, като е прието за основателно и предявеното от ответника възражение за прихващане на претендираната сума с насрещните му вземания за връщане на недължимо заплатени по нищожния договор суми. За останалите претендирани вземания исковете са приети за неоснователни и са отхвърлени.

При извършената служебна проверка в изпълнение разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Пред РС е представен сключеният между страните договор за кредит, на който ищецът основава правата си.

Със същия ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 600 лв., срещу което ответникът се е задължил да върне кредита на 11 погасителни вноски при годишен лихвен процент в размер на 40,90 % и ГПР в размер на 48,29 %, като по този начин общата дължима сума по кредита е 2 уговорена на 721,53 лв. Отделно от това ответникът се е задължил да заплати Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 180 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 420 лв., и по този начин общото му задължение по договора е определено на общо 1321,53 лв.

Между същите страни със сила на пресъдено нещо – с влязло в сила решение № 2427/07,12,2021 г. по гр. д. 6715/2021 г. на ПРС, е признато за установено, че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси, е нищожна. Тази нищожност има отношение към действителността на целия договор. От характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства), следва, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По същността си възнагражденията за закупените допълнителни услуги съставляват разходи по кредита и следва да бъдат включени в ГПР по кредита. Между страните е безспорно, че тези разходи не са включени в посочения в договора ГПР, определен на 48,64 %. При включването им, годишният процент на разходите по договора би надминал установеният от закона максимален размер от 50%. Следователно тази клауза, на основание чл.19, ал. 5 от ЗПК, е нищожна.

Изложеното обосновава извода, че са нарушени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и сключеният между страните договор следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. До същия извод е достигнал и РС и правилно е приел, че на връщане подлежи само чистата стойност на договора, която след приспадане на заплатените от ответника суми се установява до размер от 272,05 лв. Поради това решението в 3 обжалваните части следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия разноски не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства такива да са сторени. Не следва да се присъжда и претендираното от представителя на въззиваемия възнаграждение, доколкото пред настоящата инстанция не е представен договор за правна защита, въз основа на който да се установи дължимост на такова.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4749/29,11,2024 г., постановено по гр. д. № 7233/2024 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца суми, дължими въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит № ****/*** г., както следва: дължима остатъчна главница - ЗА РАЗЛИКАТА над присъдената от РС сума от 272,05 лв. до пълния претендиран размер от 350,59 лв.; както и непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15,05,2021 г. до 15,10,2021 г. в размер на 42,99 лв.; както и обезщетение за забава, дължимо за периода от 15,10,2021 г. до 24,04,2024 г. в размер на 114,77 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4