Решение № 240 от 12.10.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

Номер 240

12.10.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Тоничка Д. Кисьова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20205400500330 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК.

С Решение № 186/25.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 431/2019г. по описа на Смолянския районен съд е признато за установено по отношение на Д. В.Кр., с ЕГН **********, с адрес гр.Смолян, ул.”Соколица” №63, Вх.”А”, ет.2, ап.6, че дължи на „Юробанк България” АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и Д. Ш., сумите в размер на 2040,44 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №HL1957 от 17.06.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.07.2018г. до изплащане на вземането, както и неплатена договорна лихва в размер на 129,16 лева по договора за потребителски кредит №HL1957 от 17.06.2005г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №379/31.07.2018г. по ч.гр.дело №865/2018г. по описа на РС- Смолян.Отхвърлени са исковете на „Юробанк България” АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и Д. Ш., срещу Д. В. Кр., с ЕГН **********, с адрес гр.Смолян, ул.”Соколица” №63, Вх.”А”, ет.2, ап.6, в частта за установяване съществуването на вземанията за главница за разликата над 2040,40 лева до пълния претендиран размер от 12 255, 41 лева по Договор за потребителски кредит НL957 от 17.06.2005 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, представляваща тази разлика, считано от 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата, представляваща 1 разликата над 129,16 лева до пълния размер от 786,29 лева- възнаградителна лихва, за сумата от 53,40лева мораторна лихва за периода от 10.10.2017г. до 25.07.2018 г.; сумата от 70, 00 лева- такси по договора за периода от 07.11.2017г. до 25.07.2018 г.; сумата от 48, 00 лева - нотариални такси за периода от 12.06.2016 г. до 25.07.2018 г.; 32, 45 лева застраховки по договора, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №379/31.07.2018г. по чгр.дело №865/2018г. по описа на РС- Смолян. Осъден е Д.В. Кр.,с ЕГН **********, с адрес: гр.Смолян, ул.”Соколица” №63, Вх.”А”, ет.2, ап.6, да заплати на „Юробанк България” АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и Д. Ш., съдебни разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№865/2018г. по описа на РССмолян в размер на 173,34 лева, както и съдебни разноски за исковото производство по гр.дело №431/2019г. по описа на РС- Смолян в размер на 122,04 лева. Осъдена е „Юробанк България” АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните директори П. Д.и Д. Ш., да заплати на Д. В. Кр., с ЕГН **********, с адрес: гр.Смолян, ул.”Соколица” №63, Вх.”А”, ет.2, ап.6, съдебни разноски по гр.дело №431/2019г. по описа на РС- Смолян в размер на 623,06 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4167/26.05.2020г. от „ЮроБанк България“ АД с ЕИК 000694749, представлявано пълномощника му адв. Св. Зл. в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на разпоредбите на ЗПК, поради което ответникът следва да възстанови само чистата стойност на кредита. Твърди се, че още в исковата молба е посочено, че процесният договор, макар да е наименован „Договор за потребителски кредит HL1957“,съгласно чл.13,ал.1 от същия за обезпечаване на вземането на Банката, кредитополучателят е учредил в нейна полза договорна ипотека с нот.акт № 74,т.ІІ, рег.№ 2935, д.№ 233/2005г., поради което съгласно чл.4,ал.1,т.2 от ЗПК разпоредбите на този закон не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека.

Поради това неправилно е прието, че процесният договор е недействителен и че кредитополучателят не дължи лихви и други разходи по кредита. Твърди се още, че чл.3,ал.1 и ал.3 от договора не са нищожни и не противоречат на ЗЗП, а ЗПК е неприложим на посоченото основание,поради което и разпоредбата на чл.12 от договора не е нищожна. Не са нищожни и четирите допълнителни споразумения към процесния договор ,защото всяко от тях е индивидуално договорено и се предхожда от изрична молба на кредитополучателя за облекчен ред за погасяване на вноските по кредита чрез намаляване на месечната погасителна вноска за определен период. С допълнителните споразумения са договаряни нов падеж за погасяване на просрочените суми, с което за кредитополучателя са настъпили благоприятни последици:, отпаднало е основанието за начисляване на наказателни лихви, въведен е „гратисен“ период с продължителност от 2 до 12 месеца по различините 2 допълнителни споразумения.В посочения

„гратисен“ период е уговорено кредитополучателят за заплаща само главница в размер по погасителния план, който е в размер на 0 лева. За посочения период вноската е била само от начислената възнаградителна лихва и е съобразена изцяло с посочения в молбата на кредитополучателя размер за плащане; препятствано е обявяването на кредита за предсрочно изискуем и пристъпване към принудително изпълнение. С оглед изложеното допълнителните споразумения не са нищожни, тъй като са индивидуално договорени. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част и бъде уважен изцяло предявения иск.

Претендира и за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 606010/15.07.2020г. от Д. В. Кр. чрез пълномощника му адв.Д. М., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията в жалбата, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на ЗПК, като жалбоподателят се позовава на чл.4,ал.2,т.1 от ЗПК. Твърди се, че районният съд е изложил правни изводи за всяка от неравноправните клаузи в договора, позовавайки се на ЗЗП и ЗКИ. Единственото позоваване на ЗПК е по повод непредставянето от ищеца на погасителен план към първоначалния договор. Твърди се, че дори да се приеме, че е налице неправилно прилагане на материалния закон, това не е от значение за крайните изводи на съда,тъй като императивните разпоредби, касаещи съдържанието на договора за кредит както и неговата недействителност са идентични с разпоредбите на ЗПК и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите, като разпоредбата на чл.11,ал.1т.11 от ЗПК е идентична с разпоредбата на чл.24,ал.1,т.7 ЗКНИП,касаещи условията за погасяване на кредита от потребителя,включително погасителен пран, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК е идентична по смисъл с разпоредбата на чл.38 от ЗКНИП, в която е посочено при какви условия съдът приема,че недействителността на договора произтича от липсата на погасителен план към първоначалния договор. Районният съд се е позовал и на разпоредбата на чл.23 от ЗПК , която е идентична по смисъл с разпоредбата на чл.39 от ЗКНИП,тъй като и двете разпоредби уреждат последиците при обявяване на договора за недействителен. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната му част като правилно.

Претендира за разноски на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

В съдебно заседание жалбоподателят „Юробанк България“ АД н еизпраща процесуален представител. В представено от пълномощника му адв.Зл. писмено становище поддържа жалбата си.

Въззиваемият Д. В. Кр. в представено от пълномощника му адв.М. писмено становище оспорва жалбата.

3

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят „Юробанк България АД е подал заявление с вх.№

6892/30.07.2018г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги срещу кредитополучателя Д. В. Кр. по Договор за потребителски кредит общо за сумата от 13 245,55 лева. По подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 379/31.07.2018г. по ч.гр.д. 865/2018г. по описа на СмРС за претендираната сума.

В срока по чл.414,ал.2 от ГПК е постъпила частна жалба от длъжника,съдържаща възражение срещу заповедта, поради което с Разпореждане № 697/02.04.2019г. заповедният съд е указал на заявителя за предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението е получено на 16.04.2019г. и в указания срок заявителят на 10.05.2019г. заявителят е подал искова молба, по която е образувано гр.д.№ 431/2019г. по описа на СмРС,поради което същата е допустима.

По делото не е спорно, а и от представения Договор за потребителски кредит HL 1957/17.06.2005г. е видно, че е сключен между страните по делото „Българска Пощенска Банка”АД, чието наименование е променено на „Юробанк България АД и Д. В. Кр., като Банка е предоставила на ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на 12 000 лева, а последният се е задължил да го върне заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора –на 120 равни месечни вноски, включващи лихва и главница в размер на по 172,17 лева всяка вноска с падеж на 20-то число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита е 20.06.2015г.

За обезпечаване на вземанията на Банката по договора за кредит кредитополучателят е учредил в нейна полза,съгласно чл.13,ал.1 от договора договорна ипотека върху недвижим имот-апартамент № 6, находящ се в гр.Смолян, ул.“Соколица“ № 63,бл.4,вх.А,ет.2,собственост на кредитополучателя и Т.Тр. П. с нот.акт № 74,т.ІІ,рег.№ 2935,д.№ 233/2005г. , надлежно вписан в СВ-Смолян на 17.06.2005г.

В чл.3,ал.1 от договора страните са уговорили годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ на банката в размер на 5,7 пункта, действащ за съответния период в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 6,25 пункта или общо 12%, а в ал.3 са уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта или 22%.

4

В чл.3, ал.5 от договора е предвидено, че действащият базов лихвен процент на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковите салони.

Според чл.6, ал.3 от договора при промяна в течение на действието на договора на Базовия лихвен процент на ПБ за лева, размера на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие.

Съгласно чл.12 от договора Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.